|
Сивостен :: История
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Отдавна сме оставили зад себе си бойковата гордост – магистрала Люлин, подминали сме „най-големия” пазар за коли на старо, нов внос, в Дупница, където ядохме по две кебапчета в питка с лютеница на крак. Следват Горна Джумая, помпозният зимен курорт Банско, навремето всъщност едно доста спокойно и незастроено местенце, където да хапнете капама край камината, спускаме се между Рила и Пирин и навлизаме в части на Западните Родопи, непознати поне за мен до този момент. Само по себе си пътуването можеше да има много повече спирки, но целта ни е друга.
Спираме в Огняново за кратко пазарене на най-належащите продукти от първа необходимост и настроението леко преминава към по-студената скала. Банкомат няма, нито тук, нито наблизо, а изнежената софийска душа е свикнала на удобства, недостъпни по
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Повечето исторически градове в Европа си имат по един такъв – квартал, където животът сякаш е замрял в едни други времена. Живописни кръчмички създават почти домашна атмосфера, предлагайки на туристите и местните безделници да се потопят в безгрижие и дори разгул. Според тълкуванието на „бохемски живот”, това е неконвенционален, лековат, артистичен начин на прекарване на времето без мисъл за злободневното. И някак, съвсем естествено, навява мисъл за добро хапване и пийване в приятна обстановка. Без да се приема като обвинение, но тук, на Балканския полуостров май сме първенци в това отношение. Затова стартирам краткия преглед на най-добрите места за пилеене на време и пари със столицата на западните ни съседи – Белград.
Самият „бял град” отдавна е спечелил място в сърцето ми, не само
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всеки от нас е виждал великолепните стройни мустанги, препускащи свободно из безкрайната американска прерия – много популярна картина, широко употребявана из всевъзможни филми, или пък реклами. Цялата тази прелест обаче не отговаря особено на истината, а мустангите като цяло са дребни, набити и гърбоноси кончета, които далеч не могат да се похвалят с кой знае колко привлекателен външен вид.
Всъщност, самата представа за американските диви коне като диви не е особено точна. В съвремието, единственият оцелял подвид див кон е конят на Пржевалски (Equus ferus przewalskii), все още срещащ се в Монголия, докато вторият им представител, тарпанът (E. f. ferus), се смята за изчезнал от края на XIX - началото на XX век. Като трябва да подчертаем разграничението, че дивият кон
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Агора (2009)
Алехандро Аменабар си е изградил име на човек, охотно заемащ се с предизвикателни сюжети, и макар и не толкова многобройни, филмите му по правило са интересни. И в първия си опит в историческото кино, чилиецът отново не изневерява на себе си, спирайки на доста възлов, дори преломен момент в развитието на човешката цивилизация - падането на последния бастион на Античността и възхода на ранното християнство, епоха на безмилостни религиозно-политически схватки, предшестваща при това друго особено значимо събитие, разделението на Римската империя. Всичко това представено чрез може би последната фигура, олицетворяваща златната ера на философската мисъл - Хипатия от Александрия.
Всъщност, освен всичко друго, темата е и донякъде щекотлива, поставяйки конкретно
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Какво бихте си помислили, ако тази лента разказва последните дни от живота на големия поет Джон Кийтс, за последната му любов и смъртта му? Навярно повечето от нас се сещат за дузината подобни биографично-исторически филми, шествали на екран в последната декада, при които създателите хвърлят забележителни усилия в сценографията и костюмите, правдоподобното предаване на духа на времето, изобщо цялата палитра визуални трикове, от които нерядко страда съдържанието. Така че е нормално да подхождаме с леко недоверие. Недоверие, което обаче е напълно неоправдано в случая с британската романтична драма.
Вече споменахме, че сюжетът е базиран върху историята на Кийтс и по-точно последните три години от живота му, белязани от туберкулозата, пратила в гроба брат му, но и от една прекрасна, макар и
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 След "Рим" и без това скромната ниша на историческите сериали май съвсем опустя. Наистина, самите продукции от този тип са чувствителни към критика и дефекти, а аудиторията им е доста взискателна, така че едва ли е шега работа да бъдат заснети. За сметка на което обаче предизвикат интерес.
От новия "Спартак", поне като начална история, бе горе-долу ясно какво можем да очакваме - легендата за гладиатора-бунтовник е достатъчно популярна (още повече за нас, произлизайки от родните ни земи, пък било то от тракийско време). В това отношение, поне в течение на премиерните си епизоди, "Spartacus: Blood & Sand" се придържа доста близо до официалната версия. Предводител на група тракийци във военен алианс с римляните, Спартак в края на краищата се оказва предаден (и предател), което
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Блуждаещите огньове са едно от необикновените явления, впечатлявали човека от дълбока древност. Известни още на римляните, които ги наричали ignis fatuus, скитащите пламъци, видими по здрач или разсъмване над блатните местности, пленявали човешкото въображение, превръщайки се в обект на разнообразни легенди и дори първоизточник на такива.
Феноменът се наблюдава в различни части от света, но въпреки това на най-широко разпространение на митове, свързани с него, се натъкваме в Европа – както в континенталната и част, така и на Британските острови. Най-често се свързва с различни вариации на блуждаещи души и злонамерени мъртви, от по-масови - като духове на непокръстени или мъртвородени деца - до съвсем конкретни, и като личности, и като цел, от типа на идентичните легенди за Ковача
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
