Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Великобритания

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, петък, 02 април 2010.
Публикувано в Статии :: Музика

(или тринайсет колекционерски блек метъл записа, които всеки фен трябва да притежава) 1. Mayhem – Pure Fucking Armageddon (1986) Това е първото демо на бащиците на норвежкия блек метъл и има почти легендарен статут. Включва девет песни, разпределени както следва: четири на страна А (кръстена Fuck), между които кавър на венъмския Black metal, и пет песни на страна Б (off), които са от репетиции. Демото е издадено в 100 бройки, като след това нееднократно е преиздавано. Съставът включва Euronymous, Necrobutcher и Manheim на барабаните, а вокалите са разпределени между първите двама. Едва на следващата година се появява EP-то Deathcrush, с което групата излиза в челните редици на скандинавския блек метъл. 2. Old Funeral – The Fart that Should Not Be (1989) / Limb of Abduction

Автор: Ангел Генчев, петък, 12 март 2010.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Соломон Кейн (2010) Все си мислех, че модата на този тип екранно забавление си е отишла толкова безвъзвратно, колкото и осемдесетте, когато бе в разцвета си. Ето обаче, че не било точно така, и през 2010 още може да бъде открит филм, излят в класическия калъп на фентъзито с меч и магия. Уви, обаче, "Соломон Кейн", в дъното на който - едва ли е някаква изненада - е цикъла истории на единия от дядовците на жанра, Робърт Хауърд, е лента, страдаща от твърде сериозни недомислици. Липсата на някакъв особен сюжет, наистина, никога не е била кой знае каква пречка пред филмите от жанра - дори най-големите заглавия не могат да се похвалят с кой знае какво, ако се заеме да ги разнищва човек - но относителната плиткост в края на краищата не значи пълно отсъствие. Все пак зрителят не е чак

Автор: Ангел Генчев, петък, 12 март 2010.
Публикувано в Статии :: Музика

John Barrowman - John Barrowman 2010, Sony BMG/Arista Records Tracklist: 1. When I Get My Name In Lights (The Boys From Oz); 2. One Night Only (Dreamgirls); 3. Copacabana (Copacabana); 4. I Won't Send Roses (Mack and Mabel); 5. Memory (Cats); 6. The Kid Inside (Is There Life After School?); 7. My Eyes Adored You (Jersey Boys); 8. Don't Cry Out Loud (The Boy From Oz); 9. So Close (Duet with Jodie Prenger) (Enchanted); 10. Unusual Way (Nine); 11. You'll Never Walk Alone (Carousel); 12. The Winner Takes It All (Mamma Mia!); 13. Oh, What A Night (Jersey Boys); Bonus Track: 14. The Doctor And I (reworking of The Wizard And I, Wicked) Новият албум на Джон Бароуман най-сетне излезе на бял свят, като трябва да призная, че съм

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 11 март 2010.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Малко е чудно от страна на Дисни Интернешънъл да твърдят, че "K9" практически нямал нищо общо с "Доктор Кой". Или ако го намират за напълно в реда на нещата, може би следващата резонна стъпка е да префасонират леко R2D2 - хем давността, популярността и функциите що годе съвпадат - и да пуснат в ход серии, които ама въобще и по никакъв начин не са спин-оф на "Междузвездни войни". Пък ние ще се направим, че сме им повярвали. Да не говорим, че робопесът дори се появява в оригиналния си тенекиен вид в дебютния епизод, било то за кратко, и все така продължава, както през цялата си досегашна история, да се озвучава от Джон Лийсън. Но нека все пак с разбиране и усмивка си затворим очите пред опцията "базиран на персонажа на..." - ако не за друго, понеже е най-малкият проблем на новата

Автор: Ангел Генчев, сряда, 03 март 2010.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Тръгнат ли да си отговарят телевизиите на предизвикателствата, т.е. да продуцират програми със сродна тематика в доста близки времеви рамки, резултатът рядко е особено привлекателен, дори без изрично да сравняваме качествата на отделните продукции и да претегляме коя до колко засенчва другата. Не, че британският "Парадокс" е чак мот-а-мо клонинг на "Поглед в бъдещето" - по-скоро мъничкият му далечен братовчед, но при почти едновременното им излизане аналогията просто няма как да се пропусне. Като за съжаление, в неин резултат, много ярко изпъкват и немалобройните му дефекти. Реално, говорим за "FlashForward" в микромащаб и с малко по-различна предистория. Накратко, астрофизик от Манчестър, зает в британската космическа програма, получава пакети от снимки от събития, по-конкретно

Автор: Ангел Генчев, неделя, 28 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Предполагах, че детското меню на "Доктор Кой" ще е сладурско, но пък не съм очаквал, че поредицата може да се окаже и доста забавна. Всъщност, най-кратко казано, "Приключенията на Сара Джейн" съвсем осезателно носят духа на новите серии, много повече дори от другия актуален спин-оф, по-екшън ориентирания "Торчууд". Разбира се със забележката, че дозата сарказъм, присъща на Доктора, е сведена до минимум - все пак аудиторията тук едва подраства - без обаче следите и да се губят чак окончателно в шарено приключенстване. Стига обаче толкова сравнения. "Банерман Роуд" 13, Лондон, е мястото, където може да бъде открита Сара Джейн Смит - дама със загадъчно минало и още по-мистериозно настояще, прикрито под тънката мантия на журналист на свободна практика.

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 24 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Какво бихте си помислили, ако тази лента разказва последните дни от живота на големия поет Джон Кийтс, за последната му любов и смъртта му? Навярно повечето от нас се сещат за дузината подобни биографично-исторически филми, шествали на екран в последната декада, при които създателите хвърлят забележителни усилия в сценографията и костюмите, правдоподобното предаване на духа на времето, изобщо цялата палитра визуални трикове, от които нерядко страда съдържанието. Така че е нормално да подхождаме с леко недоверие. Недоверие, което обаче е напълно неоправдано в случая с британската романтична драма. Вече споменахме, че сюжетът е базиран върху историята на Кийтс и по-точно последните три години от живота му, белязани от туберкулозата, пратила в гроба брат му, но и от една прекрасна, макар и

Автор: Ангел Генчев, сряда, 17 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Човекът-вълк (2010) Със самата идея за римейк на едноименната лента на ужаса от далечната 1941 г., създателите на "Човекът-вълк" обещават на любителите на жанра забавление от най-класически тип. А хубавото е, че не ги подвеждат - версията от 2010 г. може и да се различава като развитие на сюжета, а и в някои отделни детайли от оригиналния сценарий, но усещането на филма е именно класическо. Научавайки за жестокото убийство на брат си, Лорънс Талбот се завръща в родното имение, в Англия, за пръв път от дълги години. Въпреки не особено приветливото посрещане, по-специално от страна на баща му, сър Джон, Лорънс все пак преценява да остане у дома и да разнищи странните обстоятелства около неговата смърт - като немалко влияние върху решението му оказва и красивата годеница на

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 15 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Дванадесет разказа, всеки един от тях - с неочакван край. Това е нещото, което трябва да се отбележи най-първо за сборника "Шах и мат" на Джефри Арчър, с допълнението, че трябва особено въображение, за да продължиш да изненадваш читателя с всяка една последователна история. Нещо, с което обаче британският ветеран се справя по блестящ начин - понеже, освен всичко друго, "Шах и мат" се отличава с неповторимия му стил, великолепното чувство за хумор, присъщо на повечето добри творци от Албиона и немалко, понякога скрит, понякога не чак толкоз прикрит, смисъл. Разказите всъщност са на достатъчно различна тематика, така че да не подлежат на обобщение в смисъл на сюжет. Независимо обаче дали става дума за криминална история, за любовна или пък чисто житейска такава, всички носят

Автор: Ангел Генчев, сряда, 10 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

"Tell-Tale" може да ви подлъже към екрана най-малко по два начина - с връзката си с краткия разказ на Едгар Алън По или присъствието на Тони и Ридли Скот сред продуцентите. Истината е обаче, че приликата с писания през 1843 г. "The Tell-Tale Heart" се изчерпва кажи-речи в една реплика, а братята-ветерани са само две лица в тълпата от тринадесет души, без да броим сценариста. Иначе, самият филм не е лишен от потенциал, но за съжаление е повече от слабо реализиран. След сърдечна трансплантация, Хари (Джош Лукас) започва да получава мистериозни видения, както в крайна сметка се оказва - свързани с убийството на неговия донор. Което би било обещаваща завръзка за мистична кримка, ако да речем постепенно се разкриваха различни детайли от престъплението и случаят по един или


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.