|
Сивостен :: История
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Ирационалните вярвания съпътстват човечеството от самото му зараждане. За това, разбира се, има съвсем рационално обяснение. Дори няколко, зависи кого попитате - едни ще ви отвърнат, че те отговарят на нуждата на човека да постави необяснимото в достатъчно разбираем калъп, други ще допълнят, че е вкоренено в неговата същност да бъде алогичен и дори това го отделя от животните или пък изкуствения интелект, трети ще го впишат в стремежа му към постоянно усъвършенстване, ще го поставят в основата на прогреса, ще изтъкнат противопоставянето на разума и природата, ако щете. Четвърти ще говорят за маси, пети ще намерят коренно различното обяснение в основните на религията.
Колко точно тона хартия и стотици килограми мастило са отнели всички тези вариации, и колко дисертации на онези чудати
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Замъкът Амбоаз се споменава за пръв път през 503 година, когато краля на франките Хлодвиг и краля на вестготите Аларих се срещат на остров Свети Йоан, разположен сред Лоара, в близост до съвременната крепост. Многократно Амбоаз е обект на нормански набези. През XI век местните барони са въвлечени в борбите между графовете на Анжу и Блуа за влияние в района на Лоара. През 1106 г. Хюго, васал на Анжуйския граф, овладява целия феод и издига могъщ замък от типа на Шенон и Лоше, от който властва над реката, острова и близкия мост. Така се поставя началото на знаменитата династия Амбоаз-Шомон, управлявала тези земи до момента, в който през 1422 собственика им, Луи д’Амбоаз, е обвинен от хитрия дьо ла Тремоил, близък съветник на Шарл VII, в предателство към короната и всичките му притежания са
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Обществени врагове (2009)
Американците обичат филмите за големите престъпници в историята си, които явно заемат и важно място в местния фолклор, и като че ли ако не всяка, то през година-две се появява по някоя по-крупна продукция, пресъздаваща събитията около поредната фамозна персона от подземния свят. Което, разбира се, е добре дошло и за нас - подобни ленти най-често са със солиден бюджет, ангажират сериозен кастинг, биват много динамични, и всъщност единственото, което най-вероятно не може да ни впечатли чак толкова е именно историческата им постановка.
В този ред на мисли, известните неточности, допуснати в интерпретацията на Майкъл Ман що се отнася до историята прословутия обирджия Джон Дилинджър и неговата банда, съумяли повече от година да се изплъзват на властите,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Преди да си поговорим за идеите, до които великите гръцки мислители са достигнали в размишленията си над същността на държавата, трябва да се обясни какво е било фактическото положение на властта и структурата в Древна Елада.
Древната политическа мисъл достига класическите си, най-изчистени измерения тъкмо тук, на Балканите, в пределите на старогръцкия свят. Учените смятат, че затова има много причини, сред тях географското положение, специфичният прагматичен подход на елините към света , процъфтяващата тръговия с близки и далечни народности. Трябва обаче да се отбележи, че някои от най-прозорливите идеи, тези на Сократ, Платон и Аристотел, които хилядолетия по-късно ще бъдат преоткрити и доразвити от мислителите на модерните епохи, остават нереализирани. Защо, ще разберем малко
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Историята, казват някои, е като река. А както знаем от Хераклит и „Апокалипсис сега”, никога не можеш да прекосиш една река два пъти. Затова и всяка историческа книга може да предаде едно и също събитие по различни начини. Съзнанието е способно да изкриви факта, да го пречупи през особена призма, да му даде морална оценка, независима от действителността.
Гай Светоний Транквил не прави изключение. В „Дванадесетте цезари”е вплетено както едно безпристрастно отразяване и базиране на събития и случки, беседи и разговори, които авторът е открил в архивите на Рим или в собствените си спомени, така и едно много тънко, почти недоловимо, лично отношение към принцепсите (принцепс - „пръв сред равни” – римските императори доста по-късно се решават да сложат “царска диадема” на главата си).
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Стана дума, че на европееца - и неговите културни наследници - е отнело безкрайно дълго време, за да престане да се храни с ръце. От съвременна гледна точка може би звучи малко обидно, дори и за нас самите като жители на Стария континент, но за съжаление фактите говорят, че префинените източни традиции датират с няколко хилядолетия по-рано - в това число и отношението спрямо храната.
Куай-це - прословутите клечки за хранене, с които можете да се снабдите срещу жълти стотинки във всеки китайски ресторант, наистина произхождат от най-многолюдната съвременна държава, но представляват и жизненоважна част от всяка далекоизточна култура - в т.ч. Япония, Корея, Малайзия, страните из Индокитай, дори самата Индия отчасти - и са се превърнали в своеобразна икона, изобразяваща
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всяко нещо има своята история, дори и толкова тривиално пособие като приборите за хранене. Пък и обикновено може би изглеждат днес, но дали е било така през вековете?
Всъщност, дори и през Средновековието, на европейската трапеза се е намирало за напълно подходящо човек да взема храната си с пръсти - маниери, останали още от Античността. С ръце са се хранели и крале, и коняри, а показателен за силата на традицията е фактът, че в книги по етикет дори от XVI век може все още да се намери римското правило за трите пръста, според което признак на добро поведение е човек да взема храната си само с толкова, а не с цяла ръка, като това особено важи за онези с благороден произход, и се явява дори своеобразен класов разделител.
Същевременно, поне до около тринадесетото столетие, на Стария
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Знаете ли, че джинсите не винаги са били сини? Всъщност, дори не са били панталони - през първата половина на деветнадесети век, в Дженоа се произвежда специфичен местен груб плат, наричан от французите "женс", от който се правят най-вече груби работни дрехи.
През петдесетте години на века обаче, когато в Съединените щати върлува Златната треска, един съвсем млад, ненавършил дори двадесет години шивач-имигрант, на име Леви Щраус, пристига в Сан Франциско и отваря бизнес с него, като платът се оказва доста удачен избор при производството на палатки или пък платнища, с които са се покривали тогавашните товарни фургони. Набитото око на младия предприемач обаче забелязало още нещо - при постоянното ровене и търсене на лелеяния жълт метал, безбройните пишман-миньори унищожавали панталоните
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
