Винаги ми е било трудно да пиша за любими автори или за книги, които харесвам, някакси все не успявам да предам правдиво това, което ме е накарало да вися до среднощ (а и отвъд) и на светлината на мъджукащо газено кандило да се взирам в изписания текст. Добре, не е кандило, а електрическа крушка, обаче това не променя факта, че има книги, които са ме държали буден по цели нощи, алчно разлиствайки лист след лист, а на финала - уморен и все пак твърде превъзбуден за да заспя - са ме карали да се взирам в белия таван, рисувайки в ума си образи и идеи. Не крия, че съм силно пристрастен към Едуардо Мендоса, още с първата му книга, която прочетох на български ("Ни вест от Гурб"), авторът завинаги ме причисли към кохортата верни почитатели, готови да го следват и през