Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 2008

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, понеделник, 28 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Литература

1. Un dragon comme pas deux – 2006 2. Copains comme zombies - 2008 Сигурно мнозина от вас са попаднали и с удоволствие са гледали пълнометражния френски филм „Ловци на дракони”. За тези, които не са, съвсем накратко става дума за приключенията на двама симпатяги – Лиан Чу и Гиздо, и на верният им дракон Хектор в един меко казано фантастичен свят. Всъщност именно в този филм попаднах на носещите се из въздуха острови, които по-късно станаха популярни с „уникалността” и „иновативността” си в Аватар. Работата на тези двамата, за които става въпрос тук е да ловят дракони (както може би сте се досетили), летейки от своя страна в хибрид между хеликоптер и ръчна количка. А пък самите дракони, съвсем в съответствие със света, който обитават, са от странни по-странни. Стилът на

Автор: Димитър Стефанов - Cliff, неделя, 13 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Игри

Mount and Blade е сравнително неизвестна игра на фирмата Tale Worlds. На пръв поглед - стандартно RPG, в което развиваш своя герой, събираш армия, изпълняваш различни куестове и постепенно израстваш в йерархията до командир на цялата войска, ако си решил да си верен васал на краля/императора/султана, или пък основаваш своя собствена империя, ако предпочиташ да си самостоятелен. Наглед нищо необичайно, графиката не е кой знае какво, музичката е симпатична, но нищо впечатляващо, задачките са краен брой, и в един момент си минал всичките разновидности. Дори битките не са нещо невиждано. Управлението на героя се овладява доста бързо, оръжията са типичните средновековни оръжия – мечове, брадви, лъкове и арбалети, тояги, боздугани, щитове... За придвижване пък вариантите са два – пеш и с

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 27 юли 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Понякога е наистина трудно да се коментира автор, който ти допада. Още по-неприятно е, когато още от самото начало на човек му се налага да започне с изречение като: „Гневът на лудия бог”, книга трета от новата поредица на Реймънд Фийст – „Войната на Мрачния” наистина ме разочарова. Но за съжаление действителността, макар и в онова нейно субективно измерение, което наричаме собствена гледна точка, рядко би могла да бъде изменена. Така че – симпатичен или не, американският писател този път не ни поднесе това, което знаем и очакваме от него. Остава естествено въпросът защо. Известна предвидимост в книгите на Фийст винаги е имало. Тъй като обикновено иде реч за една и съща схема – непознат враг, когото по малко опознаваме, за да открием, че всъщност си е същото добро старо проявление на

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 08 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Математика, извънземни със странни имена и още по-странни намерения. Политика и академичен дух. Война и мир. По двойки звучат почти абсурдно, а представете си какво става, когато ги налеете целокупно в една не чак толкоз дебела фантастична книга. Отговорът би съвпаднал с очакванията, с които човек би подходил към "Последната теорема" – турлюгювеч с гарнитура от небесни кули. И би бил грешен, още повече щом иде реч за заглавие на двама от най-бележитите фантасти не само на нашето време – Артър Кларк и Фредерик Пол, успяващи от всички тези поотделно забавни, но уж невъзможни за комбиниране компоненти да забъркат хомогенна смес, с качества, които ни позволяват да я наречем вкусно ястие за душата. При това без никакво колебание. Книгата проследява живота на едно момче - Ранджит

Автор: Димитър Грозданов, събота, 30 януари 2010.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

Признавам, че когато чух за концепцията на “Sons of Anarchy”, почти моментално си изградих негативна представа. Може би хилядите изгледани ленти неминуемо натоварват перспективата на зрителя, но комбинацията от рокери, псевдо-идеи за абсолютна свобода и анархия, гангстерски истории и тежка музика, ми стори обещание за един повърхностен продукт. Два сезона по-късно обаче спокойно мога да кажа, че не само сбърках, но и открих един наистина качествен и съвсем не толкова плитък сериал, който може би не се мери с най-големите в жанра си, но със сигурност скача някъде около тях. Сюжетът се завърта около малкото американско градче Чарминг, където властва местната банда рокери, търговци на нелегално оръжие - „Синовете на Анархията” (известни още като SAMCRO или Sam Crow). Скрити зад маската на

Автор: Добромир Александров, четвъртък, 28 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Древни тайни! Руски трилър? Още като видях, че предстои да бъде издадена книгата, се заредих с огромни очаквания, макар че срещах името на автора за първи път. За самия него информацията е крайно оскъдна, но какво пък? В крайна сметка важно е съдържанието. Запознанството с главния герой носи първата изненада. Мислено се върнах години назад, в книгите на Богомил Райнов за култовия Емил Боев. Ех, спомени, спомени... Предполагам доста от вас са запознати с този литературен герой. Е, вече бих могъл да кажа, че той си има своя руски последовател. Разбира се времената са други и нашия човек не е шпионин, а се представя просто като консултант. По време на една от своите консултации Ким получава предложение да открадне кристален череп от една вила. Обръща няколко питиета и в крайна сметка

Автор: Петър Коев, вторник, 19 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Какво се случва, когато две дебели брадати и похотливи старчета изкопаят тридесет годишен труп от фризера и извикат един младок, за да си направят щур купон? Картините, които изскачат в мисълта на човек, едва ли са най-приятните и мисля почти всеки би изпитал поне лек стомашен дискомфорт при мисълта. Изключение обаче се намира от всяко правило и за доказателство тук идва "Бягащият ловец". Датиращата от близо тридесет години история е започната не от друг, а от една от най-влиятелните личности в света на научната фантастика – редакторът на списание Азимов Гарднър Дозоа (дебело старче номер едно), човекът дал начален старт на не един и двама от големите в модерната фантастика. Историята започва с мъж затворен в мистериозен контейнер... И дотук. Един гол скелет. Десет години по-късно,

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 07 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Харесвам Джон Скалзи. В неговите книги има всичко - интересни, интригуващи истории, пълнокръвни персонажи, реалистичен диалог. Поредицата "Войната на старците" с всичката и широчина и дълбочина представя една наистина уникална вселена, която грабва въображението. Най-новото и продължение обаче отива по-скоро към противоположния полюс. Защо, ще запитате? Не защото сама по себе си е лоша - напротив. Просто защото не е продължение. Историята не е нова, а разказана от друга гледна точка, и изглежда малко като че носителят на Хюго този път си е поспестил мисловния процес при създаването на сюжета. И напълно естествено не ми дава онова, което чаках. Онова, което всички чакахме - а именно, поглед над развоя на събитията след "Последната колония". Подходът да преразкажеш една история

Автор: Ангел Марчевски, вторник, 22 декември 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

"Избягалият рис" / "Missing Lynx" (2008) По традиция, мнозинството компютърно генерирани 3D анимации са дело на ограничен кръг, много добре познати компании. Всяка от тях със собствен стил, от който рано или късно човек се отегчава. В не толкова далечната 2008 г. обаче, испанците от Кандор Графикс донякъде разбиха хегемонията, покорявайки екраните и детските сърца с филмчето "El lince perdido" - иначе, "Missing lynx" ("Избягалият рис"). В него, накратко, иде реч за приключенията на рисчето Феликс и неговите дружки, кротко обитаващи своя резерват, докато в един момент не биват отвлечени от безскрупулен ловец, с цел да бъдат доставени на някакъв милионер - който пък иска да създаде свой собствен Ноев ковчег. Компанията на Феликс, разбира се, след много перипетии, в крайна

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 21 декември 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Войната е опиат (2008) Трудно е да изкажеш мнение за филм, който съвсем лесно може да бъде както разкритикуван жестоко по толкоз много показатели, така и похвален горещо по може би за същия брой позитиви. Дали качественото представяне на личната войнишка драма трябва да надделее? Или пък представянето на конкретни военни сцени по доста некоректен начин да вземе връх? Дали е добре да погледнем продукцията от американска гледна точка, или пък е по-правилно да пречупим събитията през гледната точка на иракчаните, или руснаците, или немците? Наистина преценката е изключително тежка. А когато иде реч за лента номинирана в категорията "Най-добър филм – драма" на престижните награди "Златен глобус", ребусът изглежда неразрешим. Така че, нека разгледаме "Войната е опиат" от


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.