|
Сивостен :: Холивуд
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Juno (2007)
Със сигурност щом се чуе за тийн-комедия, първото име, което изплува, е "Американски пай". Не че е най-сполучливия филм по темата, нито пък най-известния, но поредицата е чудесен пример за типичната тийн-комедия: плосък хумор, изнасилени лафчета, очевидно смотани герои и в общи линии нелепи ситуации, които по-скоро предизвикват полусъжалителна усмивка вместо чистосърдечен смях. Затова и останах искрено изненадан като научих, че подобна комедия е номинирана за Оскар в категорията "Най-добър филм". Още отсега мога да го заявя - "Джуно" няма нищо общо с филмовите стереотипи.
16-годишната Джуно (между впрочем кръстена на древноримската богиня Юнона, жена на Юпитер) е странно момиче, което живее в - да кажем - нормално американско семейство, втори брак на бащата с
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Този филм предизвика качествено ново усещане у мен. Обикновено на излизане от киносалона съм смутен, разочарован, удивен, потресен, развеселен, шокиран, възхитен, ужасен или отегчен. Но не и тук, след "Чудовищно" просто ме болеше глава. Истинска, физическа и осезаема болка. Не обичайната болка след махмурлук, която се разлива на талази и причинява спазматични желания ей сега да рипнеш и да изтичаш до малкото помещение в дъното на коридора, дори не и пулсиращата болка, когато скачиш - досущ като "Союз" орбитална станция - главата си с някой шкаф, внезапно изместил координатите си в триизмерното пространство. Не, нова и непозната болка, подобна на странна комбинация от съседското дете, което трамбова отгоре ми по цял ден от скука, и куче, което рязко завива по теракотени плочки.
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Има филми, които са истинско предизвикателство за човешкия дух. Има филми, които разкъсват контурите на действителността и смилат реалности. Има филми, които се превръщат в легенда с един едничък кадър и сияят с божествена слава през десетилетията, превръщайки се в кино икони за поколения зрители. А, спокойно, "В името на краля" не е от тях.
Сюжетът е интригуващ до степен на средностатистическа отегченост – все пак говорим за не особено оригинален фентъзи филм. Един фермер, със запомнящото се име Фармър, се труди на полето, осигурявайки с пот на челото оскъдната прехрана за своето семейство. Предполагам, че е трудно да прекопаваш репите с препасан на кръста еднометров меч, обаче ако си израсъл в опасен квартал, тоест околност, това сигурно е задължително. Лоши кучеподобни същества
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Аз имам вредния навик да афиширам собствената си безпросветност по отношение на кинофилмите, сиреч твърдо отстоявам тезата си, че на мнения за филми вярвам само на собствените си ревюта. В което няма нищо лошо, да си твърдоглав и упорит понякога минава за добродетел. Има един малък проблем - как да разбера дали един филм си струва да му отделя два часа? Та обикновено попрочитам това-онова, без да си създавам определена нагласа, или поне опитвам да не си създавам. Що се отнася до "Изкупление", информацията за него би могла да се класифицира като предимно оскъдна, сочен е за един от фаворитите за "Оскар" след няколкото номинации "Златен Глобус" (които уж са предвестник на решенията на Американската асоциация), приличал на "Гордост и предразсъдъци". А дали е така, кой, кой ще ми
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
|
|