|
Сивостен :: Американско кино
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Котаракът в чизми (2011)
Не съм сигурен дали очарованието на Шрек просто не позавяхна за десетилетието, изминало откакто се появи за пръв път на екран, или пък очакванията ми към вероятно най-симпатичния персонаж, подвизавал се из поредицата, бяха прекалено високи. Или пък и двете. Едно е сигурно, обаче - „Котаракът в чизми“ остава твърде далеч от онова, което сме свикнали да ни предлагат огрето и шарената му дружина.
Всъщност, най-лошото, което мога да кажа за последната продукция на Дриймуъркс е, че ако не беше анимирана, лентата щеше да се подреди точно сред еднотипните детски филмчета от типа на „Деца шпиони“, с които Антонио Бандерас има странния навик от време на време да се захваща, без при това да жъне някакъв небивал успех.
Да, обичайната приказна каша е налице, но
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 "Трон: Заветът" (2010)
Нека започнем с това, че "Трон: Заветът" е от онези филми, които си заслужават да се гледат на кино, за предпочитане IMAX. И спокойно могат да се пропуснат ако телевизорът ви не е поне около 40-тина инча и не сте се обзавели с доста мощно озвучаване за личното си домашно кино. Просто защото специалните ефекти – както във визуалната, така и в звуковата си част - са онова, което прави лентата добро развлечение.
Сюжетът – бягството от реалността. Главният герой – синът, пропилял живота си поради липсата на бащинска ръка, която да го насочва в правилната посока. Последният – Сам Флин, саботира собствената си компания, донякъде за да изпълни бащините си идеи, донякъде просто за да се позабавлява. В този момент изниква старият семеен приятел, с още по-древния си
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Лудите (2010)
Едва ли някой е хранил илюзии, че тази година ще се разминем без поредната доза римейкове, като естествено челна позиция отново ще заемат филмите на ужаса. "The Crazies", специално, пък носи малко по-висок заряд и поне леко изпъква сред изобилието от заглавия не поради друго, а защото оригиналът от 1973 г. е дело не на друг, а на Джордж Ромеро, комуто до немалка степен дължим цяла сюжетна подгрупа в лицето на зомби-лентите.
Може би все пак първо трябва да споменем, че първоизточникът не е чак от нивото на "Живите мъртъвци" в различните им превъплъщения, при все че за времето си е доста добро постижение. Историята - и в двете версии - всъщност е изключително елементарна, което обаче никога не е било чак такъв проблем за жанра. В общи линии, Огдън Марш, малко
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Скатавки (2010)
Ако ви е много домъчняло за ленти от типа на "Полицаят от Бевърли Хилс", последното заглавие на Брус Уилис идва тъкмо навреме, за да попълни липсата. Или накратко казано, "Скатавки" е най-новата сред онези не особено остроумни, не точно криминални, но все пак весели полицейски комедийки, запълващи без усилие час и нещо свободно време.
За целта, естествено, първо ще ни е нужна двойка леко щурави ченгета, което довежда до срещата ни с детективите Монро (Уилис) и Ходжис (Трейси Морган). Първият - отслужил ветеран, разведен и на път да ожени щерка си, вторият - гонен от параноята, че жена му изневерява. Но пък и двамата запалени любители на криминални филми, което пък ги предизвиква да разиграват луди спектакли пред заподозрените.
Така или иначе, двоицата
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Силна продукция от почти безизвестни режисьор и сценарист – едно сравнително рядко, но изпълващо душата явление. Особено ако се сетим за някои спорни или направо неуспешни ленти от иначе прочути имена. Пък и жанровата комбинация приключенски трилър, клонящ към драма, сама по себе си събужда силно любопитство.
„Пътят” е доста нестандартен филм на постапокалиптична тематика. Историята разказва за баща и син, борещи се за оцеляване в един жесток и опасен свят. Това, което прави изключително добро впечатление, бе пълната липса на клишета, наследени от екзотичната и нашумяла таматика на лентата. Интродукцията не се занимава да ви запознава с историята на трагичните събития, довели света до разруха, вместо което с няколко думи се споменава основното, без да му се предава какъвто и да е
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Поне на пръв поглед, "Edge of Darkness" следва да бъде доста силна продукция. Сценарист е отличеният с Оскар за "От другата страна" Уилям Монахан, режисьор - добре познатият поне от двете си ленти за агент 007 и двете постановки на Зоро с Антонио Бандерас Мартин Кемпбъл, а в главната роля най-сетне се завръща Мел Гибсън. И отгоре на всичко това, филмът е базиран на едноименната английска серия от средата на осемдесетте години, наградена в шест отделни категории от Британската филмова академия и смятана за един от особено добрите трилъри с екологичен привкус, заснемани въобще.
При тези предпоставки, или може би точно на техен фон, лентата се оказва малко изненадващо повърхностна. Цялата история се завърта около Том Крейвън (Гибсън), детектив от бостънската полиция, пред чиито очи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Бруклинските стражи (2009)
Ако наистина дълбоко желаете да погубите два часа от живота си, идеалният кандидат е пред вас. Не си спомням кога за последен съм гледал толкова отегчителен полицейски филм, пък и в жанра дори третокласните заглавия предлагат ако не друго, то поне малко престрелка или преследване. Всъщност, олово има и тук, особено в кулминацията, но за целта трябва да първо издържите два часа пълна скука, а доколко това си струват някакви си десет минути патаклама - преценете сами.
Проблемът на "Бруклинските стражи" е, че една събираща се сигурно в петнадесетина минути предистория, която отгоре на всичко не е и толкова впечатляваща, е разтегната, разкъсана и пръсната като пъзел върху невероятно много екранно време. Или, по-точно - три такива. Разполагаме с трима
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Колкото и добра лента, "Crazy Heart" е сякаш с една идея попрехвален - два Златни Глобуса, три номинации за предстоящите Оскари и още куп по-малки отличия. Наистина, повечето от тях са за изпълнителя на главната роля Джеф Бриджис, който в огромна степен ги заслужава, както и за саундтрака, но въпреки това количеството е малко подвеждащо голямо.
Всъщност, проблемът е, че самата история тук не е нещо чак толкова невероятно, дори и да е изпълнено добре. Бад Блейк (Бриджис), макар и талантлив кънтри-изпълнител, посветил целия си живот на изкуството, така и не успява да достигне до големи висини - просто защото се отдава на всичко човешко и особено алкохола. Намираме ме го почти на шейсет, разорен и разбит, дори физически, от фриволния си живот, оставил назад провален брак и дистанцирано
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Злокобен остров (2010)
Този път налице е идеалната рецепта за хитов филм - легендарен режисьор, голям актьор, екзотична комбинация от жанрове и романтична атмосфера. В контраст с други подобни, резултатът също е добър. Но не бих и очаквал по-малко от всеизвестния Мартин Скорсезе. Всъщност, с това име, постер и трейлър, продукцията прилича малко или повече на хорър, но елементите на ужас реално са сведени до пълен минимум - което, според мен, е и още една причина филмът да бъде видян.
"Злокобен остров" е най-вече мистичен трилър, и то доста строго клонящ към драма. Действието се развива през петдесетте години на отминалия век, в земята на неограничените възможности, а главният герой – щатски маршал Тед Даниелс (Леонардо ДиКаприо) пристига на строго охранявания едноименен остров,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
