Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Клифърд Саймък

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 30 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Отново и отново. И отново Клифърд Саймък. Американският фантаст може да има не чак толкова богата творческа биология като някои други видни и изключително плодовити писатели, но затова пък всяка негова отделна творба е уникална сама по себе - жива, убедителна, носеща онзи специфичен дух на фантастика, познат ни като мечти от детството. Времето, когато си представяхме, че се борим с извънземни, летим с ракети и завладяваме чужди светове. "Отново и отново" не е точно най-оптимистичният роман на Саймък, въпреки, че финалът му е по-скоро позитивен, колкото и противоречиво да звучи това. Особено на фона на цялостната история, където главния герой умира два пъти по пътя към изпълнението на своята съдба. Да напише книга. Да напише, че всички ние, човеците, сме равни и дълбоко свързани с

Автор: Ангел Генчев, петък, 16 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература, Популярни

Американският журналист и писател Клифърд Саймък без съмнение е едно от най-ярко открояващите се имена от Златната ера на научната фантастика, а дори и отвъд нея. Освен с характерния си стил и идеи, роденият на 3 август 1904 г. в Милвил, Уискънсин творец е и един от малкото, отдали напълно на творческа кариера - особено щом към нея добавим и близо четиридесетгодишното му сътрудничество с "Минеаполис Стар" и "Минеаполис Трибюн", където работи като репортер, редактор и координатор. Въпреки че интересът му към научната фантастика датира от най-ранните му години, обаче, първите творчески опити на Саймък в началото на третото десетилетие на миналия век не се радват на особен успех, като единственият му по-забележителен разказ от този начален период ("Създателят", 1935 г.) е интересен

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 12 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Англия, едно от любимите авторски кътчета, що се отнася до фентъзи. Може би се дължи на особения, малко мрачен с неговите постоянни дъждове и мъгли, но предразполагащ към мистика климат на Острова, или пък на известната чудатост на неговите обитатели. Със сигурност пръст има и богатото и разнообразно историческо, културно, а и митологично наследство. Можем да започнем от Артур, кралят с малко неясен произход, и неговите рицари, без да обаче да забравяме покрай тях Мордред или Мерлин и Моргана, особено последните двама. И дообрисувайки доблестната рицарска картинка с Ричард Лъвското сърце, да споменем и Робин Худ – крадецът-джентълмен, обезправен благородник. И това едната част. От друга страна, Албионът е последният бастион на едно от древните и считани за най-кръвожадни богослужения,

Автор: Ангел Генчев, петък, 09 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

По времето на голямото литературно човекоядство от началото на деветдесетте години на миналия век, когато руската литература преливаше в отвъдокеанска, а издателствата се прескачаха като гладни скакалци на росна паша - все пак всичко живо е трева - се появяваха и куриози от порядъка на "Фантастика Орфия", на едноименното издателство, и "Колекция Орфия" на Ролис, със съвсем сходно оформление, изключая лекия недостатък в словосъчетанията. Наистина, сега си го спомням с известно умиление, сякаш българинът от зората на демокрацията наистина беше брадясал тип с озверяло-интелигентен поглед изпод високо-диоптърните лупи, чиито последни левове с прогресивно увеличаващи се нули изотзад можеха да бъдат привлечени чрез фина манипулация баш пък на... книжния пазар. Но всичко това вече е

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 08 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

От зората на фантастиката та и до днес, Земята е преживяла какви ли не космически нашествия. И дори да оставим настрана онези, които имат за цел пълното и унищожение, обикновено като последствие от напереността на човешката раса, пак остава цяла палитра опити тя да бъде завладяна. В резултат на което, пък, хомо сапиенс е безмилостно преследван, поробван или изтребван по чисто конвенционален път, тровен, морен с всякакви възможни и невъзможни агенти от биологическо, физическо или химическо естество. Върху него се експериментира, паразитира, завладяват се я телата, я просто съзнанията на представителите му, цветът на цивилизационния му прогрес бива сриван до кота нула или пък саботиран. И така нататък, тук по индиректен, силно конспиративно завоалиран път, таме – доста грубо и болезнено,

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 05 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

„Градът”, книга считана за най-добрият роман на Саймък. Книга, който едновременно е толкова саймъковска, колкото и не е. Чисто стилово перото на американския фантаст се различава в липсата на здрави взаимовръзки между отделните глави. Дори героите се менят, като общият знаменател е само фамилията, която променя обществото, която разрушава текущия ред, за да предаде щафетата на цивилизацията на следващия вид. Доколко точно кучетата са естествен продължител на делото на човека е малко спорно - от една страна са с нас от най-древни времена, от друга звучи странно и граничи дори със забавното. Но както не един път съм казвал - научната фантастика не винаги е ценна с двата преплетени елемента на името си. Даже по-често не е. В много от случаите най-важното в нея е не толкова фона, макар че

Автори: Ангел Генчев, Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 01 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Преди няколко дни, на 25 април, се навършиха двадесет години от кончината на едно от златните пера на фантастиката, неповторимият майстор на сюжета, търсачът на доброто начало у човека, вечният оптимист Клифърд Саймък. Американският писател, превърнал се в класик в жанра, ненапразно е един от носителите на внушителната награда за цялостен принос “Grand Master of Science Fiction”. Освен нея, три Хюго и една Небюла допълват богата му колекция от признания. Любопитното е, че Саймък е един от малкото не-учени – по професия журналист, на гребена на Златната вълна на научнофантастичния хоризонт. Всъщност може би точно професията му обуславя донякъде странния, но безкрайно очарователен подход към изграждане на романите му като сборник разкази споени с обща история. Литературният му принос

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 29 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Понякога като чета Саймък ми идва да извикам "All I want now is vengeance - to wrap around your stinking hope"*. И действително - този човек е толкова пълен с вяра в човека, че има моменти, в които се чудиш наистина ли е до такава степен заблуден или това е просто надежда. Може би най-ценното в "Търсачи на светове" е демонстрацията на реалистичният поглед върху расата ни, върху обществото ни, върху нас самите. Разбирането, че малко от хората са човеци и че от десетки едва няколко заслужават нещо повече. И тук Саймък не визира неща като "производителност на труда" или "брутен вътрешен продукт на глава от населението", които се леят от устните на малки, средни и едри бизнесмени и бизнесдами в отговор на въпросите дали толкова заслужават служителите им. Американският автор не

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 25 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

„Магистрала на вечността” е може би една от най-неразбираемите книги на Саймък и едновременно с това очарователна със странната и почти мистична обстановка, пъстрата палитра от герои и обрати в действието. Един роман, който пленява сърцата, в който американският фантаст не си дава труда да отговаря на многобройните въпроси, които читателя си задава. Един роман, в който почти всичко остава неизяснено на онова рационално ниво, където битува науката и логиката. Но на другото – там дето живее надеждата, където са чувствата, на това подсъзнателно ниво, всичко се изяснява, придобива форма и те кара да заобичаш всяка думичка от текста на тази творба. „Магистрала на вечността” разказва за катастрофи, разкрива опасности и заедно с това показва непоклатимата вяра на автора в бъдещето. Саймък

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 19 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Четейки научна фантастика, човек рано или късно осъзнава, че жанрът - макар и насочен често към бъдещето - третира проблемите на настоящето. И както изглежда, най-големите в жанра се обръщат към по-скоро моралните такива, в което има резон. Защото именно човешката философия, религия, взаимоотношения са основата, върху която се гради бъдещето. Техническият растеж си върви с едно равномерно ускоряващо се темпо, така че измежду вечните книги остават именно тези, които отправят другия поглед в бъдещето. Това прави и Саймък в повечето си книги, като „Гробищен свят” не е изключение, даже напротив. Чрез този роман, американският фантаст от една страна демонстрира увереността си, че дори да се стигне до всеунищожителна война, човешкият род е достатъчно як, че да оцелее. Не само да оцелее, ами


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.