Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: САЩ

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 28 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат. Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка. Лошо

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, събота, 26 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Музика

Megadeth - Th1rt3en Roadrunner, 2011 1. Sudden Death; 2. Public Enemy No. 1; 3. Whose Life (Is It Anyways?); 4. We The People; 5. Guns, Drugs & Money; 6. Never Dead; 7. New World Order; 8. Fast Lane; 9. Black Swan; 10. Wrecker; 11. Millennium Of The Blind; 12. Deadly Nightshade; 13. 13; Личен фаворит: Public Enemy No. 1; Най-лесно се прокарва с: огромна доза сарказъм и егоцентризъм; „Тринайсети” съвсем „неочаквано” се казва тринайсетия поред албум на траш-легендите от западния бряг – Megadeth, и още по-неочаквано, съдържа тринайсет песни, последната от които се казва „13”. Дотук може да си помислите, че метъл музиката съвсем е навлязла в затворения кръг на пресилената оригиналност и поне що се отнася до господин Мъстейн, може и да не сгрешите. Не заради това странно

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 21 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Котаракът в чизми (2011) Не съм сигурен дали очарованието на Шрек просто не позавяхна за десетилетието, изминало откакто се появи за пръв път на екран, или пък очакванията ми към вероятно най-симпатичния персонаж, подвизавал се из поредицата, бяха прекалено високи. Или пък и двете. Едно е сигурно, обаче - „Котаракът в чизми“ остава твърде далеч от онова, което сме свикнали да ни предлагат огрето и шарената му дружина. Всъщност, най-лошото, което мога да кажа за последната продукция на Дриймуъркс е, че ако не беше анимирана, лентата щеше да се подреди точно сред еднотипните детски филмчета от типа на „Деца шпиони“, с които Антонио Бандерас има странния навик от време на време да се захваща, без при това да жъне някакъв небивал успех. Да, обичайната приказна каша е налице, но

Автор: Ангел Генчев, събота, 19 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Всички ние, любителите на зомби-ленти, дълбоко в себе си сме готови да признаем, макар и с не чак толкова въпиющо желание, че наистина гледаме все една и съща стара история, малко разнообразена в зависимост от доброто настроение на автора. Това обаче хич не ни пречи регулярно да си начесваме крастата, а добрите изблици на черен хумор и, по-рядко, вдъхновен сценарий, да издигаме в култ. И няма как да не отбележим, че самата идея за шестчасова телевизионна серия наместо обикновения пълнометражен парад на изненадващо подвижни и гладни кадаври, си бе живо откровение свише, вуду или откъм посока поредния луд гений, създал и той не знае какво в потайната си лаборатория. Това обаче се случи преди година, а „Живите мъртви“, за всеобща изненада, не само навлезе с леко провлачване на правилния

Автор: Ангел Генчев, петък, 11 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Без съмнение, мина известно време, откакто сред телевизионните фантастики фигурираше чиста проба постапокалиптична военщина. Но ако все още не сте се подлъгали по името на големия Стивън Спилбърг - откровена рекламна спекулация, „изпълнителен продуцент“ - не би било нездравословно да подръпнете леко юздите на любопитството си и да запазите едно на ум за тазгодишното отроче на TNT. Дали поради липсата на особена конкуренция през изминалия летен телесезон, или пък на опит в жанра, майсторите на кримито с привкус на сарказъм (“Leverage”, “Dark Blue”, “The Closer” и пр.) са подходили меко казано несериозно към “Falling Skies”. Слабоват сюжет, праволинейно развитие, блудникав диалог, допотопни майтапи и куп заемки – добавете голяма щипка американщина и почти непознат актьорски състав, и

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 03 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Музика

Everlast - Songs of the Ungrateful Living Октомври, 2011, Martyr Inc. Records 1. "Long At All; 2. "Gone for Good"; 3. "I Get By"; 4. "Little Miss America"; 5. "My House"; 6. "Long Time"; 7. "Friday the 13th"; 8. "The Crown”; 9. "Sixty-Five Roses"; 10. "Moneymaker"; 11. "The Rain"; 12. "Some Of Us Pray"; 13. "I'll Be There for You"; 14. "Even God Don't Know"; 15. "A Change Is Gonna Come” Личен фаворит: “The Crown” Най-добре се прокарва с: бърбън Дали с възрастта човек става по-мъдър, дали омеква, уляга, или просто се променя в някаква посока, за добро или за лошо? Редица философски въпроси, които си задавам, слушайки последния, шести албум на лицето Erik Francis Schrody, известен повече на феновете си като Everlast. Или нека наречем албума „На

Автор: Ангел Генчев, неделя, 11 септември 2011.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Syfy може и да не избраха най-удачната девиация за последната си марка, но пък от няколко години насам продуцират изненадващо успешни, макар и не особено сериозни програми. Дори си позволиха цели два опита в сферата на тежката научнофантастична артилерия - “Каприка” и “Старгейт: Вселена”, където обаче не срещнаха достатъчно търпелива аудитория. Хляб и зрелища. За сметка на това, относително лековати поредици като „Еврика“, „Светилището“, „Хранилище 13“ и „Хейвън“ набират съвсем прилична аудитория. При това с право. И някак не е изненада, че най-новото шоу на Сайфай се опитва да се вмъкне в поредната празнина, оставена от култовите в първите си два сезона, гръмко провалени и напълно заслужено затрити в небитието „Герои“ . В крайна сметка, винаги има нужда от един супергеройски

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 01 септември 2011.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

„Свръхестествено“ може и да влезе в историята. Вероятно, като проваления с най-голямо усърдие сериал в десетилетията на телевизонната фантастика. В схематична ретроспекция, шоуто изкара четири изключително градивни сезона, по време на които създателят му Ерик Крипке и компания съумяха да превърнат бъзикчийското си хард-рок фентъзи във великолепна мрачна сага. И тъкмо когато всичко трябваше да приключи с възможно най-епичното гранд финале – Апокалипсиса – замириса на пари и лопатата се обърна. Пети сезон измъчи дори закоравелите почитатели на поредицата, и това не е някаква тайна, а отвореният край, заместил Деня на страшния съд, бе просто плачевен. „Изненадващият“ шести сезон пък я подкара още по-плахо – ако не бяха хлъзгавия чар на Марк Шепърд (Кроули), ехидните, макар и епизодични

Автор: Ангел Генчев, неделя, 07 август 2011.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Прогнозата за пролетно-летния телевизионен сезон винаги е била малко мътна. И мърлява. Така или иначе, солидната аудитория на малкия екран се помещава в северното полукълбо, и през времето между края на май и началото на септември вниманието и е заангажирано с далеч по-привлекателни неща от поредната фантасмагория на вълшебната кутия. Някои канали, разбира се, не изпитват особена нужда да се съобразяват с подобен феномен – тежкарите от HBO, да речем, нямащи скрупули да излъчват хитови серии от калибъра на „Истинска кръв“ в съмнително натоварени откъм гледаемост седмици. За мнозинството обаче остава вариантът с по-лековати продукции, с добра доза лаф, насочени към краткия времеви (и временен) епизод между плажа и барбекюто и/или близкото кръчме – и, при тази конкуренция – с доста

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 07 февруари 2011.
Публикувано в Статии :: Литература

Ако някой изобщо би могъл да сътвори свят, толкова странен и едновременно напълно достоверен, толкова невъобразим и едновременно човешки, то едно от имената, които веднага биха изникнали в съзнанието ми е това на Бюджолд. Така че изобщо не се учудих при срещата си със странните криокорпорации оплели в мрежите си цял един свят, протягащи се към други светове с единствената цел да властват и да богатеят. Което всъщност е основната тема в "Криожега" на американската писателка. Трудно е да се опишат достойнствата на роман, без да се навлезе поне в някакви детайли в историята, но понякога се налага. Случаят с "Криожега" е именно такъв. Затова нека вместо да се гмуркаме в историята да погледнем идеите, които Бюджолд е заложила вътре. Да започнем от правото на избор – доколко то е


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.