[b]“27 сватби“[/b]
Нека да е лято, само да е лято… Защо ли такива отпускарски настроения са ме налегнали, хем юни-юли е безобразно далече, мирис на море се носи само от раковините на рафта, а хората още карат ски над 1600 метра надморска височина. Може би е заради романтичната комедия, която гледах – „27 сватби“. Напомня ми за лятото, когато мозъкът е изврял, а останалата твърда субстанция е изтекла през едното ухо и се е събрала в лявата обувка. Тогава – при големите жеги – човек не се напъва да разсъждава, оставил е гръбначният му мозък да го води през разплулото се от жега ежедневие и единствената мисъл, която се върти в сварения череп, е къде може да се намери студена бира. За съжаление обаче когато гледаш подобна комедия март месец, при това март с динамично и променливо време, е трудно да я възприемеш безрезервно и с насмешка.
За какво става дума накратко – млада жена (Катрин Хейгъл) често ходи по сватби, за да помага с организацията, шаферството и каквото още там има да се върши по това иначе щастливо събитие. Щастливо, но за други хора, защото самата Катрин е все още свободен електрон в света на здравите семейни връзки. Успява да преглътне факта, че повечето й приятелки са вече женени, но последният пирон в ковчега на нейната самоувереност забива собствената й сестра, сгодявайки се с мъжа, по който Катрин открай време тайничко въздиша. Обаче не губете кураж, принцът от приказките винаги може да се появи ненадейно и изненадващо…
Защо не ми хареса „27 сватби“? Естествено не съм очаквал някакво разтърсващо проникновение за човешката природа или женската душевност, не съм се и надявал на частица от очарованието на „Четири сватби и едно погребение“ примерно. И все пак комедии като „Джуно“ показаха, че дори Холивуд може да се отърси от втръсналите клишета по неочаквано добър начин и да предложи свеж поглед към иначе поизтъркани теми. За съжаление „27 сватби“ са далеч като качество и идея дори от „Дяволът носи Прада“, въпреки че имат един и същи сценарист (като това разбира се е изтъкнато най-безсрамно в рекламата за филма). Единственият светъл момент покрай гледането на това кино-заглавие е може би поводът да се замисли човек за брака като институция, особено на фона на последните идеи за промени в семейния кодекс и евентуалното въвеждане на брачен договор. Не, нищо не намеквам…
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=201642#201642
За този автор
