[b]Млъкни! (2003)[/b]
Казват, че в киното има три роли висш пилотаж, по силите на единици, а тези единици обикновено наричаме великолепни актьори. Луд, хром и пиян – и наистина, като се замисли човек, малцина се захващат с тях, особено пък с първите две. Френското кино, от друга страна, преотдавна е изявило претенциите си на филмова школа от световен мащаб, макар и да не можеше – поне до скоро – да конкурира финансово холивудската филмарщина.
И – наистина – Франсис Вебер го направи отново. Като сюжет самият „Tais toi“, в свободен превод „Млъкни!“, не е чак върхът на сладоледа – двама престъпници попадат в затвора, където се сближават по свой своеобразен начин, макар и с известно нежелание, поне от едната страна. По стечение на обстоятелствата пък, им се налага да избягат заедно от зандана, което води до неминуемата поредица каламбури. С две думи – типична крими-комедия по френски.
Но това е само скицата. Всъщност, от една страна имаме крадец-неврастеник, а от другата – убиец-темерут – в които роли влиза не кой да е, а мастодонтите на френското кино Жерар Депардьо и Жан Рено. Едно на ръка, разбира се, е толкова специфичното и така добре познато излъчване на всеки един от тях, подчертано още по-силно от интерференцията между техните образи, едновременно контрастиращи и допълващи се по начин, по който могат да го направят само две лица, фокусиращи цялото внимание на зрителя върху себе си.
Още по-забележително обаче е изпълнението им. Присъщото странно държание на двамата герои, персонифицирани при това в обвивка толкова позната, че човек да има конкретни очаквания към нея, и въпреки това уникална за филма – особено що се отнася до Депардьо, който по моето скромно мнение прави една от най-силните си роли – изстрелва „Млъкни!“ на едно друго, по-високо ниво. Както на кримката, на която французите са всепризнати майстори, способни да изстискат едва ли не от камък вода, така и на комедията. И то комедия уж ситуационна и непретенциозна, но в същото време елегантна и интелигентна.
Дори бих казал, че това е вероятно истинското лице на трилъра, който, ако трябва да се хващаме за буквата, е съчетание от драма, комедия и екшън – твърде далеч от все по-пошлата елементарност, която продължава да ни залива с тонове в последно време. А в случая дори без да претендира за някаква особена сюжетна стойност, сиреч оставяйки драмата на заден план.
И все пак – Рено, Депардьо, ако още не сте видели последното отроче на френското кино и сте негов почитател, ако обичате добрата комедия, доброто крими, добрата актьорска игра, сега е моментът да видите наистина добро съчетание от трите, което ще ви забавлява от самото си начало до окончателния си финал.
За този автор
