|
Сивостен :: Американска литература
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Накратко, “Полетът на Нощните ястреби” е поредната глава от епичната история на борбата между доброто и злото в приказния свят на Микдемия. Още в края на предишната трилогия - „Конклав на сенки”, видяхме, че настоящият проблем, пред който са изправени Пъг и компания далеч не е приключил. Така че бе видно, че сагата ще има своето продължение, в което героите на американския писател ще се изправят срещу лудия некромант Лесо Варен и още по-голямото зло – десатите. И тъй като Фийст досега не ни е разочаровал, резонно очакването беше по-скоро с позитивен нюанс.
И действително, за първата книга от „Войната на Мрачния” може да се каже, че не ни разочарова. В нея се запознаваме с нови, симпатични герои, сблъскваме се със стари врагове, надникваме в политическите интриги, които съставят
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Понякога е наистина трудно да се коментира автор, който ти допада. Още по-неприятно е, когато още от самото начало на човек му се налага да започне с изречение като: „Гневът на лудия бог”, книга трета от новата поредица на Реймънд Фийст – „Войната на Мрачния” наистина ме разочарова. Но за съжаление действителността, макар и в онова нейно субективно измерение, което наричаме собствена гледна точка, рядко би могла да бъде изменена. Така че – симпатичен или не, американският писател този път не ни поднесе това, което знаем и очакваме от него.
Остава естествено въпросът защо. Известна предвидимост в книгите на Фийст винаги е имало. Тъй като обикновено иде реч за една и съща схема – непознат враг, когото по малко опознаваме, за да открием, че всъщност си е същото добро старо проявление на
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Уилям Гибсън е един от "бащите" на киберпънк жанра в литературата. "Невромантик" е книгата, която го прави известен като киберпънк автор в началото на 80-те години на миналия век. Романът е част от трилогията "Спроул", включваща още две книги - "Мона Лиза Овърдрайв" и "Нулев Брояч". "Невромантик" е първото литературно произведение, което описва Интернет и го нарича "Мрежата". Терминът "Мрежата" и досега се свързва с името на Уилям Гибсън.
Според Ханс Моравич, човек може да превърнат в компютърен код, а съзнанието му да бъде прехвърлено по хирургически път в компютър. Романът изследва именно този аспект на съвременната дехуманизация, а именно насилието над плът, орган, душа и природа от страна на изкуственото. Главният герой, Кейс, е кибержокей и бивш хакер, още на млади
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Първото нещо, което чух за "Проломът" на американеца Патрик Лий, беше коментарът на един приятел, който ми сподели, че "това не е фантастика". Но какво разбираме под фантастика? Нима е необходимо да има космически кораби, извънземни или пък действието да се развива в странно или страшно бъдеще, за да попада една книга в този жанр? Или е достатъчно да има измислени елементи като загадъчен пролом и предмети, идващи от друго време или друг свят. Може би първото е онова, което повечето читатели си мислят, когато чуят думата, така че е добре от самото начало да уточним - ако вие сте от тях, то да - това не е фантастика в същия смисъл. Въпреки това обаче е адски добър роман.
Сюжетът е наглед простичък, но доста интригуващ, добре замислен и изпипан до последния детайл. Пролом между нашия и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Шеговито, в разговор наскоро, нарекох Реймънд Фийст "великият рециклатор". В интерес на истината, това не е толкоз невярно, макар и да не носи отрицателна отсянка, както може да прозвучи в някои случаи. Американският автор в продължение на стотици страници и десетки книги използва общо взето едни и същи герои, махайки някои от пейзажа, добавяйки нови, но все пак част от централните персонажи остават същите, а между две съседни поредици - дори повечето. Темата му пък си остава в общи линии една едничка – борбата на доброто със злото, развита в общи линии по схемата "в началото воините на доброто нямат идея кое е то, което им бърка в джигера, малко по-малко разкриват мистерията и виждат, че отново Безименния твори простотии". И в стъпка три – сразяват слугите му.
Понякога схемата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Трудно е да се каже нещо повече от това, което е казано за предишните три книги, когато иде реч за четвърта, особено при положение, че читателят се сблъсква със стабилно развитие на историята и клонящ към нула спад в качеството. Но от друга страна е още по-трудно да се говори за един добър, увлекателен, роман. Защо? Като за начало, нямаме лукса да изброим набързо основните недостатъци. Не можем безразсъдно да разкажем сюжета, без да се притесняваме дали ще развалим удоволствието на читателя, което така или иначе надали ще възникне, по обясними причини, след което ловко да добавим малко заключителни думи в смисъл "не си давайте труда".
Така че логично идва въпроса какво бихме могли да кажем за една наистина добра книга, като "Хоризонти", която продължава по великолепен начин
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
