В мирно време и когато ловът не е възможен, богатите и влиятелните са застрашени от твърде малкото разнообразие развлечения. Изолирани във фамилните си имения за дълго време, когато пътищата са непроходими, а скуката – още по-нетърпима, нуждата им от забавление се превръща в необходимост. А писането на сложни поеми и стихове във възможно най-изчанчени форми по някое време омръзва, освен, че далеч не се отдава всекиму.
Поради това, Лосогът, измислен най-вероятно върколаци или здрачници, се разпространява бързо и става еталон за изтънчено занимание. Разпространявана в най-ралични форми, от големи и малки кутии до цели сандъци, играта става заема все по-голямо значение в светския живот. Веднъж жадно прочетена и заучена, книжката с правилата става повод за безкрайни дискусии, участник в порядъчен брой събирания и свидетел на някой от най-великолепни балове и тържества в Ендивал. Запазена марка на богаташите, Лосогът успява да проникне и в съсловията на тези с по-нормални доходи, като повод за гордост.
Самите принадлежности за игра най-често се състоят от изкусно изработена голяма дъска и пособия от най-приятни и скъпи материали. Фигурките са измайсторени възможно най-фино и често всяка е напълно различна от другите. Шестоъгълниците, представляващи променливите части от дъската, са най-често пищно украсени и обковани в благородни метали. Дървените карти с правилата за отделните битки представляват сами по себе си произведения на изкуството, като не биха засрамили никоя стена в дома на благородник или царски двор.
Лосогът позволява по силно абстрактни и стилизирани правила да се разиграват битки – нещо така любимо на мъжкия пол, но ограничено от крехкия мир по земите на Ендивал. Но наместо калта, гладът, мизерията и опасностите, Лосог предлага друг поглед – на висш офицер. И така, благородниците могат да си стоплят душите, представяйки си, че управляват цели армии, хванали се за гърлата в страшна битка, решаваща съдбата на скелети, елфи, хора, горгони, върколаци…
След внимателно прочитане на книжката с правилата, играчите са поставени пред каращия ги да тръпнат от очакване избор на конкретна битка, която да се разиграе. Умелите изобретатели на играта са избегнали битки, които да засегнат честта на различните благородници от всяка раса и затова голяма част от важните сражения, водени върху земите на Ендивал липсват. Останалите са умело променени, така че всяка страна да има приблизително равен шанс за победа, независимо от историческата реалност.
Когато битката е избрана, след учтиво приветстване, участниците започват да подреждат своята част от дъската с променящите я шестоъгълници (самата дъска е разделена на такива и поставените отгоре напълно пасват, скривайки дадената секция и я заменят с нова). Често пъти играчите са толкова въодушевени, че не позволяват на прислужници да им отнемат удоволствието от „черната работа“ по подреждането. Друг път, пък, специални слуги отговарят за приготовлението на битката, спазването на правилата или реализацията им.
Остава внимателно обмисляне на даденото положение и началото на играта. Воденето на армия в битка, било то и само на дървена дъска, а не войска от плът и кръв, заема напълно мисълта на играещите, изпълвайки я със сложни кроежи върху това как да разположат силите си, какви заповеди да им дадат, независимо че са направени от скъпа кост и придвижвани изцяло под силата на едри пръсти, обилно покрити със скъпи пръстени.
Всяка група воини, условно наречени „полкове“ е съставена от определена бройка войничета – четири за пехотата, по три за стрелците и конницата и по две за магьосниците или свещениците. Пехотата и стрелците се движат бавно, конните отряди – бързо, а служителите на ефира и боговете – рядко, тъй като не там им е силата. Битката между различните групи се осъществява чрез сложни многостенни зарове, гравирани с разнообразни картинки, даващи различен успех или неуспех – в зависимост от показаната картинка, се отнемат по една или повече фигурки противникови войничета, полкът отстъпва или не се случва нищо. Различни хълмове, гори, укрепления, селища, реки и други прибавят или добавят зарове, забавят или напълно спират полковете. Победа се постига при определено количество унищожени противникови полкове и/или завзети специални позиции. Зад привидно простите правила се крия неизброими варианти за изпълнение на всяко сражение. Стратегията и късметът почти поравно определят случващото се, така както би станало и на истинското поле, с истинските армии.
Най-изкусните майстори, изработващи компонентите за играта са върколаците, елфите и здрачниците. Често пъти вдъхналите „живот“ на материалите присъстват на първата игра с комплекта, разбира се, на пищен бал по случая.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=194928#194928
За този автор
