Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Зоология

Автор: Ангел Марчевски, сряда, 28 април 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни

Всеки от нас е виждал великолепните стройни мустанги, препускащи свободно из безкрайната американска прерия – много популярна картина, широко употребявана из всевъзможни филми, или пък реклами. Цялата тази прелест обаче не отговаря особено на истината, а мустангите като цяло са дребни, набити и гърбоноси кончета, които далеч не могат да се похвалят с кой знае колко привлекателен външен вид. Всъщност, самата представа за американските диви коне като диви не е особено точна. В съвремието, единственият оцелял подвид див кон е конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), все още срещащ се в Монголия, докато вторият им представител, тарпанът (E. f. ferus), се смята за изчезнал от края на XIX - началото на XX век. Като трябва да подчертаем разграничението, че дивият кон

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, неделя, 28 март 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни

"А окото й беше ей толкова голямо!", показал с разтворени шепи рибарят, на когото завързали ръцете. Може би виц, но не задължително далеч от истината. Сладководният спортен риболов може да предложи уникални емоции дори в улавянето на средно голям шаран, но под спокойната повърхност на бавно-течащите реки, както и в езера и язовири, понякога се крият истински гиганти, резултат от милиони години еволюция и изобилие от храна. В последно време именно тези представители на рибното царство са обект на огромен медиен и научен интерес, заради това, че са слабо проучени и защото са първите жертви на безогледното бракониерство и промишленото замърсяване. През миналата година Нешънъл Джиографик също обърна внимание на сладководните гиганти, чрез продукцията си Megafishes на еколога Зеб Хоган. В

Автор: Ангел Марчевски, понеделник, 25 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни

Учудващо колко малко хора знаят за съществуването на риса, и колко често този едър котак бива грешен с друг. Аз самият се присетих покрай симпатичната испанска анимация, с която ви запознах неотдавна, но дори и там ще се изненадате колко често главният герой е оприличаван на лъвче или тигър. Рисунъка все пак настрана, сериозна вина носят систематиците, които и до ден днешен умуват как да категоризират различните видове, а добавим ли и неточните преводи, то хаосът става пълен. Дори ние в България не сме напълно наясно кое е рис, кое - дива котка. Това, което все пак сме възприели като „рис” (Lynx lynx) е евроазиатският рис. Среща се в Северна и Централна Европа, в Татрите, Алпите, Пиринеите и Кавказ. Всъщност, през 70-те години на изминалия век рисът е реинтродуциран в

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 24 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни

Планинският лъв е една от най-големите котки, когато изключим представителите на род пантери. По този показател се нарежда на четвърто място в света и на второ в Америките. Позната още като кугуар, пума и дори пантера, в зависимост от района, често срещаната в региона котка принадлежи към род Пуми, заедно със значително по-малката си посестрима – ягуарунди, или невестулкова котка. Интересен факт е, че кугуарът е бозайникът (с изключение на човека) с най-голям ареал на разпространение в западната хемисфера – от Юкон, в северното полукълбо, до южните части на Андите в Южна Америка. Среща се на височина до около 4000 метра. Размерите на планинския лъв варират сред подвидовете, но в най-общи линии може да се каже, че теглото му обикновено е между 55 и 65 килограма, макар че достига до

Автор: Ангел Генчев, сряда, 15 април 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

От край време се водят диспути - дори не толкова спорове, колкото дискусии - коя или кои са най-опасните отровни змии. Няма да е особено изопачение обаче да кажем, че опре ли се до тази тема, учените глави по-скоро се забавляват, а същинска съпоставка или точна класация реално не може да се направи. Причини за това има много, или по-точно за опасността, която представлява кое да е подобно влечуго, значение имат твърде много фактори. Чисто екологични - ареал на разпространение, предпочитан хабитат - общофизиологични и поведенчески, в това число размер, подвижност, агресивност, реакция специално спрямо човека, както и някои по-специфични специално за отровните змии, на първо място сред които идва семейството. Класификацията на отровните змии, също както всеки друг дял от систематиката,

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 21 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Снежният леопард (Uncia uncia, Panthera uncia), или барсът, ако предпочитате, е средно голям представител на котешкото семейство, обитаващ планините на централна Азия. Както навярно забелязахте, точната му класификация е предмет на многобройни промени и спорове. От една страна е значително по-близко до род Пантери, отколкото до който и да бил друг такъв и не се различава достатъчно, за да бъде в собствен. От друга, за разлика от останалите големи котки, конструкцията на ларинкса не му позволява да реве. Независимо обаче какво казва таксономията, снежният леопард си остава една от най-загадъчните и красиви котки, обитаващи нашата планета. Загадъчна, защото дори учените, които се занимават с тях, рядко имат възможността да ги видят на свобода. Една история разказва за барс с

Автор: Ангел Генчев, сряда, 11 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

За непретенциозното око, португалската фрегата (Physalia physalis, англ. Portuguese Man-o-war, bluebottle) ще да представлява голяма медуза. За маниаците на тема плавателни съдове пък ще спомена, че man-o-war-ът всъщност влиза в клас фрегати, а - вече за любителите на биологията - доколко тази конкретна фрегата е медуза, няма никакви съмнения. Тя просто не е. Това любопитно създание принадлежи към подклас на мешестите, познат като сифонофори (Siphonophora), който е родствен на хидрите или полипите, и е по-близък до тях, отколкото до същинските медузи. Всъщност, дори систематично, сифонофорите принадлежат към клас Хидровидни (Hidrozoa). Повечето представители са доста дребни - от сантиметър-два до половин, един метър, но португалската фрегата, специално, може да

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 07 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Една от най-красивите котки, леопардът (Panthera pardus), или ако предпочитате пантерата, тъй като двете названия са взаимозаменяеми, в сравнение с другите представители на семейството е сравнително дребен. Рядко надвишава 88 килограма, като средното тегло на мъжките екземпляри е 68 кг. Достига височина при рамото 75 сантиметра и дължина от около 2,4 метра. За разлика от ягуара (Panthera onca), опашката е дълга, малко по-къса от половината от дължината на тялото, и по-деликатна. Леопардът, въпреки по-малките си размери, все пак е един от най-силните хищници. Може да преодолява скални корнизи, които повечето котки биха избегнали. Способен е да прави скокове с дължина от 12 до 15 м. и височина до 5 метра. Освен това е изключително добър катерач и едно от

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 22 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Ягуарът (Panthera onca), познат още с прозвището el tigre, е най-голямата котка, обитаваща Новия свят. Като, разбира се, въпреки че е наричан "тигърът на Новия свят", е само негов братовчед. На външен вид дори повече наподобява леопарда (Panthera pardus), с разлика в средния размер – дължина на тялото от 1,12 до 1,85 м. спрямо 0,91 до 1,67 м., както и по-къса и заострена опашка, между 45 и 75 сантиметра, сравнена съответно с 58 до 110 при леопарда. Освен това, американската котка се характеризира с по-тежко (36 до 158 кг. срещу 28 до 90 кг.), по-мускулесто тяло, по-голяма глава и крака, като лапите са по-заоблени, особено на предните крака. Също така, ягуарът се отличава с относително по-големите си, но по-къси предни кучешки зъби и по-малки зъби като цяло в сравнение с

Автор: Ангел Генчев, сряда, 18 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

При толкова поетични имена, няма как по гърба на човек да не пролази хладна тръпка. Нещо повече - отровнозъбите гущери, за които ще стане дума в настоящето четиво, са преки роднини на отровните змии, което допълнително уплътнява ореола им от мрачна слава. Дали той е заслужен обаче следва да разберем. Всъщност, единственият род Отровнозъби гущери (Heloderma, сем. Helodermatidae) е съставен от едва два вида, към които се отнасят всичко на всичко шест подвида. Това са гущерът гила, който именно се радва на прозвището чудовище (gila monster, H. suspectum) и отровнозъбият гущер, наричан на запад и мънистов, или мънистен, точно защото кожата му изглежда като декорирана с равномерно разпределени мъниста (beaded lizard, H. horridum). Гилата се среща в две разновидности -


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.