Virtuality (2009)

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 2 юли 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Космосът е място самотно и необятно. А десет години изолация, пък било то и за дванадесетчленен екипаж - или точно за тези дузина човеци, затворени в относително тясното пространство на първия човешки съд, отправящ се към Дълбокия космос - звучат като прекомерно дълъг период от време.

До този момент създателите на "Бойна звезда Галактика" Роналд Мур и Майкъл Тейлър отявлено показаха пристрастието си към максималния реализъм на фантастичните си проекти, и "Virtuality", по всичко личи, е още една стъпка напред в това отношение. Нещо повече, на помощ им идва и операторът на BSG Стивън МакНът, който и там успя да пресъздаде, чрез доста особени похвати, една до немалка степен клаустрофобична, но осезаемо по-истинна картина, въпреки огромната разлика в мащабите.

Разбира се, положението съвсем не е толкова семпло. Изследователската експедиция на борда на "Фаетон" придобива коренно различен облик с новината, че Земята е изправена пред глобална екологична катастрофа, при това дошла недълго преди достигането на ключовата позиция на старт/отлагане. Същевременно, нещо определено нередно има и във виртуалната реалност - единствената възможност на нейния състав да разпуска между часовете на безкрайни тестови процедури, а и рутината на вече няколкомесечния полет. Неповикани и непрограмирани образи взаимодействат с отделните програми, а тези аномалии придобиват значително по-зловещ облик от факта, че промените завършват със смърт, макар и нереална.

Last House on the Left (2009)

Автор: Ангел Генчев, вторник, 30 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Последната къща вляво (2009)

Тази година, особено при ужасите, изглежда ще остане в историята като година на римейковете. "Последната къща вляво" не само, че не прави изключение, но и се връща към един от еталоните в жанра, режисьорски дебют на легендарния Уес Крейвън, създател на "Кошмар на Елм Стрийт", "Хълмовете имат очи", "Писък" и какво ли още не. Може по-куриозното в случая е, че самата лента от 1972 г. на свой ред е адаптация, като първоизточник е "Изворът на девственицата" на номинирания за девет Оскара шведски класик Ингмар Бергман - филм, заснет през 1960 г., и удостоен с престижната статуетка за чуждестранен филм. Макар че, наистина, чак за сравнение тук и дума вече не може да става.

Така или иначе, поредният римейк за 2009 г. отново се нарежда сред приличните ленти на ужаса, въпреки че има още малко какво да се желае. Самото действие грубо може да се раздели на две части. През първата се сблъскваме с банда жестоки обирджии и по съвместителство убийци, сред които, за свое нещастие, попадат и две млади момичета, което довежда до очаквания трагичен развой на нещата. Отвличане, изнасилване, убийство - комплектът е пълен - а именно това е и по-силната половина на филма. Тягостната атмосфера е чудесно издържана, напрежението се усеща, актьорската игра е на ниво, дори саундтракът е на място, и ако бяха продължили в същия дух, създателите на "Последната къща вляво" вероятно щяха най-малкото да се доближат до наистина стилно

Произход на нещата: Клечките за хранене

Автор: Ангел Генчев, петък, 26 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни

Стана дума, че на европееца - и неговите културни наследници - е отнело безкрайно дълго време, за да престане да се храни с ръце. От съвременна гледна точка може би звучи малко обидно, дори и за нас самите като жители на Стария континент, но за съжаление фактите говорят, че префинените източни традиции датират с няколко хилядолетия по-рано - в това число и отношението спрямо храната.

Куай-це - прословутите клечки за хранене, с които можете да се снабдите срещу жълти стотинки във всеки китайски ресторант, наистина произхождат от най-многолюдната съвременна държава, но представляват и жизненоважна част от всяка далекоизточна култура - в т.ч. Япония, Корея, Малайзия, страните из Индокитай, дори самата Индия отчасти - и са се превърнали в своеобразна икона, изобразяваща разбиранията на тези особени, пречупенo през западния мироглед, хора.

Историята им датира най-малко от пет хилядолетия, а като място на произход, както стана дума, се посочва Китай. Всъщност, историята дори е двойна. Много вероятно, благодарение още на по-примитивните хора, първообразът на самите клечки е съвсем тривиален - най-обикновени клончета са били използвани, за да се вади опечената храна от жаравата или живия огън. Същевременно обаче, нарастването на населението и недоимъкът на ресурси са предизвикали нарязването на продуктите на все по-дребни късчета -

Робин Хоб: "Съдбата на Шута"

Автор: Иван Атанасов, петък, 26 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Литература

По принцип харесвам добре написаното фентъзи. Тъй де, на кой не би му допаднала една приказка за порастнали деца, вихрещи се приключения на фон от странни общества, още по-причудливи земи, в свят, който пробужда онова детско въображение у възрастния човек. В частност изпитвам подчертана симпатия към Робин Хоб. Комбинацията от силни, живи герои, любопитно и относително нестандартно използване на магическия елемент и пъстрият свят, който изгражда е наистина перфектна за отпускане след работа, или тежък ден. Така че с нескрито удоволствие се заех да ви представя третата книга от последната трилогия на Хоб.

За жалост колкото тя надхвърля и надскача посестримите си, толкова и носи един леко дразнещ негативен отпечатък. А именно, че започва тромаво и няколко десетки, дори стотина страници поред човек се чувства малко или много отегчен от еднотипната тематика. Нещо, което като че ли отсъстваше в другите книги за приключенията на Фицрицарин Пророка.

За сметка на това, нестандартния и неочакван край, обратите, които от един момент насетне започват да се случват до голяма степен компенсира, относително слабото начало. И действително, поглъщайки и последния ред, от последната страница, човек отдавна е забравил за него. Така че спокойно бихме могли да кажем, че и третата книга си заслужава също толкова, колкото и останалите.

Естествено проблема с имената, които звучат наистина абсурдно си остава, но той отдавна би трябвало да е

Алън Кол и Крис Бънч: "Стен"

Автор: Иван Атанасов, петък, 26 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Литература

Да се пише за началото на поредица от осем книги, надминаваща отметката от един милион думи винаги е трудно. Още повече, когато като качество далеч надхвърля средното, както по отношение на отделните си съставни части, така и като едно цяло. А именно такъв е случаят с поредицата на американските фантасти Алън Кол и Крис Бънч и фантастичната им приключенска поредица "Стен".

Книга първа се отличава с няколко основни достойнства. Написана е със стил - самобитен и неповторим, крайно характерен за авторите. Идейна е, като действието на нито един етап не звучи познато. И държи читателя в напрежение от самото си начало до самия си край. И подобно на останалите романи за Стен и компания може да се чете както напълно самостоятелно, така и в светлината на голямата картина, изграждана през годините, в продължение на хиляди страници.

Началото. То естествено е детството. Как детето става мъж, в една изключително тежка за индивида среда. Или с други думи авторите ни дават поглед към въпроса как от дъното на най-ниската обществена прослойка, с много акъл, умения и малко късмет човек може да се издигне и да надскочи онова, което като че му е предопределила съдбата. И както подобава на един персонаж, призван да бъде в центъра на всеки конфликт, действието бързо напуска спокойното семейно лоно и се превръща във вихър от сцени с екшън привкус.

Стен среща нови хора, приятели и врагове по пътя си от гетото нагоре в обществената йерархия. И

Tin Man (2007)

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 25 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Hallmark са всепризнати лидери в областта на „семейната” фантастика и фентъзи за малкия екран. Способността им да работят качествено с малки бюджети и не особено популярни актьори е наистина ненадмината. Оказва се обаче, че не са единствените, които могат да оперират качествено в тази сравнително ограничена сфера на киноизкуството. Живо доказателство за това е три-серийното приключение “Tin Man”, копродукция на Sci-Fi channel и RHI Entertainment от 2007 година.

Кратката поредица всъщност представлява една действително модерна и оригинална адаптация на безсмъртната детска класика „Магьосникът от Оз”. Това обаче съвсем не трябва да ви залъгва, защото в случая не става въпрос за филм, предвиден изцяло за деца. Атмосферата във филмите е много мрачна и интересна, сюжетът е значително променен и изместен в друга посока – по интересен начин се явява един нов поглед над книгата, но същевременно и нейно духовно продължение. Идеите на сценаристите Стивън Мичъл и Джил Блотефогел са пропити с много въображение, като без да губят духа на оригинала, представят един нов свят, които сам по себе си е много интересен, като носи един особен нюанс в себе си, много близък до творчеството на Жул Верн.

Главната героиня ДиДжи (DG – по инициалите на Дороти Гейл от оригинала) живее скучен живот в затънтено американско градче, работейки като сервитьорка в крайпътен мотел. През цялото време самата тя усеща, че мястото и не е тук и подозренията и се оправдават твърде

Архитектурни шедьоври: Карнак

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, четвъртък, 25 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Популярни

Карнак е храмов комплекс, разположен на 2.4 км. на север от Луксор, в Горен Египет. На това място се е разполагал религиозният център на древноегипетската държава. Този невероятен архитектурен комплекс е строен в продължение на дълго време - от управлението на фараона Сенухерт I (ок. 1970-1934 г.пр.Хр.) до времето на император Август. На езика на древните египтяни името на комплекса означава “най-почитано място” - Ипет Сут. Въпреки че много от храмовете в Карнак са напълно разрушени, запазените представляват най-обширният комплекс от древни постройки, съществуващи на планетата ни. Карнак е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство през 1979 година (“Тива с нейните некрополи”).

Египетската цивилизация е удивителна. Достиженията и будят възхищение до ден днешен. Характерни черти на египетската архитектура са нейната мащабност и величественост. Храмовият комплекс в Карнак е доказателство за невероятното въздействие на древните строежи. Застанал до огромните статуи и колони, човек се чувства твърде малък и нищожен. Можем да си представим въздействието на комплекса върху съвременниците му - хора дълбоко религиозни, изпълнени с абсолютна вяра в могъществото и недостижимостта на божествата.

Комплексът Карнак се състои от:
- Големият храм на Амон. Амон първоначално е бог на вятъра и въздуха, по-късно е приеман за създател на целия свят и покровител на плодородието. Слива се с култа към Ра и от този момент божеството е

Transformers: Revenge of the Fallen (2009)

Автор: Ангел Генчев, сряда, 24 юни 2009.

Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Трансформърс: Отмъщението (2009)

Първият "Трансформърс" беше наистина очарователна лятна лента - напълно лишен от смисъл, но пък за сметка на това препълнен с екшън, още екшън, малко екшън, за да не останем капо, и чат-пат по някой комичен момент, колкото за запълване на дупките. Точно две години по-късно, с точност до около седмица, Майкъл Бей, Роберто Орки и компания ни сервират мот-а-мо същото представление, със съвсем малки, направо козметични промени, и - напълно естествено - със същия успех.

Следва, разбира се, да отбележа, че ако не ви е харесал първия филм, то и "Отмъщението" няма никакъв шанс. Аз самият не съм особен почитател на онези, при които се забавлява единствено окото, но все пак трябва да призная, че зрелището тук е твърде пищно, за да бъде нещо друго освен впечатляващо, и на практика дори само то е достатъчно, за да се задоволят всякакви кино-пориви.

Що се отнася до сюжета... Какъв сюжет, всъщност? Такъв се развива колкото лентата да има някаква груба последователност, а цялата фабула се изчерпва от заглавието, като изключим дребните подробности - след триумфа над Метатрон, аутоботите си сътрудничат с официалните власти, докато десептиконите кроят планове за отмъщение. В основата на което ще застанат Старскрийм, за когото знаем, че оцеля, заради финала на предшестващата лента, както и парченцето от Искрата, за което също знаем, че остана у Сам.

И от този момент нататък остава