|
Сивостен :: Любопитно
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 За втора поредна година в Морската градина в Бургас се проведе фестивал на пясъчните скулптури. Всъщност все още се провежда, защото желаещите да се насладят на тази странна форма на изкуство все още имат време - до средата на септември. В продължение на над два месеца, на площ от четири декара, трийсетината фигури, в които, повярвайте ми, е вложен много труд са на разположение на туристите. Материално организаторите са осигурили над две хиляди тона пясък.
Тази година тематиката е приказна, а международното участие - сериозно, с представители на Белгия, Холандия, Русия и дори Индонезия. Фигурите бяха изграждани от средата на юни до началото на юли и за мое огромно учудване издържаха стоически на атмосферните влияния. Разбира се, не трябва да си представяте, че имат нещо общо с пясъчните
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Ирационалните вярвания съпътстват човечеството от самото му зараждане. За това, разбира се, има съвсем рационално обяснение. Дори няколко, зависи кого попитате - едни ще ви отвърнат, че те отговарят на нуждата на човека да постави необяснимото в достатъчно разбираем калъп, други ще допълнят, че е вкоренено в неговата същност да бъде алогичен и дори това го отделя от животните или пък изкуствения интелект, трети ще го впишат в стремежа му към постоянно усъвършенстване, ще го поставят в основата на прогреса, ще изтъкнат противопоставянето на разума и природата, ако щете. Четвърти ще говорят за маси, пети ще намерят коренно различното обяснение в основните на религията.
Колко точно тона хартия и стотици килограми мастило са отнели всички тези вариации, и колко дисертации на онези чудати
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всяко нещо има своята история, дори и толкова тривиално пособие като приборите за хранене. Пък и обикновено може би изглеждат днес, но дали е било така през вековете?
Всъщност, дори и през Средновековието, на европейската трапеза се е намирало за напълно подходящо човек да взема храната си с пръсти - маниери, останали още от Античността. С ръце са се хранели и крале, и коняри, а показателен за силата на традицията е фактът, че в книги по етикет дори от XVI век може все още да се намери римското правило за трите пръста, според което признак на добро поведение е човек да взема храната си само с толкова, а не с цяла ръка, като това особено важи за онези с благороден произход, и се явява дори своеобразен класов разделител.
Същевременно, поне до около тринадесетото столетие, на Стария
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Знаете ли, че джинсите не винаги са били сини? Всъщност, дори не са били панталони - през първата половина на деветнадесети век, в Дженоа се произвежда специфичен местен груб плат, наричан от французите "женс", от който се правят най-вече груби работни дрехи.
През петдесетте години на века обаче, когато в Съединените щати върлува Златната треска, един съвсем млад, ненавършил дори двадесет години шивач-имигрант, на име Леви Щраус, пристига в Сан Франциско и отваря бизнес с него, като платът се оказва доста удачен избор при производството на палатки или пък платнища, с които са се покривали тогавашните товарни фургони. Набитото око на младия предприемач обаче забелязало още нещо - при постоянното ровене и търсене на лелеяния жълт метал, безбройните пишман-миньори унищожавали панталоните
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Картофите са една от най-консумираните храни в световен мащаб, а немалка част от популярността им се дължи на едно на пръв поглед дребно изобретение - чипсът. Превърнал се обаче в последствие в може би най-разпространената бърза закуска.
Обикновените пържени картофи се появяват и разпространяват във Франция още през 18 век, от където рецептата е пренесена в Съединените щати от тогавашния посланик и бъдещ президент Томас Джеферсън, особен техен почитател. Естествено, новата мода се разпространява, и до средата на следващия, 19 век, пържените картофки се превръщат в честа добавка към множество основни ястия, особено вечеря.
Именно тук, на практика по чиста случайност, на сцената излиза индианецът Джордж Кръм - главен готвач в ресторанта "Муун Лейк Лодж" в курорта Саратога Спрингс, Ню
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Ден преди да завърши пътуването си от Китай до Америка и обратно, седемнадесетметровата "Принцеса Тайпинг", реплика на китайска джонка от XVI век, потъна край бреговете на остров Тайван след сблъсък с товарен кораб, съобщи BBC.
Целта на странното мероприятие е била да докаже, че е напълно възможно и китайците да са открили Америка, пък било то и от западната страна. Всъщност, отделни артефакти и летописи на възраст около шест столетия дават основание на някои историци да смятат, че е възможно легендарният адмирал на Поднебесната империя Женг Хе да е достигал американския бряг. А предвид, че китаецът е роден през 1371 г., то това ще е случило близо век преди Христофор Колумб.
Въпреки голямото разочарование на екипажа на тримачтовата джонка, изградена с неуморен труд по всички
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Дата: неделя, 19 април 2009. Публикувано в Кратки :: СпортПобедата на Ред Бул помрачена от грешен химн
След като Себастиан Фетел изслуша химна на Германия в чест на втората си победа във Формула 1 на пистата край Шанхай, организаторите допуснаха лек гаф, пускайки „Бог да пази кралицата” вместо химна на Австрия, както би трябвало. След награждаването от отдела на компанията за енергийни напитки, занимаващ се с моторните спортове споделиха, че това е до известна степен „разочароващо”.
Предполага се, че организаторите са допуснали конфузната грешка, поради факта, че базата на отбора се намира в Милтън Кийс, Великобритания. Въпреки това Ред Бул е собственост на австрийския магнат Дитрих Матешиц и се състезава с лиценз издаден от австрийската федерация, което предполага да звучи химна именно на тази държава.
Всичко това обаче не помрачи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
