Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: История

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, четвъртък, 01 декември 2011.
Публикувано в Статии :: Популярни

Макар в родината ни да се намират няколко сериозни и доста запалени организации, занимаващи се с възстановка на средновековната култура и събития, за мое огромно съжаление досега съм нямал възможността да посетя някое от организираните от тях събития. За сметка на това пък се сблъсках с подобно мероприятие отвъд Ламанша и смея да кажа, че си заслужава да има колкото е възможно повече и по-разнообразни. Не толкова заради образователния момент и възможността да се докоснем до отдавна отминали времена, колкото поради чистото забавление. Разбира се, това го твърдя от гледната точка на чист зрител-лаик, който се изтърсва със съвсем съвременно облекло и зяпа насам натам с неприкрито любопитство. Убеден съм, че когато човек е навътре в цялото нещо, то преживяването е далеч по-удовлетворяващо.

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, сряда, 16 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Популярни

Отдавна сме оставили зад себе си бойковата гордост – магистрала Люлин, подминали сме „най-големия” пазар за коли на старо, нов внос, в Дупница, където ядохме по две кебапчета в питка с лютеница на крак. Следват Горна Джумая, помпозният зимен курорт Банско, навремето всъщност едно доста спокойно и незастроено местенце, където да хапнете капама край камината, спускаме се между Рила и Пирин и навлизаме в части на Западните Родопи, непознати поне за мен до този момент. Само по себе си пътуването можеше да има много повече спирки, но целта ни е друга. Спираме в Огняново за кратко пазарене на най-належащите продукти от първа необходимост и настроението леко преминава към по-студената скала. Банкомат няма, нито тук, нито наблизо, а изнежената софийска душа е свикнала на удобства, недостъпни по

Автор: Любен Загорчев - LifeJoker, вторник, 08 ноември 2011.
Публикувано в Статии :: Популярни

Повечето исторически градове в Европа си имат по един такъв – квартал, където животът сякаш е замрял в едни други времена. Живописни кръчмички създават почти домашна атмосфера, предлагайки на туристите и местните безделници да се потопят в безгрижие и дори разгул. Според тълкуванието на „бохемски живот”, това е неконвенционален, лековат, артистичен начин на прекарване на времето без мисъл за злободневното. И някак, съвсем естествено, навява мисъл за добро хапване и пийване в приятна обстановка. Без да се приема като обвинение, но тук, на Балканския полуостров май сме първенци в това отношение. Затова стартирам краткия преглед на най-добрите места за пилеене на време и пари със столицата на западните ни съседи – Белград. Самият „бял град” отдавна е спечелил място в сърцето ми, не само

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, понеделник, 19 юли 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Прародината на смокинята можем да търсим сред планинските райони на Древна Кария, една от областите в Мала Азия. Днес това растение е широко разпространено из цялото Средиземноморие и субтропиците. То е едно от най-рано култивираните от човека растения, някои изследователи дори приемат, че е първото. Расте под формата на дърво, което може да достигне до 8-10 метра височина или като храст при по-хладен климат. Стволът на смокинята е гладък, покрит със сива кора. Корените и са мощни, имат голяма възстановителна способност. Листата са едри, с наситено зелен цвят. Смокинята е двудомно растение – мъжките и женски съцветия са разположени върху отделни дървета. Това е едно дълголетно растение – познати са екземпляри на възраст повече от 300 години. Хранителните качества на плода на смокинята

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, четвъртък, 15 юли 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Нарът е едно от най-рано култивираните от човека растения - приема се, че е познат на човечеството от преди четири хиляди години. Негова прародина е Персия. Специалистите смятат, че нарът е имал огромно значение за изхранването на хората през онези далечни времена и го поставят в това отношение наред със зърнените култури и меда, смокинята, гроздето и маслината. Нарът бил добре известен в Близкия Изток още преди бадема, прасковата и кайсията да бъдат култивирани и разпространени в района. Финикийците пренесли растението в страните от Средиземноморието посредством своите колонии. В Древен Рим го наричали „пуническа ябълка“, защото възприели нара от картагенците (пуните). Другото име на нара е гранат, което означава зърнест (лат.). Растението се развива като гъст храст или

Автор: Ангел Марчевски, сряда, 28 април 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни

Всеки от нас е виждал великолепните стройни мустанги, препускащи свободно из безкрайната американска прерия – много популярна картина, широко употребявана из всевъзможни филми, или пък реклами. Цялата тази прелест обаче не отговаря особено на истината, а мустангите като цяло са дребни, набити и гърбоноси кончета, които далеч не могат да се похвалят с кой знае колко привлекателен външен вид. Всъщност, самата представа за американските диви коне като диви не е особено точна. В съвремието, единственият оцелял подвид див кон е конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), все още срещащ се в Монголия, докато вторият им представител, тарпанът (E. f. ferus), се смята за изчезнал от края на XIX - началото на XX век. Като трябва да подчертаем разграничението, че дивият кон

Автор: Ангел Генчев, сряда, 17 март 2010.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Агора (2009) Алехандро Аменабар си е изградил име на човек, охотно заемащ се с предизвикателни сюжети, и макар и не толкова многобройни, филмите му по правило са интересни. И в първия си опит в историческото кино, чилиецът отново не изневерява на себе си, спирайки на доста възлов, дори преломен момент в развитието на човешката цивилизация - падането на последния бастион на Античността и възхода на ранното християнство, епоха на безмилостни религиозно-политически схватки, предшестваща при това друго особено значимо събитие, разделението на Римската империя. Всичко това представено чрез може би последната фигура, олицетворяваща златната ера на философската мисъл - Хипатия от Александрия. Всъщност, освен всичко друго, темата е и донякъде щекотлива, поставяйки конкретно

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 24 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Какво бихте си помислили, ако тази лента разказва последните дни от живота на големия поет Джон Кийтс, за последната му любов и смъртта му? Навярно повечето от нас се сещат за дузината подобни биографично-исторически филми, шествали на екран в последната декада, при които създателите хвърлят забележителни усилия в сценографията и костюмите, правдоподобното предаване на духа на времето, изобщо цялата палитра визуални трикове, от които нерядко страда съдържанието. Така че е нормално да подхождаме с леко недоверие. Недоверие, което обаче е напълно неоправдано в случая с британската романтична драма. Вече споменахме, че сюжетът е базиран върху историята на Кийтс и по-точно последните три години от живота му, белязани от туберкулозата, пратила в гроба брат му, но и от една прекрасна, макар и

Автор: Ангел Генчев, сряда, 17 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: На малкия екран

След "Рим" и без това скромната ниша на историческите сериали май съвсем опустя. Наистина, самите продукции от този тип са чувствителни към критика и дефекти, а аудиторията им е доста взискателна, така че едва ли е шега работа да бъдат заснети. За сметка на което обаче предизвикат интерес. От новия "Спартак", поне като начална история, бе горе-долу ясно какво можем да очакваме - легендата за гладиатора-бунтовник е достатъчно популярна (още повече за нас, произлизайки от родните ни земи, пък било то от тракийско време). В това отношение, поне в течение на премиерните си епизоди, "Spartacus: Blood & Sand" се придържа доста близо до официалната версия. Предводител на група тракийци във военен алианс с римляните, Спартак в края на краищата се оказва предаден (и предател), което

Автори: Ангел Марчевски, Ангел Генчев, понеделник, 08 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Популярни

Блуждаещите огньове са едно от необикновените явления, впечатлявали човека от дълбока древност. Известни още на римляните, които ги наричали ignis fatuus, скитащите пламъци, видими по здрач или разсъмване над блатните местности, пленявали човешкото въображение, превръщайки се в обект на разнообразни легенди и дори първоизточник на такива. Феноменът се наблюдава в различни части от света, но въпреки това на най-широко разпространение на митове, свързани с него, се натъкваме в Европа – както в континенталната и част, така и на Британските острови. Най-често се свързва с различни вариации на блуждаещи души и злонамерени мъртви, от по-масови - като духове на непокръстени или мъртвородени деца - до съвсем конкретни, и като личности, и като цел, от типа на идентичните легенди за Ковача


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.