|
Сивостен :: Романтика
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 След финала на „Приятели” и пръсването на многолюдната му аудитория, комедийните сериали изживяват разцвет. Поради голямата пъстрота от всевъзможни продукции, трудно е зрителят да открие нещо, което наистина си струва, което е действително оригинално, различно, или поне интересно и по негов вкус. Няма еднозначен отговор дали „Как се запознах с майка ви” е от точно този тип, затова прочетете и преценете сами.
Сериалът започва по доста интересен начин, през 2030 г. Баща на две деца решава да им разкаже историята за това по какъв начин се е запознал, и впоследствие оженил, с майка им. Което е началото на своеобразната нарация (разказвач е Боб Сагет), която предхожда по-голямата част от епизодите и задава тона на серията. След което сериалът се връща две десетилетия назад, където младият
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 "Possession" сериозно предполага да е лента на ужаса - и със завръзка, и със сюжет, и със заглавие дори - та чак е малко изненадващо, че така и не прелива в предвкусваната история на тема нощта на щастливите земеделски сечива или нещо от близката околност. Сюрпризът обаче далеч не се оказва неприятен. Филмът е доста умело изработен, и макар и да не повдига адреналина до някакви върхови нива, съумява да поддържа напрежение и, като цяло, се гледа доста приятно.
Предстои ни запознанство с младото семейство на Джесика и Райън - най-обикновени хора, със съвсем делнични проблеми, изключая един - доста буйния и леко откачен райънов брат Роман, с когото им се налага да съжителстват. След доста странен пътен инцидент обаче, и двамата братя изпадат в кома, а когато Роман излиза от нея,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Какво бихте си помислили, ако тази лента разказва последните дни от живота на големия поет Джон Кийтс, за последната му любов и смъртта му? Навярно повечето от нас се сещат за дузината подобни биографично-исторически филми, шествали на екран в последната декада, при които създателите хвърлят забележителни усилия в сценографията и костюмите, правдоподобното предаване на духа на времето, изобщо цялата палитра визуални трикове, от които нерядко страда съдържанието. Така че е нормално да подхождаме с леко недоверие. Недоверие, което обаче е напълно неоправдано в случая с британската романтична драма.
Вече споменахме, че сюжетът е базиран върху историята на Кийтс и по-точно последните три години от живота му, белязани от туберкулозата, пратила в гроба брат му, но и от една прекрасна, макар и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Колкото и добра лента, "Crazy Heart" е сякаш с една идея попрехвален - два Златни Глобуса, три номинации за предстоящите Оскари и още куп по-малки отличия. Наистина, повечето от тях са за изпълнителя на главната роля Джеф Бриджис, който в огромна степен ги заслужава, както и за саундтрака, но въпреки това количеството е малко подвеждащо голямо.
Всъщност, проблемът е, че самата история тук не е нещо чак толкова невероятно, дори и да е изпълнено добре. Бад Блейк (Бриджис), макар и талантлив кънтри-изпълнител, посветил целия си живот на изкуството, така и не успява да достигне до големи висини - просто защото се отдава на всичко човешко и особено алкохола. Намираме ме го почти на шейсет, разорен и разбит, дори физически, от фриволния си живот, оставил назад провален брак и дистанцирано
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Любовен рикошет (2009)
В последно време на екран напъпиха, дали покрай празника на влюбените, отминал преди по-малко от седмица, или покрай задаващото се хубаво пролетно време, доста романтични ленти. Едни по-забавни, други по-малко. Но общото между тях като че ли беше, че наблягаха на комедийния ефект. "Любовен рикошет" от своя страна не е филм, който ще ви разсмее, въпреки че има забавни ситуации и лафове - просто не е от този тип заглавия. Но за сметка на това е една от най-романтичните продукции, пръквали се в последно време. Което всъщност го прави изключително приятен за гледане, ако човек е в подходящото настроение.
Историята ни сблъсква с четиридесетгодишната Санди, в кожата на която се вмъква Катрин-Зита Джоунс - изкусителна дама, с две деца, току що развела се със
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Високосна година (2010)
Какво прави една романтична комедия хубава? Трудно е да се отговори на този въпрос, но определено когато създава настроение, има приятни и забавни лафове и случки, и като цяло е направена с вкус, това е силна индикация, че лентата са е получила. Ако пък и между двамата главни герои има онова, което наричаме химия, определено позитивите натежават доста. И тъй като случаят с "Високосна година" е именно такъв, спокойно още от увода можем да заявим, че от наизлезлите покрай свети Валентин филми на любовна тематика, той е един от най-добрите.
Фабулата е относително простичка. Имаме жена, на име Ана, със стабилна професия, доходи и дългогодишна връзка. Приятелят и, кардиологът Джеръми, обаче, изобщо не се досеща, че след толкоз време може би е дошло времето да
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Денят на влюбените (2010)
По принцип, романтичните комедии са или сладки или бозави. Или поне горе долу с тези думи масовият зрител ги описва след излизане от киносалона. Ако по някакъв начин лентата е успяла да докосне някоя нежна струна дълбоко вътре в теб, обикновено си готов почти веднага да лепнеш първото определение. Особено, ако е имало няколко сцени, които да те накарат да се усмихнеш и една-две - да се засмееш. "Денят на влюбените", обаче, трудно може да влезе в споменатия стандарт и може би именно затова провокира доста противоречиви реакции както в отделните зрители, така и, в някои случаи, при един единичен представител на тази група.
Защо? Отговорът се корени някъде в начина, по който е замислена лентата. Преплитането на няколко любовни истории, като цяло, може да
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Не е лесно (2009)
Няма правило, което да гласи, че щурите комедии не могат да бъдат в същото време романтични. Най-често обаче се получава точно така - дивотиите биват заделени за колежанските ленти и пародиите, където за сметка на това се леят една през друга, а романтиката заминава да си розовее някъде на юг - я с Дженифър Анистън, я със Сандра Бълок, и въобще в рамките на една немногобройна компания актьори. Е, не може да се отрече на Нанси Майерс, че не се подвежда по подобни малко криво скроени традиции, и за пореден път ни поднася истински забавен филм, който обаче в нито едно отношение не е прост.
Джейк е заможен адвокат, Джейн - собственик на сладкарски магазин. И двамата приближават шейсетте, но докато той е женен за безкрайно по-млада от него и доста секси усойница, в
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 The Messenger (2009)
В последно време напъпи модата да се правят филми за храбрата американска войска, спасяваща нацията, че и целия свят с присъствието си, да не кажем направо - окупацията на Ирак. Имайки предвид, че средностатистическият гражданин усеща спасението основно по броя на новините и цената на бензина, а доста хора осъждат изобщо операцията, то съвсем разбираемо е, когато човек види американско знаме и Ирак по плакатите и в коментарите по повод нов филм, леко да се поизприщи. Слава богу, лентата на Орин Моверман използва войната само като един доста далечен повод.
Историята, която ни разказва номинираната за Златен глобус продукция, е тази на двама военни, чиято работа е да съобщават лошите новини. Сама по себе си доста интересна заготовка, гарнирана с малко романс и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
