|
Сивостен :: 2010
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Всички ние, любителите на зомби-ленти, дълбоко в себе си сме готови да признаем, макар и с не чак толкова въпиющо желание, че наистина гледаме все една и съща стара история, малко разнообразена в зависимост от доброто настроение на автора. Това обаче хич не ни пречи регулярно да си начесваме крастата, а добрите изблици на черен хумор и, по-рядко, вдъхновен сценарий, да издигаме в култ. И няма как да не отбележим, че самата идея за шестчасова телевизионна серия наместо обикновения пълнометражен парад на изненадващо подвижни и гладни кадаври, си бе живо откровение свише, вуду или откъм посока поредния луд гений, създал и той не знае какво в потайната си лаборатория.
Това обаче се случи преди година, а „Живите мъртви“, за всеобща изненада, не само навлезе с леко провлачване на правилния
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Втората световна война и до ден днешен остава една от най-романтичните епохи, особено в очите на нас, геймърите. Сред MMO-тата обаче, много трудно се намира свястно заглавие, базирано на тази епоха. И аз самият, вътрешно винаги съм мечтал за качествена и неангажираща игрица от WWII жанра. И какво е първото нещо, което излиза на ум, когато някой спомене „война”? Чест? Смелост? Саможертва? Родина? Велики генерали и епични битки? Огромни армии от дисциплинирани войници… А защо пък не - танкове! Танкове от всякакви калибри, цветове, видове и нации. И ето как един ден, браузвъйки из нета, попаднах на “World of Tanks”
В тази игра ще преживеете легендите на Втората Световна Война. Въпросните танкове са 99% исторически акуратни, а повечето от битките заемат място на истински локации, където са
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 "Трон: Заветът" (2010)
Нека започнем с това, че "Трон: Заветът" е от онези филми, които си заслужават да се гледат на кино, за предпочитане IMAX. И спокойно могат да се пропуснат ако телевизорът ви не е поне около 40-тина инча и не сте се обзавели с доста мощно озвучаване за личното си домашно кино. Просто защото специалните ефекти – както във визуалната, така и в звуковата си част - са онова, което прави лентата добро развлечение.
Сюжетът – бягството от реалността. Главният герой – синът, пропилял живота си поради липсата на бащинска ръка, която да го насочва в правилната посока. Последният – Сам Флин, саботира собствената си компания, донякъде за да изпълни бащините си идеи, донякъде просто за да се позабавлява. В този момент изниква старият семеен приятел, с още по-древния си
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 „Transport Tycoon Deluxe” без съмнение беше едно от крайно любопитните заглавия преди десетилетие и половина. Стратегическа игра, в която целта е да изградиш транспортна империя по въздух, земя и вода, да превозваш пътници и товари по най-добрия възможен начин, с оптимална печалба. OpenTDD по същество е оупън сорс версията на творението на Крис Сойер, с добавени именно онези елементи, които отсъстваха в оригиналната игра и... работеща на новите операционни системи.
Оригиналът всъщност имаше няколко основни проблема. От една страна програмният език, на който беше написан, я правеше несъвместима с модерните компютри, което без съмнение е доста сериозен минус за античните геймъри, които искат да си припомнят миналото. От друга дори последните свикнахме на по-солиден изкуствен интелект и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Вещици, вампири, върколаци. Ако трите модни "в"-та по някаква случайност не са ви втръснали трайно, или поне не още, поредното предложение идва от страна на ABC под наименованието "The Gates".
Последното всъщност се оказва името на доста лъскаво и подозрително стриктно охранявано поселище, където се нанася – в ролята на новия шеф на местната полиция – бившето ченге с малко мътно минало Ник Монъхан, заедно със своето семейство. Това, което им предстои да открият обаче е, че повечето от милите им съжители крият в килера една или друга свръхестествена тайна.
За съжаление, в тази насока, поне за момента, "The Gates" няма какво особено да предложи дори и на съвсем не заклетите почитатели на подобен тип продукции. Даже да оставим настрана страхотното изтъркване на мистиката като
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Това лято се оказа порядъчно оскъдно откъм премиерни серии, особено на фантастичния фронт, където броим едва две нови заглавия. От тях пък само едното привлича по-сериозно внимание, а дори и при него предпоставките за добро шоу подлежат на известна дискусия.
Последното споменавам, всъщност, изрично заради авторството на Стивън Кинг. Име от този калибър автоматично придава специфична тежест на продукцията, но пък не бива да забравяме, че Кралят на ужаса със сигурност е най-ухажвания от филмовите творци писател на всички времена – през последните двадесет и няколко години едва ли ще се намери повече от една, през която да не е екранизиран, а напоследък се натрупват по четири-пет опита годишно. И сигурно ще да е поне малко тъжно да си автор на бестселъри, когато се окаже, че лентите по
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 В последно време гейм-индустрията изкара няколко хитови заглавия, и изглежда, за да не останат по-назад, EA Games на свой ред се включиха в надпреварата, издавайки поредното продължение на легендарната поредица RTS-ки "Command & Conquer" – Tiberian Twilight.
Всъщност, те колко части станаха вече? Едва ли мога да ги преброя на пръстите и на двете си ръце, а въпросната поредица дори включва в себе си цели три отделни проекта - Red Alert, Generals и Tiberian. Едно време поне EA си съдействаха с Westwood Studios, име пределно добре познато с качествените си, класически стратегии. Днес обаче, с всяка поредна част от кое да е от трите заглавия, игриците стават все по-глупави. И може би най-яркото доказателство за това явление е именно последното им чадо в групата Tiberian.
Ако се върнем
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
