Неведнъж съм писал за недостижимия американски белетрист, и трябва да призная, че всеки път става все по-трудно. Днес обаче има един по-специален повод да си припомним както него, така и неговите творби, което между другото ми дава възможност и своего рода с един куршум да ударя два заека. На тази дата, преди шестдесет и четири години, в разгара на Втората световна война, започват съюзническите бомбардировки над Дрезден, довели до хиляди цивилни жертви - двадесет, тридесет или над шестдесет в зависимост от историците и страната на фронта, от която стоят, но все така в масата си невинни. Естествено, да говорим за кошмара на войната е безпредметно, това, че жертвите са неизбежни - излишно да се споменава, но и така мисълта за тоновете напалм и касетъчни бомби, изсипани върху беззащитното