Седя си разбираш ли в домашна обстановка, полегнал тъй да се каже след обилната вечеря, гледащ поредният епизод от поредната Sci-Fi сапунка, клепачите ми натежават (дали от изпитото тънко бяло винце или от налегналата ме умора в този късен час – не знам) и аха да се преселя в царството на Морфей и прас! Токът спира. За пореден път тази седмица, но за първи път през този прекрасен зимен ден. Всъщност може и да не е за първи, все пак по време на работа не мога да следя дали дискотеката е пълна, а пък не съм от онези късметлии като съседката, на която и се нулира часовника на уредбата и по това познава дали е спирал тока. По нейни сведения денем спира поне веднъж, но колко точно не може да установи, защото нулирането си е нулиране – веднъж станало не слага бройка. Но да се върна на основната