Навремето имаше един виц, как се събира японска корпорация и решава да построи най-високият небостъргач в света, само че имало проблем с честите земетресения. Та в крайна сметка решили, че даже и да падне, ще имат най-дългият небостъргач в света. В по-голямата си част някои управници от близкото и далечно минало са се демонстрирали доста сходен тип на мислене. Но въпросът е, че една огромна сграда, административна или гробница, демонстрира в пълния им блясък надмощието на нацията и величието на нейния вожд. България също не остана много по-назад в това отношение, макар че мавзолеят на Георги Димитров показа малоумието на нацията ни по-скоро с разрушаването си, отколкото с построяването, докато НДК е бледо подобие на някои подобни напъни и всъщност си е доста функционална сграда.
Цялата тази мания в страните от приятелския кръг на СССР всъщност беше започната от самия СССР. Само че, бидейки огромна държава с огромен ресурс, там такива “колибки” си строят още от време оно и изобщо не ги забелязват, пък и там някак нещата са се строяли с мярка и мисъл. Дори мавзолеят на Ленин, макар винаги да съм смятал за крайна проява на малоумие да хабиш толкова пространство, за да бутнеш вътре една мумия, независимо дали говорим за пирамиди или мавзолеи, е една скромна и естетически издържана сграда. Малко пораздутата реконструкция на Ломоносовския Университет също не заслужава освиркване, защото все пак говорим за едно адски старо висше учебно заведение, което може да съперничи на най-добрите в света. Разполага с 29 факултета и 15 научни звена и се финансира директно от държавния бюджет, без да зависи от Министерството на Образованието.
Дори от времето на Сталин най-бомбастичните проекти са останали само на хартия, като например Двореца на Съветите, чиито строеж започнал през 1937 и така и не бил довършен заради започналата Втора Световна Война, но пък дълго време от започнатото бил направен най-големият открит басейн в света. Заради този проект си заминала катедралата Исус Спасител, построена наново в края на миналия и началото на този век. Архитектурният проект бил спечелен от Борис Йофан. Крайната предвидена височина, заедно с огромната статуя на Ленин трябвало да бъде 415 метра, с огромна конгресна зала с 21 000 места.
Осъществени били все пак строежите на “Седемте сестри”, небостъргачи, реализирани през последните десет години от живота на Йосиф Висарионович, комбинация от Руски барок и готически стил. Освен споменатата сграда на университета, в тях влизат няколко хотела и административни сгради. В последните години към “кулите” в Москва се прибавил и Дворецът на Триумфа, издържана в същия стил сграда с едничката функция богаташите да си имат апартаменти вътре. Понастоящем това е най-високата сграда в света.
Макар да не смеели да се противопоставят открито на “големия брат”, останалите вождове от тези региони не искали да остават по-назад, ами направо се стремели да покажат на братята руснаци, че не са нещо особено.
Дворецът на Народите в Букурещ например държи едно от първите места в това отношение. Със своите 350 000 кв. м. площ само на основата заема второ място в света след Пентагона. На височина достига 86 метра, без да броим още 92 метра подземни нива и има 1100 стаи. Легендите твърдят, че по време на строежа се наложило да правят надгробните плочи от други материали, защото всичкият мрамор отивал за монумента на Чаушесковото величие. Строен е в сравнително ново време, между 1984 и 1989 с изцяло румънски материали и благодарение на тази сграда от света си заминала една пета от историческата част на Букурещ. Само дето никой не питал живущите в тези квартали какво мислят по въпроса, просто една сутрин вождът се събудил окрилен от вдъхновение и булдозерите навлезли в ограденият на картата регион.
В далечен Китай обстоятелствата и наличието на работна ръка помогнали за реализация на още по-вдъхновени постройки от стратегическо значение, не че си нямали останали още от имперските времена, но пък в съседна Северна Корея положението си било на “гол тумбак чифте пищови”. В Пхенян например се мъдри 170 метрова кула по случай 70ия рожден ден на Ким Ир Сен и символ на неговата философия Джу-ше, която не се отличава с особен естетичен изглед, но пък дори в най-големите енергийни колапси си остава осветена.
През 1982 си построили и реплика на Триумфалната арка в Париж, само дето е малко по-голяма от оригинала и трябва да напомня за ролята на “Великият вожд” в партизанската война срещу Японската окупация, 1925-1945. Особено се откроява хотелът Рю-Гьонг. Представете си 105 етажа на височина от 330 метра, обща площ от 360 000 кв. м. и всичко това не е довършено. Иначе би било красота, 3000 стаи, седем въртящи се ресторанта и всичко това надвиснало като орел над столицата. За сравнение Бурж Ал Араб е 321 метра, но пък си функционира и май даже на печалба.
Все пак Ким Ир Сен е известен и с друго, дворецът Кумсусан, първоначално изпълняващ ролята на централна административна сграда на лидера, сега е преустроен в негов мавзолей. Еми нормално, какво по-логично от това, тялото ти да почива в подобна скромна сграда, в която си прекарал живота си начело на държавата.
Ако продължим в този дух сигурно ще трябва да споменем всеки един мавзолей от бившите мюсюлмански съветски републики с ръководители, които взеха да се възприемат като равни на Аллах, но не ми се иска да засягам паметта на мъртвите. Така или иначе грандоманията далеч не е привилегия само на източната част от света. Само дето там е процъфтявала в продължение на десетилетия, а малко от тези сгради имат някаква реална функция, която да оправдава площта и строителните материали, потънали в нея. Пък и никой не може и да доближи егоцентризмът на египетските фараони, от които явно някои са вземали директен пример.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6874
За този автор
