Из записките на елфа пътешественик Ломудрес-ап-Бодиаар за пътешествията му по западното крайбрежие на Ендивал и близките земи.
“… ден 16 – Достигнахме гората. Брещ, здрачникът-водач, спомена, че тук има таласъми и разбира се, чукундури. Предупреди ни да прегледаме екипировката си и въпреки моите протести, навлязохме в гората с приготвено за бой оръжие…
…И макар че забелязахме няколко таласъма да се крият в корените на дърветата, не успяхме да осъществим контакт с тях. Малко преди да се стъмни, те събраха смелост и няколко чукундура, без да се крият, с характерната походка на моряк, излязоха пред нас…
… С цената на няколко рани и доста храна накрая успяхме да обясним на съществата, че не идваме с лошо. Брещ им заговори на древен здрачнически (който отчасти разбирам)… През нощта стигнахме селището им. То бе съставено от възможно най-груби, прилични на хралупи и дупки в земята домове, подредени в концентрични окръжности около основното огнище. Там, като пазител и господар на огъня, е разположил колибката си главатарят им. Той ни посрещна радушно и поклони се на Брещ, след като той му заговори. Даде ни някакви корени за ядене. Брещ ни увери, че няма да обидим гостоприемството на таласъмите, като откажем да ги вкусим…
Два дни прекарахме в селището на таласъмите. Личеше, че сме голямо събитие – други таласъм и чукундури, напуснали домовете си, идваха да ни се дивят. Малките създания са сравнително интелигентни, но не подлежат на дресиране или обучение. По-задълбочените занимания им се струват скучни и демонстративно си тръгват скоро след всеки опит за общуване на разбираем език…
…
…както ни бяха обещали хората в Краелд, празникът се проведе на определения от луната ден.
На малка полянка, скрита в гората, при изгрев слънце обичайното множество от 36 таласъма с техните избрани чукундури вече се беше събрало. Имаше само 5 души зрители – ние. Дълги години точно 36 таласъма са участвали на празника-състезание и тази нощ за нас нямаше пригодено място. Насядахме на земята. След кратко разискване между организаторите започна обещаното ни странно представяне.
Един таласъм, целият навлечен в различни треви и листа, свързани с въженца, изрече няколко думи (Брещ ни каза, че не разбира значението им) и, пъчейки се, застана насред полянката. След това демонстративно захвърли една мръсна и кална торбичка в лицето на друг таласъм, явно на преклонна възраст. Цялото събрание избухна в див кикот. Подадоха на възрастния таласъм пръчка и той набучи торбичката отгоре. Няколко чукундура внимателно забиха пръчката в средата на поляната, а таласъмът в листа и треви демонстративно се изплю на събранието и излезе. Скоро се завърна без одеждите и седна на мястото си на старейшина.
Следва същинското събитие – надбягване с чукундури. Дванадесетте състезатели се подредиха безразборно на старта и започнаха с викове и ритници да убеждават “ездитните им животни” да тичат напред. Част от таласъмите бяха завързани за чукундурите, други бяха обвили крака около вратовете им Още на първия завой половината таласъми буквално отпаднаха от надпреварата. Ровът там говори, че това се случва често. Останалите състезатели продължиха да напредват с различна скорост…
…настървеността им да излязат напред ясно личеше. Състезанието им обаче беше честно. Измами нямаше….
След втората обиколка старият таласъм изпищя нещо и участниците видимо промениха поведението си! Опитваха се да изблъскат съперниците си в купчината отпаднали състезатели, да ги удрят с пръчки и прашки. Явно официалното разрешение да се играе “мръсно” е същинската забава, тъй като цялата публика, досега сякаш безразлична, започна да крещи на участниците и да унижава с присмехулни звуци премазаните…
В съзнанието ми ще остане сцената с разкъсан таласъм-ездач, който с последни сили насочи чукундура си към противниковия, забивайки четирите създания в кривите дървета. Само момент беше нужен на големите създания да скочат на крака, но двамата жокей бяха вече мъртви. Крехки тела им тела бяха прекършени от клоните, а публиката беше във възторг…
Победителят спечели състезанието с повече от половин обиколка и си спести сблъсъка с останалите. Линията, означаваща край, прекоси с див крясък и на собствените си крака, а еуфорията от успеха бе изписана на лицето му.
Тримата елфи бяхме отвратени от кървавото представление, но исках да продължа записките си. Ах, вече съжалявах, че така силно желаех да видя празника Мехрад.
Денят завърши с масова оргия и реки от гъста таласъмска напитка. Самият ритуал приключи с доста безцеремонно препикаване на мръсната торбичка. Победителят я свали от пръта и седна върху нея. Уви, сред това общество е разпространен обичаят вещите да се „маркират”, за да се означи чия собственост са. Все пак Брещ, като опитен ловец и създание на гората, отвори торбичката след изрично разрешение на множеството и ни показа металната кутийка вътре – същата, която по-рано ни бяха описали.
Останахме при таласъмите още малко и научихме сравнително сложната им система за броене. Дребните създания използват лявата си ръка за отброяване, а дясната за означаване. Най-лесно е да си представим, че пръстите на дясната ръка са хартия, а палецът – перо. След отброяване на трите пръста на лявата ръка таласъмът допира палеца си до крайната фаланга на десния показалец. След още едно отброяване допира втората фаланга. Таласъмите имат само два пръста за отбелязване, всеки с по две фаланги. На всяка фаланга отговарят три пръста от лявата ръка. Таласъмите могат да означат с ръка единствено до 12. Те обаче умело си служат с краката и при нужда включват и тях. Палците на стъпалата не се броят (те са силно деформирани от останалите два пръста) и затова на всеки крак може да се отбележи по дузина. Така с една ръка и два крака таласъмите отбелязват най-голямото число, което могат да проумеят – 36. Броенето обаче е скучна работа и изисква таласъмът да е седнал, затова и малцина са умели в това изкуство.
На връщане към Краелд, където смятахме да се запасим с достатъчно провизии, водачът ни обясни накратко легендата за ритуалния празник. По време на големите войни, когато здрачниците били съюзници на тракащите, военните действия обхващали много земи. Незапомнен офицер на непонасящите Слънцето решил да използва обществото на таласъмите за своите цели. Успял да ги убеди, че мисията им е важна и те я приели. Трябвало да отнесат запазено в метална кутийка тайно писмо до скелетите, в случай че върколаци минат с голяма армия в близост до гората. Здрачникът им обяснил прилежно, че писмото трябва да държи най-бързият таласъм и точно той да го занесе.
Поради една или друга причина войната свършила без писмото да бъде отнесено, хартията изгнила, но останала кутийката. Останала и традицията бързината на таласъмите да се избира чрез състезание. Тази традиция, в продължение на няколко поколения непълно разбиране довела до този така странен и кървав празник – Мехрад…”
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198015#198015
За този автор
