Красива двуетажна сграда в южната част на Мироден, едно от приятните места в града, което приема странници и им предлага почивка. Ханът носи гръмкото име „Перата на Сокола“.
Някога къщата служела единствено за дом на собственика си – известният в града стотник от Кръвта на Сокола – Ерингар. Висок и строен елф със сини очи, дълга до кръста руса коса и остра козя брадичка. В детството си той бил закърмен с стрелбата с лък. Баща му, чичо му, дядо му и всички негови роднини били добри стрелци. Започнал с безгрижни игри с лъка в гората, но постепенно се усъвършенствал. Друго негово любимо занимание било да наблюдава турнирите по стрелба в града. Събирали се група деца и отивали да гледат големите стрелци. Малко след навършването на тридесет и шестата му година, се присъединил към Кръвта на Сокола. Още от посвещаването му в Ордена, той си поставил за цел да победи в сто от местните турнири. Много работа и усилени тренировки го чакали ако искал да бъде победителя. С времето станал сред най-добрите стрелци в неговата група. Повишението не закъсняло и бил издигнат на поста десетник. След успешните операции, които извършил с неговите подчинени бил повишен в стотник. Междувременно в това време печелел всяко състезание от панаирите. До този момент бил събрал осемдесет и седем победи и малко оставало до крайната му цел. С новата длъжност, обаче, дошла и новата отговорност – повече подчинени, повече грижи, задължения, както и повече задачи извън града. Това било пречка пред изпълняването на мечтата на Ерингар, но той имал дълг към Ордена и не се отказал – поставил работата си на първо място. Възложили му мисия да помогне на друг закъсал отряд. Но не се примирил и с неуспеха – идеята му била да успее да свърши работата навреме и да се върне за турнира. Да, но нещата се усложнили – оказало се, че не били просто закъсали, те били нападнати и обкръжени от доста голяма група на някоя от тъмните гилдии, които те се опитали да спрат. С много усилия и не малко жертви войните на Сокола успяли да излязат победители в сражението, но за съжаление турнира бил към края си. Но Ерингар бил доволен, че помогнал на приятелите си и просто щял да изчака следващото състезание. За отрицателно време успял да направи и другите победи, докато общият им брой не стигнал сто. Още на следващия ден елф се оттеглил и бил изпратен с пищна церемония от подчинените си. Той решил да превърне и без това големият за него дом в страноприемница за хилядите членове на Ордена, бродещи из континента. Така и останала тя до наши дни.
Ханът е декориран с окачени картини изобразяващи моменти от обучението и подвизите на съдържателя, както и различни сцени от ежемесечните турнири, покривки за кресла с извезани върху тях знаците на Сокола, както и герба на Ордена издялан от сияещо дърво, закачен на стената зад тезгяха.
По време на турнирите за всички участници ханът предлага по една-две безплатни бири, а за победителя – безплатна стая.
Чест посетител на страноприемницата и близък приятел на Ерингар е Галмхеир-ап-Илвоен – водача на Кръвта на Сокола.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=193762#193762
За този автор
