Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Френска литература

Автор: Ангел Генчев, събота, 15 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Френската фантастика си е заслужила меко казано особено име. Дори закоравелите почитатели на жанра пристъпят към нея с известна предпазливост - твърде често и прилягат определения като експериментална, ексцентрична, а по-хлевоустите нерядко я заклеймяват съвсем без заобикалки като трудно до съвсем не- читаема. И в интерес на истината, не без известно право. Колкото до причините, или по-точно поводите за раздумка по темата, може да се отбележи, че рождението на местната школа малко закъснява, и по време на появата и попрището е доволно разработено, принуждавайки пробивните французи да търсят малкото останали неоползотворени ниши или пък съвсем невероятни интерпретации. Други биха споменали и без това нетипичното им литературно наследство, което винаги се е подвизавало по пограничната

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 05 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Две легенди на Седмото изкуство, всеки поотделно носител на безбройни отличия - включая най-ценната златна статуетка - едва ли това е тандемът, който човек очаква да срещне на корицата на книга. В случая обаче не е чак толкова изненадващо, тъй като романът "Призраците на Гоя" излиза по същото време, по което и едноименния филм под режисурата именно на Милош Форман. Действието на романа обхваща един доста интересен и наситен откъм събития период от европейската история - годините преди, по време и след Френската революция, разклатила сериозно устоите на закостенялата монархическа система на Стария континент, като в рамките му влиза и възкачването на Наполеон Бонапарт на имперския трон, заедно с многобройните му кампании и раздвижването, което предизвикват сред отделните народи. Както

Автор: Ангел Генчев, събота, 29 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Има едно нещо, което ми се случва толкова рядко, че за статистиката да може да приемем, че влиза в рамките на грешката, и това е да захвърля книга на средата. По-лошо – досега не се бях отвращавал от книга. Още повече, когато е някакви си няма и 170 страници и то с доволно добре разпределени празни места. Не, проблемът не е в нестандартната проза и моята поносимост или непоносимост към нея. Не само ми допадат ексцентрични и дори шокови творби, но ги поглъщам с удоволствие, дори и понякога да не ги разбирам напълно. Ако ще авторовите залитания да бъдат странни или отчасти трудно смилаеми. Голямата част от погнусата ми от "Къса памет" без съмнение се дължи на томовете хвалебствия, изписани по цялата стена на славата, от върха до основите, и простиращи се из целите осем години, изминали

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 09 октомври 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Колкото по-дълбоко човек навлиза в творчеството на френския фантаст Бернар Вербер, толкова по-силно става усещането за мрежа от взаимосвързани и взаимно обогатяващи се творби, поставени върху доста солидна философска основа. Своят определен принос към подобна перспектива дава и вездесъщото присъствие, под един или друг вид, на постоянно еволюиращата "Енциклопедия на относителното и абсолютното знание" - експериментален труд на самия автор, изкласил от успеха на първите му творби, посветени на вътреземните, и придобиващ все по-фундаментален вид. Изключение не прави и "Империята на ангелите", второто по ред произведение от трилогията, посветена на танатонавтите - прераснала всъщност до момента в пенталогия въпреки първоначалното намерение на французина. Бих казал дори напротив, тази е

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 06 октомври 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Молиер (2007) Ако, подобно на мен, очаквате биографичен филм, посветен на известния френски драматург и сатирик, то едно е сигурно - ще останете изненадани. Под което обаче далеч нямам предвид разочаровани. Недългият, но бурен, скандален и въобще любопитен животопис за Жан-Батист Поклен може би на свой ред заслужава подобно екранизиране, но трактовката, представена от сценаристите върху един от особено неясните му периоди, е повече от оригинална. Пък била тя и своего рода спекулация. Много преди да се превърне във фаворит на краля и любимец на публиката, преди да започне да поставя авторски пиеси, съвсем млад Молиер прави и друг опит да създаде собствен театър. Начинанието обаче се оказва повече от неуспешно - трупата му скоропостижно затъва в дългове, в следствие на което

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 22 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Срам ме е да си призная, но не съм запознат с творчеството на Жул Верн до тази степен, до която би ми се искало да бъда. Затова пък си спомням първото ми докосване до него. Бях само един юноша бледен на семейна почивка в Китен, и баща ми съзря в една будка за вестници "Тайнствения остров". Той е човек, обичащ да чете, аз пък бях прескочил периода на забавните книжки и бях нагазил в малко по-сериозната фантастика. Така че родителското тяло се оборудва с книга на Верн - която си препрочете с удоволствие, а аз с Иван Ефремов. В крайна сметка и двата романа на руския фантаст си ги довърших в София, но затова пък два дни стоях затворен в стаята в почивната станция докато приключа с "Тайнствения остров". От тогава съм я изяждал от корица до корица десетки пъти, а самата книга беше

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 31 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

След като затворих „Във вечната гора” на френската археоложка по професия и писател по призвание вече нямах никакво съмнение, че Фред Варгас напълно заслужава прозвището „френската кралица на криминалния роман”. Историята, разказваща ни за поредния случай на комисаря Адамсберг от Криминалната бригада, започва да се точи сякаш мудно в първите страници. Описанието е тежко, детайлите са много, като на моменти дори отскачат в посока несвързана със сюжета. Френската писателка обаче не прави това самоцелно и читателят го разбира в момента, в който започне да опознава главният герой – особняк с интересен поглед върху полицейската работа и живота като цяло. Така че този фон е перфектната среда за симпатичния особняк, чиято мисъл се рее и съсредоточава на странни места, забелязва

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 22 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Впечатлен от визитката на Серж Брюсоло – носител на най-разнообразни награди, титулуван като един от най-големите френски фантасти, наричан „ненадминат майстор на сюжета”, реших да се запозная с поне една негова книга. Така попаднах на „Железен карнавал”. Честно казано на първо четене бях склонен захвърля този роман в най-дълбокия кашон, а самият кашон – в най-дълбокото мазе. Просто ми беше безкрайно скучен и мъчителен за четене. Животът, слава богу, ме е научил, че първото впечатление не винаги е най-вярното, затова няколко години по-късно отново реших да се потопя в карнавала. Този път с една по-зряла нагласа, а не просто за забавление. И открих, че книгата всъщност е много повече от това, което бях търсил в нея. Сюжетът е изключителен. Обратите и особено финалът са толкова неочаквани

Автор: Ива Коевска, събота, 23 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Напоследък в книжния пазар се отвори ниша за религиозна художествена литература. Дали става въпрос за обръщане към популярната страна на религията, или за освобождаване на догмата? В повечето случаи заглавията, които изследват конспирации в лоното на коя да е християнска Църква, се радват на небивал обществен интерес и на жестоко църковно заклеймяване. Доколко обаче свещенослужителите съзнават, че подобни писания разпалват любопитството към позабравената религия и са в състояние да привлекат към нея нови хора? „Тайната на 13-ия апостол” от Мишел Беноа има едно огромно предимство пред нашумелия преди няколко години „Шифърът на Леонардо” от Дан Браун. За разлика от американеца, французинът е специалист по църковна история и бивш монах. Под неговото перо, макар и не толкова сензационна,

Автор: Ива Коевска, четвъртък, 14 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Срещата с непознатото е винаги вълнуваща. Прокарваш пръсти по корицата, изследваш снимката на автора. Проникваш в анотацията. Подготвяш се да потънеш в чужда самоличност, да надникнеш в друга чувственост и да откраднеш част от човека зад страниците... “Любов без съпротива” лъже. Лъжата е в обещанието за преживяване с банален привкус, в розовите кантове и в преплетените върху корицата ръце. Вътре няма нищо розово, няма преплетени ръце и няма нищо познато. Прокарвам поглед по страниците, изследвам думите. Прониквам в текста. Потъвам в андрогинната му чувственост, в безлично-граматичното преживяване на една любов по време на война и без съпротива, без емоционални и вербални излишества. През Втората световна война във Франция тя или той живее чрез книгите на немските поети. Изплъзва се


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.