Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Холивуд

Автор: Т. Христов, неделя, 10 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Когато чуя имената на Ридли Скот, Дензъл Уошингтън и Ръсел Кроу да се споменават в едно изречение по повод на някой филм, най-първичната и естествена реакция е да се завтека към най-близкия киносалон и да се сдобия с билет за първата възможна прожекция. Комбинацията от кои да е двама от тях винаги е била взривоопасна смес, а тримата наведнъж са като термоядрена експлозия сред ливада с маргаритки. Дензъл Уошингтън няма слаби роли, Ръсел Кроу пък редува силен филм след силен филм, а Ридли Скот отдавна е доказал, че няма тайни за него на режисьорския или продуцентския стол. За какво става дума в "Американски гангстер" (това заглавие между другото не го харесвам особено, винаги ми навява спомени за "Американски върколак" и други подобни от сорта)? За бандити естествено. При това от

Автор: Т. Христов, петък, 08 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Juno (2007) Със сигурност щом се чуе за тийн-комедия, първото име, което изплува, е "Американски пай". Не че е най-сполучливия филм по темата, нито пък най-известния, но поредицата е чудесен пример за типичната тийн-комедия: плосък хумор, изнасилени лафчета, очевидно смотани герои и в общи линии нелепи ситуации, които по-скоро предизвикват полусъжалителна усмивка вместо чистосърдечен смях. Затова и останах искрено изненадан като научих, че подобна комедия е номинирана за Оскар в категорията "Най-добър филм". Още отсега мога да го заявя - "Джуно" няма нищо общо с филмовите стереотипи. 16-годишната Джуно (между впрочем кръстена на древноримската богиня Юнона, жена на Юпитер) е странно момиче, което живее в - да кажем - нормално американско семейство, втори брак на бащата с

Автор: Т. Христов, четвъртък, 07 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Michael Clayton (2007) Сега ще си направя сам една загадка, навремето викторина им викаха на такива, в по-модерни времена пък им казват куиз. И така - кое е общото между "Ерин Брокович", "Сириана" и "Непоносима жестокост". В последните два играе Джордж Клуни, в първия и втория става дума за адвокати и морал, доколкото тези думи могат да се употребят в едно и също изречение, а първите два филма се занимават с политически и икономически машинации на големи фирми и все в ущърб на простичкия обикновен човек. Излиза, че еднозначен отговор на моята викторина няма. Или пък всъщност има и това е "Майкъл Клейтън". Известна адвокатска фирма води защитата на голяма корпорация в дело за три милиарда долара. Ищците са фермери, които обвиняват пестицидите, производство на

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 06 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

За Уве Бол са се изписали тонове мастило и сигурно 99.99% от хартията напоена с него излъчва негативизъм и насмешка. И с право, бих добавил, ако тази тенденция не се беше пренесла и върху "В името на краля". Всъщност това е може би единственият приличен филм на Бол и честно казано не разбирам защо повечето журналисти не искат да си го признаят. Изглежда човека най-сетне си е взел поука от предходните напъни да направи нещо повече от нищо и се е запознал с някои примери за добра режисура, които в голяма степен е успял да пренесе в новия си филм. Така например в новата лента на Бол можете да намерите елементи, които ще ви напомнят за "Властелина на Пръстените", елементи от "Гладиатор”, а в бойните сцени можете да откриете дори частица от изключително готините филми на Джеки Чен. Всичко

Автор: Т. Христов, вторник, 05 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Този филм предизвика качествено ново усещане у мен. Обикновено на излизане от киносалона съм смутен, разочарован, удивен, потресен, развеселен, шокиран, възхитен, ужасен или отегчен. Но не и тук, след "Чудовищно" просто ме болеше глава. Истинска, физическа и осезаема болка. Не обичайната болка след махмурлук, която се разлива на талази и причинява спазматични желания ей сега да рипнеш и да изтичаш до малкото помещение в дъното на коридора, дори не и пулсиращата болка, когато скачиш - досущ като "Союз" орбитална станция - главата си с някой шкаф, внезапно изместил координатите си в триизмерното пространство. Не, нова и непозната болка, подобна на странна комбинация от съседското дете, което трамбова отгоре ми по цял ден от скука, и куче, което рязко завива по теракотени плочки.

Автор: Т. Христов, събота, 02 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Има филми, които са истинско предизвикателство за човешкия дух. Има филми, които разкъсват контурите на действителността и смилат реалности. Има филми, които се превръщат в легенда с един едничък кадър и сияят с божествена слава през десетилетията, превръщайки се в кино икони за поколения зрители. А, спокойно, "В името на краля" не е от тях. Сюжетът е интригуващ до степен на средностатистическа отегченост – все пак говорим за не особено оригинален фентъзи филм. Един фермер, със запомнящото се име Фармър, се труди на полето, осигурявайки с пот на челото оскъдната прехрана за своето семейство. Предполагам, че е трудно да прекопаваш репите с препасан на кръста еднометров меч, обаче ако си израсъл в опасен квартал, тоест околност, това сигурно е задължително. Лоши кучеподобни същества

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 30 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Забелязали ли сте, че колкото по-скучна е една книга толкова по-добра екранизация се получава? И обратно – колкото е по-интересна толкова по-оплюта бива екранизацията. Може би е хубаво да спомена, защо ме налегнаха тези мисли. Ще започнем от първият ми сблъсък с Пътеводителя. Книгата може да се каже, че е интересна, уникална, но като цяло тежка за четене (или както обичат да казват простичките хора – тъпа). След което се сблъсках с филма – съвсем наскоро в кварталната видеотека се срещнах очи в очи с DVD на Александра, което носеше заглавието „Пътеводител на галактическия стопаджия”. Прехвърляйки през ума си колко хубави екранизации на като цяло тежки за четене книги съм гледал, веднага го грабнах и полетях с максимална скорост към най-близкия плеър, за да го иззяпам. Тук е момента да

Автор: Т. Христов, вторник, 22 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Аз имам вредния навик да афиширам собствената си безпросветност по отношение на кинофилмите, сиреч твърдо отстоявам тезата си, че на мнения за филми вярвам само на собствените си ревюта. В което няма нищо лошо, да си твърдоглав и упорит понякога минава за добродетел. Има един малък проблем - как да разбера дали един филм си струва да му отделя два часа? Та обикновено попрочитам това-онова, без да си създавам определена нагласа, или поне опитвам да не си създавам. Що се отнася до "Изкупление", информацията за него би могла да се класифицира като предимно оскъдна, сочен е за един от фаворитите за "Оскар" след няколкото номинации "Златен Глобус" (които уж са предвестник на решенията на Американската асоциация), приличал на "Гордост и предразсъдъци". А дали е така, кой, кой ще ми

Автор: Александър Арсов, неделя, 20 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Ех, защо днес не правят такива филми! Позволявам си да започна с този изблик на жалка патетика, защото съм убеден, че ще ми го простите след като гледате филма (ако вече не сте го направили). Днес никой вече не се занимава с уестърни, а повечето комедии се пукат по шевовете от простотии, опитващи се да внесат някаква оригиналност, но в крайна сметка не стигат по-далеч от елементарното избиване на евтини комплекси. А една Холивудска приказка за отдавна отминали времена би могла да започне с думите “Имало едно време един жанр – този на уестърн комедията”. Още в средата на 70-те тази забележителна стилова комбинация започна да се изражда (справка: “Пламтящи седла” на Мел Брукс, 1974 г.), но нейното съществуване би било оправдано дори и да бе дала на света само “Кет Балу”. По този случай, след

Автор: Т. Христов, вторник, 15 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

Всички хубави приказки започват с "Имало едно време...". Та си мисля, че тогава лошите или пък поне не особено приятни приказки би трябвало да започват с "Нямало едно време...". И тъй - нямало едно време един Хищник. Той не долетял на Земята по погрешка и корабът му не се разбил на къде малки, къде големи парчета. Освен това наоколо нямало Пришълци и Хищникът не ги убивал едно по едно, а понякога и по повече. Мирните жители на малката планета, превърната в бойно поле от два враждуващи извънземни вида въобще не били засегнати от битката наоколо и хич не умрели. А до края на филма не се случило нищо безинтересно. Кой знае защо подобен род прояви на холивудски вкус ми напомнят за една сцена от роман на Д. Талев - дали "Железният светилник" или някой друг от поредицата, но в книгата


Страница: « : : 1 2 3 [4] 5 6 7 8 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.