|
Сивостен :: Ролеви игри
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Попадайки в света на Lineage, човек попада в свят раздиран от гражданска война, свят на хаоса, където всеки, който не е с теб е доста вероятно да е против теб, като това важи в най-голяма степен за дзверовете, които пъплят по света - те по правило са враг номер едно на партия... на героите. Имайки предвид тази база съвсем нормално бойната система е едно от първите неща, които трябва да се споменат. Боят, както при всяко MMORPG, се развива в реално време, като до голяма степен подходът към самата битка, както и придружаващите те играчи са от първостепенно значение. Имайки предвид, че различните раси притежават различни умения колкото по-разнородна е тайфата толкоз по-добре, като задължително трябва да включва и поддържащи герои. Но за това ще споменем по-натам, подходът към битката,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 И така, най-накрая групата е събрана, всички са около масата, персонажите са готови, има ядене, зарове, моливи... Водещият изчаква минута да се възцари игровата атмосфера с присъщото и сериозно настроение и започва:
-Окей, всички вие сте в кръчмата, когато изведнъж....
-Ей - прекъсва го някой от играчите, - не започнахме ли в кръчма и миналия път?
-Да, както и по-предния! - добавя не особено доволно друг.
-Всъщност... всяко... - отбелязва направо разочаровано трети.
-А магьосникът ми дори не пие! - вметва последният.
Използвайки клишето за кръчмата, Водещият губи много. Играчите му бързо разбират, че той просто се опитва да ги вкара по пътя на най-малкото съпротивление в дадено приключение или задача. Често възниква и въпросът доколко Разказвачът има опит и въображение да разчупи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 “Аз играя WoW.” Произнасянето на това сравнително кратко съобщително изречение пред хора, незапознати с въпросната трибуквена абревиатура, не би предизвикало особена емоция. Слабо запознатите пък биха проявили вял интерес („О, така ли, чух, че е голяма зарибявка?”, „С какъв герой?”) или пък биха ви срязали директно, знаейки за възможните дълбочини на подобна тема („И ти ли бе, ламуго?”, „Уф, ае аман от глупости, get a life.”). Ако сте имали неблагоразумието (или щастието - зависи колко дълбоко сте затънали, повтарям, затънали) да изречете горепосочената мантра пред друг играч - не дай, Боже, играчи - то най-вероятно следващите ви няколко часа са „загубени за каузата” (започва се от „Така ли, в кой сървър, кой левъл?” и се стига до „Абе за пала
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Нощта отдавна беше покрила с мръсното си и влажно одеало града, но той беше далеч от съня. Пък и кой би могъл да го вини? Със сигурност не и аз. Нали не си бях в къщи, на сухо и топло, далеч от отвратителния есенен въздух. Да, този въздух, който някога го е вдишвал не го е забравял – влажен и оловен. Сякаш се опитва да те задуши, да пропълзи в дробовете ти, да се увие около тях и да стиска докато не умреш, а със всяко вдишване поемаш все повече и повече от него, правейки го все по-силен. Но това безплътно чудовище не се задоволява само да те кара да се бориш за всеки дъх. Не, отнема ти и сетивата. Знаете какво имам предвид. Когато смрадливата влага стане толкова гъста, че имаш усещането, че се движиш през студена и лепкава супа, точно на границата на образуването на мъглата цветовете
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Откакто има ролеви игри, над 30 години, съществува и традицията на серийно описване на най-различна гад, която приключенците да срещат и заколват/застрелват/изпържват по пътя си. Да, но откъде се взема целият този суров интелектуален материал за запълването на Monster Manual 15 например?
Всъщност сигурно не е чак толкова трудно - само Плиний е изписал тридесет и седем тома "Естествена история". Дори да махнем камъните и растенията от тях, пак остава предостатъчно материал за 'заимстване', а ако погледнем по книгите, ще открием доста приспособени неща - мантикори, катоблепаси, хипокампи...
Хайде сега да добавим към това средновековните бестиарии, ренесансовите гримоари и купищата теренна работа на всевъзможните историци, етнографи, културолози и теолози. Получава се
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 След краткия преглед на Текумел в статията за неевропейските сетинги, нека се занимаем по-подробно с този странен, но несъмнено интересен техен представител, който на всичкото отгоре е и втората ролева игра в света, като отстъпва само с година на Dungeons&Dragons. За тези тридесет и две години играта претърпява множество различни редакции, а светът е допълнен и с пет романа. В статията ще се занимаем с последното издание – “Tekumel –Empire of the Petal Throne”, отлично оформено, богато и детайлно илюстровано и да, използващо популярната система ТриСтат.
Самият сетинг е изцяло фокусиран върху мотиви от бита, културата и вярванията на южноамериканските индианци, макар че някои черти са умишлено отслабени или обратното – подчертани с помощта на удобни исторически и природни особености.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Типично за мен, ще започна с пояснение какво всъщност е това заглавие. На някои от вас Ушу може да не говори нищо, а на други - прекалено много неща, но съвсем различни от ролева игра. Всъщност, нека кажем, че двете нямат пряка връзка.
И така, Ушу е:
1. обозначение за стиловете на китайските (традиционни) бойни изкуства като направление
и 2. самостоятелен спортен стил, създаден по поръчка на китайското правителство след идването на власт на комунистите, с изискването да е зрелищен на първо място и подходящ за физическото развитие на младежта.
Предполагам, че авторът е имал предвид второто значение, когато е избирал име за играта си, защото в Ушу зрелищните изпълнения носят бонус точки - също като на състезание по форма. Това, впрочем, е добре, защото мотото на системата е "зарежи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
