Immortel (Ad vitam)

Доста неизвестен, но за сметка на това спорен филм. И тъй като съм от малцината харесали го или поне приели го по някакъв начин, ми се иска да му обърна внимание или да поразбера защо аджеба е така.

Обобщено от три-четири реални разговора по темата…

[b]Х:[/b] Бе не ми харесва. То това френското кино много шантаво. Никакъв плавен сценарий няма в тоя филм. Нищо не му разбрах.
[b]Аз:[/b] Кефи си ме. Не че и аз му разбрах много, ма кефи. Де да знам защо. Като го изгледах три-четири пъти и все повече ме радва.
[b]Х:[/b] Абе кво ми говориш, нищо не му се разбира, накъсано действие със сцени като за три различни филма, а и егати грозната анимация. Толкоз пари са хвърлили за тва уродливо 3D. Ходи гледай “След утрешния ден” да видиш ефекти.
[b]Аз:[/b] Да бе, да, отишъл съм. Френско кино! Мy arse… Оказа се (след кратко проучване), че създателя е Сърбин. Наш човек бее, кво да му е нормалното.

[i]Р.: По-скоро бих го нарекъл гротескно, не уродливо… и то като че ли напълно умишлено. Ако въобще от мен зависеше, моментално бих му лепнал на тоз филм 16+. Иначе няма смисъл…[/i]

И така… наби ми се един факт в очичките. Хората гледат на Филма като нещо самостоятелно. Като някаква откъсната от всичко двучасова вселена, гледат си там любимите артисти, ефектчета, саундтрак и евентуално, но рядко, и по коя книга е, без да се интересуват от външните неща… като например въображението на създателя му.

Ще се опитам да оформя по-свободно статията с размислите си по въпроса, пък и Вер ще добавя (та да си правим после компания, като ни затворят в тапицирана стая). Защото няколко параграфа с превод и спойлери, завършващи с оценка 9/10, картинка с плаката на филма и етц не ми вършат истинска работа за този филм. Да започна с оправданията и спойлерите ;р

Аргумент към критика №1 – неподредена и неясна история…

– Ох, болка. Ми да, такава е. Адски фрагментарна е историята. Обаче мачка. Вярно – не е катo главния герой, осенен от боговете, да си отмъсти на Лошите® с Праведност® и пътьом да награби Мацката®. Тук първо се награбва мацката ;р… А отмъщение фактически за чий да има? Имаме един палав египетски бог, който има простичка цел и почти никакво време, един призрак от миналото, една странна извънземна мацка (одрала е мутрата на Киану Рийвс ;р), услужливи genius loci-та, куп от перфектна до много грозна анимация и много, ама мноого ирония.

[i]Р.: Всъщност, аз въобще не мисля че е неясна историята, макар и да е фрагментарна. Дори историите – смея да твърдя – са доста злободневни и бая, бая реалистични. Никой не спасява света. Всъщност всеки си спасява собствената кожица – и Хор, и Никопол, и Джил. И още няколко по-второстепенни персонажа около тях. И то в до болка познатата ни тъжна действителност, при това доста умело доразкрасена и дебело подчертана на места…[/i]

Но защо така? А?

Да погледнем в биографията на създателя, отговорът може да се окрие там. То и къде другаде може да е 😉

[b]Енки Билал (Enki Bilal)[/b]

Роден в Белград през октомври 1951. Офейква с техните в Париж през 1960. Започва кариерата и живота си на писател и художник на комикси през тийнейджърските си години за списание “Pilote”, окуражен от собственика му – Рене Госини (съавтор на комикса “Астерикс”, и “Малкия Никола”). През 1987 печели награда на един от най-престижните световни фестивали за комикси, проведен във Франция. Сътворил е двадесет книги и два филма. Произведенията, касаещи този филм – The Nikopol trilogy (La Foire aux Immortels, La Femme Piege и Froid Equateur) – му отнемат десетилетие, като се има предвид, че абсолютно сам си пише текста и рисува комикса.

Последната излязла творба е от 2003-та година (втора книга от друга трилогия, касаеща войната и разделянето на Югославия, но с мрачен поглед от бъдещето). Изобщо в произведенията си, независимо от формата им, основата изглежда е циничен поглед към миналото, отправен от близкото и не кой знае колко по-добро бъдеще. Меланхолични спомени, но преборени с помощта на иронията и хумора. Въобще едно кратко проучване и се открива един интересен свят, който сме мернали през ключалката и отхвърлили…

Както казва самият Автор в едно свое интервю (http://www.unesco.org/courier/2000_04/uk/dires.htm)

…
“Съзидателния процес се базира на спомени. Творците са сбор от спомени и чувствителност. Как да пиша за човечеството и света, без да съм се потопил в историята му, личните си спомени и тези на обществото и природата.”

…
“Критикуван бях, че съм направил “филмиран комикс”. Въобще не е така. Какво по дяволите значи “филмиран комикс”?! Това от друга страна обяснява защо филмът не беше успешен във Франция. В Япония, от друга страна, беше посрещнат с небивал възторг, както и книгите.”
…

[center][b]We have a shared Balkan sensibility.[/b][/center]

И така, да се върна на филма, нали уж за него статията…

След съвсем неизвестните нам “Bunker Palace Hotel”, 1989 и “Tykho Moon”, 1997, експериментите му в областта на киното продължават със скъпия Immortel, Ad Vitam (Безсмъртния) /Ad Vitam – “За живота”/
Интересното е, че за уж френски филм всички говорят на английски. Само накрая има две реплики накръст френска реч.

Историята започва в Ню Йорк, през 2095 г., и се върти, подскача, суче и наминава, все около трите главни персонажа – в ролите неизвестните (поне за мен) артисти Линда Харди (Джил) и Томас Кречманн (Никопол), както и анимирания египетски бог Хор (Хорус), чийто глас (Томас Полард) е създаден просто да ръси цинизми със самочувстието на бог.

Една египетска пирамидка си левитира неуязвима и нагла над модерните сгради и чака… Вътре в нея египетските богове си имат грижи… Особено осъдения на смърт бунтовник Хор от Хераконопол. Бог на небето и създател на Земята и Хората. Той има само седем дни. Един удар на божественото му сърце и нито секунда повече. Дори боговете се страхуват от смъртта… Но плановете божии са потайни и рядко съобразени с чувствата на хората.

По някаква причина (Ми Божа работа, на който не му е ясно да им се оплаче ;р) основната му цел е да забремени Джил, която се е появила от друг, най-вероятно паралелен свят (че не им стигат извънземните, мутантите и киберимплантите от този).

Мдаа, Джил. Тялото й поне отвън е Ухаа!, а вътре е доста далеч от човешкото.

За целта обаче на Хор му трябва силно човешко тяло, което да не го отхвърли. След десетина опита, от които натъпканите с имплантанти и изкуствени части “хора” избухват отвътре, по някаква случайност от криогенния затвор, висящ във въздуха, се откъсват няколко контейнера със затворници с дълги присъди. Един от тях е Никопол – бивш бунтовник срещу управляващата града корпорация “Eugenics”. Макар духът му още да витае из града (чрез незаконните лозунги против мръсотиите на корпорацията), тялото му е замразено от няколко десетилетия. Чудесно здраво тяло. А и Никопол е Пич®. Останалото е хаос от ченгета, поезия, убийци, мистика, политика и… секс.

Анимацията е съвсем съзнателно направена на места грозна, особено “хората”, решили да заместят 2/3 от себе си с модерни играчки и органи. Защото останалата анимация е на съвсем друго ниво и то доста високо.

А музиката е приятна и много добре напасната към атмосферата…

[i]Р.: С две думи, френско кино със сръбски манталитет. Колкото и да се мъчим с Кселоса по тази статия, пак трудно може да се предаде какво точно е „Immortel“. Най-добрия вариант е да го изгледате сами, след което сами да го прецените…

Ето го и бате,вдясно…[/i]