Може би професионалното поприще на Недялка Михова донякъде обуславя значително по-голямата философска дълбочина на повестта й „Звездите идват по-близо”. Наистина малко са авторите, като Конрад Филакковски или Айзък Азимов, които успяват да се разграничат от професията си, когато пишат научна фантастика. А и не е необходимо, в крайна сметка, за това я наричаме "научна". Ето защо, за мен е по-важно доколко авторът е успял да интегрира научните си познания, без това да лишава творбата от динамика, без да я прави тромава и тежка за четене от обикновения читател. В крайна сметка, малко от хората са завършили ядрена физика и са специализирали в областта на информатиката, биологията, химията и т.н.
Недялка Михова успява да поднесе няколко философски проблема по един увлекателен начин и да повдигне няколко въпроса, които може и да не сте си задавали, но чиито отговори е важно всеки да намери за себе си. Разбира се, „Звездите идват по-близо” може да се чете и като обикновена приключенска фантастика. Но е добре човек да обърне внимание на заложените в повестта размисли за смисъла на саможертвата, за отговорността на науката, за това какво е морал, за това дали една постъпка в момент на слабост те лишава от правото да постъпваш според вътрешното си убеждение. Точно заради тази уникална сплав ви препоръчвам да я прочетете поне веднъж.
Книгата започва с добре познатия космически полет и неговия екипаж от свръх професионалисти, които откриват загадъчни знаци на чужда планета, знаци, които напомнят рисунката в една пещера. Въпреки че на пръв поглед това е водещото, истинското събитие е моментът, когато командирът на полета моли Норд да облече скафандър без усилена защита и да жертва себе си, за да спаси друг. Оказва се, че нещата не са такива, каквито са, че саможертвата е само изпитание, но от този момент нататък Норд започва да възприема света по един по-различен начин, където се крие и истинската стойност на риска. Да рискуваш с удоволствие не означава нищо. Да бъдеш подложен на истинско изпитание, без положителен изход е гаранция, че можеш да командваш. Или поне такова е веруюто на стария космически вълк.
Със завръщането на Земята авторката ни среща със следващия проблем. Дали откривателят на практическото безсмъртие има право да преценява вредата от своето откритие и да лиши човечеството от него, или само хората имат това право? Въпросът остава без отговор, защото „опитът му да използва откритието за спасението на Мария превръща в престъпление всеки час от тази година, през която го е крил от другите”. И така, Недялка Михова ни оставя да разсъждаваме върху тези два въпроса – "Дали е оправдано скриването на научно откритие, или е престъпление?" и върху по-генералния въпрос – "Кога правото на личността се превръща в престъпление срещу човечеството?"
Авторката не дава решенията на тези етични и философски проблеми наготово. Тя просто ни показва реакциите на хора, поставени в ситуацията да си задават същите тези въпроси. И то го прави по един грабващ вниманието начин.
А отговорите… отговорите остават за всеки един от нас.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6751
За този автор
