|
Сивостен :: САЩ
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат.
Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка.
Лошо
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Котаракът в чизми (2011)
Не съм сигурен дали очарованието на Шрек просто не позавяхна за десетилетието, изминало откакто се появи за пръв път на екран, или пък очакванията ми към вероятно най-симпатичния персонаж, подвизавал се из поредицата, бяха прекалено високи. Или пък и двете. Едно е сигурно, обаче - „Котаракът в чизми“ остава твърде далеч от онова, което сме свикнали да ни предлагат огрето и шарената му дружина.
Всъщност, най-лошото, което мога да кажа за последната продукция на Дриймуъркс е, че ако не беше анимирана, лентата щеше да се подреди точно сред еднотипните детски филмчета от типа на „Деца шпиони“, с които Антонио Бандерас има странния навик от време на време да се захваща, без при това да жъне някакъв небивал успех.
Да, обичайната приказна каша е налице, но
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всички ние, любителите на зомби-ленти, дълбоко в себе си сме готови да признаем, макар и с не чак толкова въпиющо желание, че наистина гледаме все една и съща стара история, малко разнообразена в зависимост от доброто настроение на автора. Това обаче хич не ни пречи регулярно да си начесваме крастата, а добрите изблици на черен хумор и, по-рядко, вдъхновен сценарий, да издигаме в култ. И няма как да не отбележим, че самата идея за шестчасова телевизионна серия наместо обикновения пълнометражен парад на изненадващо подвижни и гладни кадаври, си бе живо откровение свише, вуду или откъм посока поредния луд гений, създал и той не знае какво в потайната си лаборатория.
Това обаче се случи преди година, а „Живите мъртви“, за всеобща изненада, не само навлезе с леко провлачване на правилния
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Без съмнение, мина известно време, откакто сред телевизионните фантастики фигурираше чиста проба постапокалиптична военщина. Но ако все още не сте се подлъгали по името на големия Стивън Спилбърг - откровена рекламна спекулация, „изпълнителен продуцент“ - не би било нездравословно да подръпнете леко юздите на любопитството си и да запазите едно на ум за тазгодишното отроче на TNT.
Дали поради липсата на особена конкуренция през изминалия летен телесезон, или пък на опит в жанра, майсторите на кримито с привкус на сарказъм (“Leverage”, “Dark Blue”, “The Closer” и пр.) са подходили меко казано несериозно към “Falling Skies”. Слабоват сюжет, праволинейно развитие, блудникав диалог, допотопни майтапи и куп заемки – добавете голяма щипка американщина и почти непознат актьорски състав, и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Everlast - Songs of the Ungrateful Living
Октомври, 2011, Martyr Inc. Records
1. "Long At All; 2. "Gone for Good"; 3. "I Get By"; 4. "Little Miss America"; 5. "My House"; 6. "Long Time"; 7. "Friday the 13th"; 8. "The Crown”; 9. "Sixty-Five Roses"; 10. "Moneymaker"; 11. "The Rain"; 12. "Some Of Us Pray"; 13. "I'll Be There for You"; 14. "Even God Don't Know"; 15. "A Change Is Gonna Come”
Личен фаворит: “The Crown”
Най-добре се прокарва с: бърбън
Дали с възрастта човек става по-мъдър, дали омеква, уляга, или просто се променя в някаква посока, за добро или за лошо? Редица философски въпроси, които си задавам, слушайки последния, шести албум на лицето Erik Francis Schrody, известен повече на феновете си като Everlast. Или нека наречем албума „На
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Syfy може и да не избраха най-удачната девиация за последната си марка, но пък от няколко години насам продуцират изненадващо успешни, макар и не особено сериозни програми. Дори си позволиха цели два опита в сферата на тежката научнофантастична артилерия - “Каприка” и “Старгейт: Вселена”, където обаче не срещнаха достатъчно търпелива аудитория. Хляб и зрелища.
За сметка на това, относително лековати поредици като „Еврика“, „Светилището“, „Хранилище 13“ и „Хейвън“ набират съвсем прилична аудитория. При това с право. И някак не е изненада, че най-новото шоу на Сайфай се опитва да се вмъкне в поредната празнина, оставена от култовите в първите си два сезона, гръмко провалени и напълно заслужено затрити в небитието „Герои“ . В крайна сметка, винаги има нужда от един супергеройски
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
