Краегор, в крайните югозападни Бели планини, едва преди няколко десетилетия израства като голям, а по-късно и областен град. Успехът му в последните години, дори и да е странно, се дължи най-вече на бурхското население в тези земи. Още преди Катаклизма, в пределите на малкия върколашки град се заселват немалко ветерани от войната, а по-късно – от Битката при Бледосвет и последвалите финални сражения. Едни от тях – болни, ранени или останали без подслон над главата или място, където да се завърнат, други – от помощните сили, оставени от бурхите в подкрепа на върколашките владетели. След Катаклизма множество от техните събратя, живеещи в западните покрайнини на унищожения Хаганат, се спасяват или по-късно бягат от човешките орди при сънародниците си от Краегор.
Разбира се, не само бурхи се заселват в този пъстър многоетнически град. Освен тях и върколаците, тук живеят и даенлини, и елфи, и хора, и дори от време на време може да бъде видян по някой кентавър, поради близостта на Бригамаг. Четирима известни кметове превръщат града в това, което е сега, и техни статуи могат да бъдат видяни на много места из града.
Първият, Галмор Диетен – Куцият, произлиза от малък местен благороднически род. По негово време преминава първата населническа вълна на Краегор и околните планини. Самият той ветеран от сраженията, откъдето произлиза и прякорът му, оказва невиждана помощ на бедстващите воини. В тези смутни времена, когато в много селища дори на децата на войната не е давано заслуженото убежище на болните и ранените, Галмор организира небивала кампания в местните земи – всяка свободна ръка бива впрегната в подкрепа единствено на нуждаещите се. За съжаление на мнозина, благородният барон, поради лекия си недъг, бива мобилизиран за кулминацията при град Бледосвет и загива геройски в околностите му.
Вторият, Тиелмар от Звездовръх, върколак, посрещнал бежанците от Битката при Бледосвет и по-късно Катаклизма.
Третият, Кер, също от Звездовръх, бил първият бурх – кмет на голям върколашки град в земите на Царството, а и всъщност от доста по-дълго време насам, тъй като върколаците и по времето на Хаганата управлявали собствените си земи. Изтъкнатият пътешественик бил този, който пръв отправил предложение Краегор да бъде превърнат в областен град. Той обаче напуснал селището и поста преди желанието му да се сбъдне.
Това станало при четвъртият кмет – Салданиор, полу-даенлин, полиу-бурх, и от 1410 година насам Краегор станал център на югозападните Планини. Именно той укрепил града, довършил инфраструктурните промени на предшественика си и го довел до сегашният му цветущ вид.
За случайния пътник Краегор може би би изглеждал малко странно на фона на останалите върколашки селища. Той също като Тредниар е разположен и от двете страни на местния проход пред Белите планини, въпреки че тук те са ниски и това по-скоро е широкият път до Бригамаг. Центърът му е в малка падина, а наоколо селището е кръгло и подобно на торта е разделено от широките улици между кварталите на различните местни жители – най-голям е дяла на бурхите. С уголемяването на града се забелязва тенденция някои от частите на кръга да се разширяват по-бързо навън, което му придава странна форма. Множеството сгради са нови и близо разположени, а се срещат немалко и на повече от един етаж.
Гербът на Краегор е щит със зелени и черни квадрати, разделени от бял кръст, без символи по тях. Владетел е младият Стир Диетен, чийто знак е лисича опашка.
За този автор
