|
Сивостен :: Адаптация
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Силна продукция от почти безизвестни режисьор и сценарист – едно сравнително рядко, но изпълващо душата явление. Особено ако се сетим за някои спорни или направо неуспешни ленти от иначе прочути имена. Пък и жанровата комбинация приключенски трилър, клонящ към драма, сама по себе си събужда силно любопитство.
„Пътят” е доста нестандартен филм на постапокалиптична тематика. Историята разказва за баща и син, борещи се за оцеляване в един жесток и опасен свят. Това, което прави изключително добро впечатление, бе пълната липса на клишета, наследени от екзотичната и нашумяла таматика на лентата. Интродукцията не се занимава да ви запознава с историята на трагичните събития, довели света до разруха, вместо което с няколко думи се споменава основното, без да му се предава какъвто и да е
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Фантастичният мистър Фокс (2009)
Навярно е изключително трудно да поставиш произведение на Роалд Дал на екран. С неговия неповторим поглед върху събитията, пречупени през детските очи, който омайва децата, тънкия му хумор, пленяващ възрастните, уелският писател би трябвало да е ад за адаптация. И действително, повечето опити са с доста спорен успех - нещо, което в пълна степен не се отнася за "Фантастичният мистър Фокс" на Уес Андерсън. Защото анимационната му лента улавя духа на произведението, пречупва го през призмата на киното и пленява с успех и малки и големи.
Мистър Фокс, лисица, крадец на пилета, отказал се поради бащинство, се завръща в занаята. За да се сблъска с последствията от дейността си. Като цяло, сюжетът се развива по тази ос, но въпреки не чак толкова дългото
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 The Last Station (2009)
Защо човек би гледал филм за последната година от живота на Лев Толстой? Отговорът, съвсем естествено, би бил за да се запознае с човека, който стои зад една легендарна личност, гениален писател, всепризнат класик. И именно в това се крие основният проблем на биографичната кинопродукция на режисьора и сценарист Майкъл Хофмън, тъй като ако целта на зрителя е тази, то трудно бихме могли да кажем, че е постигната, или поне не с достатъчна точност.
Все пак, нека започнем от позитивите. Като за начало измежду тях се нареждат костюмите и цялостната постановка, която по уникален начин улавя духа на времето и мястото. Това е безспорно. Също така, тук бихме могли да включим факта, че адаптацията по новелата на Парини е далеч по жизнен от повечето
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Облачно, с кюфтета (2009)
Смешен, шарен, леко налудничав, но пък с щипка поука - какво повече би могъл да поиска човек от анимационен филм за малки и пораснали хлапета. Може би е малко изненадващо, все пак, че "Облачно, с кюфтета" успя да се дореди чак сред претендентите за Златен Глобус, но като че ли изминалата година не се отличи с особено голям брой впечатляващи чисти анимации. А вероятно е спомогнал и фактът, че лентата, между другото, се явява и адаптация на едноименната детска книжка - широко популярна от отвъдната страна на Атлантика, макар и, както изглежда, също толкова безизвестна на европейска земя.
Та, безкрайно скучното и сиво градче със звучното обаче име Чуендсуолоу, с единствена забележителност сардинената си индустрия, се превръща в плацдарм за
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Дориан Грей (2009)
В днешно време човек бива постоянно заливан от натруфени продукции. Били те екшън, приключенски, фантастични или други, почти навсякъде можете да видите едно и също – човешките пороци, пренапудрени и поднесени в красива за окото опаковка. Или пък другият вариант - чисто и просто игнорирани и скрити. Убеден съм, че не съм единственият, намиращ целия този грим в ущърб на автентичността на показаното на екрана. А изглежда не само аз съм на подобно мнение, тъй като от време на време на екран излиза по някоя драма от калибъра на „Пианото” и „Широко затворени очи”, изкарваща на показ всички онези грозни, но истински човешки желания, стремежи и последващите ги деяния.
Този път под прожекторите застава Дориан Грей. Филмът е създаден по класическата новела на Оскар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Циркът на кошмарите: Чиракът на вампира (2009)
Дотегна ли ви вече от сълзлива псевдо-готик романтика? Тогава най-сетне можете да си поемете глътка свеж въздух - въпреки явното наличие на недоумрели типажи, "Чиракът на вампира" е всичко друго, но не и поредната мелодрама, изпълваща с болезнен трепет сърцата на тийнейджърите. И макар и пак ориентирана пък по-младата аудитория, лековатата фентъзи-комедия на ужаса много по-лесно може да се оприличи на нещо Тим-Бъртъново, от вида на вехтия "Битълджус", отколкото на поредното ксерокопие на "Здрач".
Двойка отегчени средношколци попада на преминаващ пътуващ цирк, чиято основна атракция се явява банда изроди от всякакъв вид, цвят и калибър. Номерата обаче неочаквано се оказват съвсем истински, а пред тях се открива изцяло нов,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Коледна песен (2009)
Да лепнеш на "Коледна песен" етикет "за деца", какъвто виждаме на не едно и две места, и да говориш за весело потрепване на коледното пламъче в душата е проява на чисто и просто скудоумие или непознаване нито на произведението, нито на триизмерната анимационна адаптация на режисьора Робърт Земекис. И с този увод се надявам да разсея всякакво съмнение, че малкото ви дете ще се наслади на филма, като за доказателство можем да приведем дори простичкия факт, че огромна част от диалозите са едно към едно с романа на Дикенс, който далеч не е известен с лекотата, с която се чете - даже точно обратно.
Истината е, че новата "Коледна песен" е една от най-добрите адаптации на класическо произведение, което съм виждал напоследък. Дори да изключим
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Двестагодишният човек (1999)
Като повечето големи фантасти от Златната ера, и особено своя близък приятел и съратник сър Артър Кларк, Азимов е екранизиран с настойчиво трагични резултати, по някой път направо катастрофално през десетилетията си творчески път, а и след кончината си. Основните опити за това са наистина през шейсетте години на миналия век, когато научната фантастика е в апогея си, и през осемдесетте - когато пък филмите на тази тематика набират популярност - но резултатът обикновено е все един и същ. И даже малко изненадващо, през един дълъг период от време, като най-добро постижение по Исаак Юдевич се посочва именно съветския "Конец вечности", по едноименната му "Краят на вечността", макар че предвид сложността на самата книга и особения маниер на тогавашното
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
