"Хей, каква е тая пара?
Накъде върви сега дори света
С колко суета и с колко вяра
Заредени тичат някакви телца"
Милена – "100 неща"
Човекът бил роден бегач – независимо дали Зайка, Балканче, или нещо с по-солиден комплект скорости. Това се отразява само на усилието, но не и на беговите качества. Дали бягайки от рая, или пък още от зората на човечеството в посока бъдещето, човекът се е научил да впряга в бяга си най-различни стъпки.
Най-напред разработил късия спринт. Сторил му се много удобен и прост – нужен ти е просто добър старт, и от клек-поза се озоваваш триумфиращ сто метра встрани. Но спринтът скоро се оказал неспособен на постоянна работа и човекът се видял принуден в крачка да променя стилове и хватки.
Първите бегачи на дълги разстояния спечелили единствено неуважението на побратимите и не толкова по братовите си – дългото, ако не и абсолютно избягване на финала нерядко отегчавало публиката, съдиите, пък даже и самите участници, макар и да не си го признавали и да бягали със все същата упоритост, без да достигат някаква цел. Затова и маратонът не се и наложил сред разните среди, въпреки спорадичните си триумфи, и тъй се зародил мита за самотния бегач на дълги разстояния.
Ала статичните наблюдатели искали кръв и зрелища (и хляб искали, но това се пропуска тактично). Още древните гърци започнали да слагат препятствия един другиму, пък и римляните ги доусъвършенствали – къде с колове, къде с препънки или разлютени лъвове и други твари от животинското царство. Бягането с препятствия запазва чара си чак и до днешни дни, а колкото по-разнообразни и неочаквани са препятствията – толкова по-добре.
Но човекът съвсем не спрял до тук. С течение на времето все повече усъвършенствал бяга си. Превърнал го в танц – две напред, една назад и разни други. Превърнал го и в изкуство. Бягал по заповед и за удоволствие. Бягал в отбрана или нападение, заради спорта или просто спортно. Бягал поединично и групово, бягал и масово. Подтичвал наоколо, спринтирал целеустремено, по наклон или по равно. Бягал ежедневно или по специално организирани мероприятия. По цял живот, или на почивки, прибежки и пропълзявания.
И тъй, постепенно, дотолкова се приучил да бяга, че забравил да спира на едно място. А кой знае – дали пък не би получил за награда някой любопитен пейзаж?
За коментар и вот: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2240
За този автор
