Много празници се събират май на тоя ден. А аз като израстнал в семейство, където горе долу се спазват традициите свързвам деня основно с агнешкото и един от най-почитаните християнски светци.
Но едно друго събитие ме кара да обърна по-особено внимание на този ден тази година. Един отдавна изпаднал в летаргия змей се опитва да напомни за себе си и за последен път да смути ежедневието ни, преди да се прероди в новата си форма. Освен традиционното освещаване на бойните знамена, призваните да ни защитават ще получат възможност да се покажат на софиянци в целия си блясък, броени месеци преди българската армия да стане изцяло професионална.
Преглъщам с неудоволствие няколкото дни на прелитащи самолети, за които злите езици твърдят че има опасност да паднат под влияние на гравитацията. Преглъщам и невъзможността да си свърша работата за деня поради "по натовски" отцепения център (отсъства естествено елемента на организация в това начинание) и благоразумно оставям колата в гаража.
Но като оставим на страна вечно мрънкащо гражданство, всяка една армия трябва по подобаващ начин да демонстрира гордост и дисциплина. Затова един парад като този, който се планираше за днес, освен скъпо струващо удоволствие и радост за децата е и едно признание за тези момчета, които къде заслужено, къде с нежелание носят униформите си. 70 самолета, вертолета и сухопътни бронирани машини, както и 710 военнослужещи трябва да покажат мощта на българската армия, а тя уви май с гореизброеното се изчерпва.
А аз лично, понеже е християнски празник, ще си позволя да кажа една молитва. Не знам как трябва да звучи по канон, затова ще прилича на пожелание. Пожелание старите Т-72 и МиГ-21 да ги подарим и тях на Македония, а вече изцяло професионалните ни бойци да имат най-доброто, което може да се закупи. Пожелание "български войник" да е синоним на дисциплина, възпитание и гордост. Пожелание Българската Армия да е виждаме само по паради и за друго да не ни дотрябва никога.
Амин.
За този автор
