|
Сивостен :: Холивуд
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Покрай гигантските продукции с надежда за блокбъстъри Холивуд бълва и огромно количество нискобюджетна скука. Семейно кино, романтични комедии, ужаси, странни драми и особено алогични трилъри. Понякога сред тях се прокрадва известно количество свежест с участието на някоя полу-бивша знаменитост, като Мишел Пфайфър например. Само за година жената-котка успя да се превъплъти във вещица, в танцова дива злобарка и в... сценарист и продуцент на сапунки.
За сериозно кино и дума не може да става. "I Could Never Be Your Woman" с известна доза снизходителност може да мине и за приятна романтична комедия, с която да се приспиш след безкраен ден предколеден мързел. Мишел Пфайфър с тениска на Iron Maiden, прозявка, пак тя но със симпатично разхвърлян костюм, малко подремване и о, да, колко секси
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Рак, генно инженерство, предупреждение, поглед в бъдещето, както и вездесъщата "човешка драма" - по принцип бих включил тези думи, раздути в няколко абзаца, ако исках да спиша високо интелектуална положителна критика, или пък на случаен принцип определенията екшън, трилър, липса на какъвто и да бил и Уил Смит (в комбинация с учен), ако исках да докарам негативна. Но тъй като обичам златото, ще се придържам към златната среда - обективното... или по-точно субективното ми мнение.
Още на втората минута филмът започна да ме забавлява, очевидно създателите му не са от онези, дето снимат в Бояна. Защо? Защото, ако бяха от тях, щяха да знаят, че за три години липса на поддръжка из пътната мрежа такива храсти не избуяват, в противен случай нямаше да имам улица пред блока, а нещо средно между
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Мечки! Големи бели мечки! С броня! Вещици, демони, номади, летящи кораби и навсякъде магически прах... Представете си свят, в който душата ви крачи до вас под формата на някое животно, че дори и разговаря. Ех, мечта, да бухнеш мръсното си подсъзнание в коритото и да го търкаш упорито със сапун, докато блесне. Или пък да тъпчеш гузната си съвест с меденки, че да не мрънка много. Естествено е малко неприятно, че точно този свят се управлява от леко ретроградни и твърде властолюбиви типове, които дават мило и драго да предпазят поданиците си от твърде развращаващия ги магически прах. Научните експерименти в тази посока включват малки дечица, на които образно казано им откъсват душите. Не ушите, душите. Ситуацията се усложнява с намесата на любопитно момиченце, чичо-учен, който е по малко от
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Защо винаги най-много си падам и са ми най-голяма слабост възможно най-неподходящите жени – световноизвестни цигуларки, оперни примадони или легендарни актриси?! Нямам представа, но определено към последните спада и Клаудия Кардинале – една от иконите на европейското кино и моя отколешна страст. Затова тук ще си говорим за нея. И по-специално за нейната последна книга, “Моите звезди”, защото се оказа, че тя е и талантлив писател, освен великолепна актриса. Тъй като със съжаление предполагам и по всяка вероятност съм прав, че за повечето от вас Клаудия Кардинале в най-добрия случай не е нищо повече от едно име, ще започна с няколко исторически щрихи за нейната кариера, след което ще премина към литературните достойнства на книгата й.
Особено екзотично съчетание на италианска кръв,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
