На първи октомври 1888-ма година в младата българска държава се случва нещо, което коренно променя трудния път към изграждане на нова България. Поставено е началото на висшето образование със създаването на най-старото висше учебно заведение, тогава като висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия с ректор – лингвистът Александър Теодоров-Балан. С бавни, но уверени крачки тази институция започва да се развива и разширява, устоявайки на времето, промените и безхаберието.
Първоначално в него са се обучавали 49 студента, от седем лектора (наричани понякога “новите свети седмочисленици”). Първият факултет е бил по история и философия, на следващата година се създава такъв по математика и физика, а през 1892 г. и факултет по право. Двайсет и пети ноември, денят на Климент Охридски, се превръща в официален празник на университета през 1902 година, фактически две години преди институцията официално да бъде обявена за университет. През 1917-а година е създаден и факултет по медицина, в последствие отделил се като самостоятелен университет, а през миналата такъв бе отново създаден към Софийския университет.
През 1924 година, с финансовата помощ на братята търговци Евлоги и Христо Георгиеви, са поставени основите на настоящия ректорат, удобно разположен в центъра на София на един хвърлей от Орлов мост. Сградата е завършена и официално открита десет години по-късно. Статуите на братята продължават да доминират централния вход на сградата, напомняйки какво означава патриотизъм и родолюбие. Макар да са прекарали живота си в чужбина и да са погребани в Букурещ, те участват в множество благотворителни мероприятия, подпомагайки изграждането на нова България. Само за сградата на Софийския университет общата стойност на дарението е било около един милион лева.
Както повечето събития в България и това не минава без скандали. Забавеният с двайсет години строеж започва по проект на френски архитект, Анри Бреансон, но под ръководството на Йордан Миланов, което води до завеждане на дело за авторски права и солидна неустойка.
Понастоящем СУ съдържа в структурата си шестнайсет факултета и обучава над 14 000 студента. Отделни звена са ботанически градини в София, Варна и Балчик, библиотека, издателство и изчислителен център. Макар и доста поочукан от прехода, Софийският университет „Св. Климент Охридски“ продължава да бъде елитно учебно заведение, предпочитано и от множество чуждестранни студенти предимно от Македония и Гърция, както и сериозен фактор в научния живот и продукция на България.
За този автор
