Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Руска литература

Автор: Добромир Александров, четвъртък, 28 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Древни тайни! Руски трилър? Още като видях, че предстои да бъде издадена книгата, се заредих с огромни очаквания, макар че срещах името на автора за първи път. За самия него информацията е крайно оскъдна, но какво пък? В крайна сметка важно е съдържанието. Запознанството с главния герой носи първата изненада. Мислено се върнах години назад, в книгите на Богомил Райнов за култовия Емил Боев. Ех, спомени, спомени... Предполагам доста от вас са запознати с този литературен герой. Е, вече бих могъл да кажа, че той си има своя руски последовател. Разбира се времената са други и нашия човек не е шпионин, а се представя просто като консултант. По време на една от своите консултации Ким получава предложение да открадне кристален череп от една вила. Обръща няколко питиета и в крайна сметка

Дата: понеделник, 24 август 2009.
Публикувано в Кратки :: Литература

От днес, 24.08, на книжния пазар може да бъде намерен новият роман на Сергей Зверев, "Не всички се завръщат". Зверев е един от тях, от смелите бойци, които често биват забравяни или дори пожертвани… Един генерал предава страната си… Предава войниците, жертвали живота си за него... Продава честта си за пари, изцапани с кръв... В руското министерство на отбраната действа предател, загърбил дълга си за пари, много пари. Главното разузнавателно управление знае само кодовото му име – Черкеза. Кой се крие зад този псевдоним остава неизвестно, а разобличаването му е почти невъзможна задача. Единствената нишка към самоличността на предателя е ръководителят на център за подготовка на терористи в близка държава. Група спецбойци под командата на Михаил Ястребов са изпратени

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 07 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Определението "чете се" рядко отдава нужната чест на което и да било литературно произведение. Факт е обаче, че с по-лесното излизане на всякакви автори на пазара, количеството книги, които наистина си струват започват да изглеждат като съвсем нищожно количество на общия фон, а тези, които "се четат" стават все по-примамливи. Тъй като човек по-рядко попада на тях. Защо обаче започвам увода именно с това уточнение. Защото за "Ватерлиния" на Александър Громов като че ли подобно определение е най-точното. С уговорката, че го поставям в най-добрата му светлина. Защо? Защото романът на руския фантаст се чете леко, стилът е приятен, отделните компоненти от историята сами по себе си са любопитни. Иначе казано всичко изглежда да е наред. И действително, книгата се "изяжда" буквално за

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 18 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Едва ли има по-идеологически оцветен автор не само в научната фантастика, но и в художествената литература изобщо. Въпреки, че е убеден комунист и това си личи от първата до последната страна на произволна негова книга, въпреки че романите му трябва буквално да се четат през един солиден филтър, все пак Иван Ефремов заслужава най-малкото вниманието на любителите на научнофантастичните произведения. Защо? Със сигурност не заради чак толкова богатото наследство, което е оставил зад себе си, не и заради някакви бог знае какви прозрения, но заради качеството му на разказвач и именно това, че е убеден във философията на комунизма. Защото докато други си играят на дисиденти, следвайки партийната линия, Ефремов, колкото и странно да звучи, си позволява да критикува режима, изграждайки

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 27 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Трудно ми е да отделя "Живи и мъртви", "Хората не се раждат войници" и "Последно лято". Някак си е неестествено, въпреки че могат да се четат и поотделно. Просто разказват една история - тази за Втората световна война, от самото и начало до момента, в който на практика се слага края, макар и де юре да продължава и отвъд него. История през погледа на преките участници от руска страна. Разказ за героизъм, за страх, за надежда и отчаяние. За подвиг. Защото както и да гледаш на тази война, най-голямата тежест пада върху СССР и нацистка Германия. Именно този фронт е кошмарен за немците, но е такъв и за руснаците, и там са най-големите жертви. Всъщност, ценното в тези творби е от една страна това, че авторът е достатъчно запознат от първа ръка със събитията, но и това, че се фокусира не

Автор: Михаил Георгиев, четвъртък, 01 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Похвална е амбицията на издателство Сиела да предложат на пазара качествена фантастика. Определено преиздаването – и превода на неизлизали досега на български – произведения на гранд-мастър Хайнлайн е решение, аплодирано от мнозина (в това число и искрено вашия). Също възхитително е и решението да се представи новото поколение руски фантасти, от което мнозина са заслужили прозвището „творец”. За съжаление, обаче, Дмитрий Глуховски не е един от тях. По професия военен кореспондент, Глуховски дебютира с постапокалиптичния си роман „Метро 2033”, публикуван първоначално глава по глава на адрес http://www.m-e-t-r-o.ru/ . Действието в романа се развива в тунелите на московското метро, където живуркат

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 07 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Макар да не е от най-добрите им творби, самите автори си признават, че са я писали без прекомерна сериозност и по-скоро за забавление, като литературен опит, и „Обитаемият остров” има едно безспорно качество – забавлява. Титаните на съветската и впоследствие руска фантастика се отличават с доста дълбочина на творчеството си. Дори тогава, когато не правят своеобразна критика използват доста културни и етнографски елементи, които правят творбата ценна не само с хумора или фабулата, но и с оригиналността на цялостната конструкция. „Обитаемият остров” е някъде по средата – има малко забава, няколко момента със солидна дълбочина, доста, но не чак толкова изпъкващи идеи и преобладаващо е завладяващото и забавно приключение. След нея историите, които братя Стругацки ни разказват за Максим

Автор: Димитър Грозданов, събота, 06 септември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато човек се занимава с нещо за продължителен период от време, неминуемо следват странични (д)ефекти. При мен такъв се оказа четенето на историческа литература – белег на година и половина подготовка за кандидатстване във ВУЗ. Поглъщането на астрономически количества от въпросната тихомълком преустрои подсъзнанието ми, затова при последното посещение на книжарница „Хеликон” в Благоевград краката неусетно подминаха щандовете „Класика” и „Фентъзи”, отвеждайки ми право пред рафта за хроники, летописи и съчинения. Наедно с „Дванадесетте цезари” на Светоний погледът ми привлече червено-бяла корица с лика на другаря Йосиф Висарионович. Запитах се какво знам за него, а извън вицовете и уроците от единадесети клас, които съвсем сухо го представят като един от най-жестоките тирани на двадесети

Автор: Т. Христов, вторник, 26 август 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато някой спомене думата "път", в съзнанието ми винаги изниква руската тайга - можеш дни наред да следваш правите, но криволичещи дири на шейната, сред бесния тропот на запъхтени коне, без да срещнеш живо същество. Сам, сред смълчаните високи дървета, побелели от вековната мъдрост и ослепели от безкрайната пустош, вглеждайки се в собствените си стъпки, заличавани мигом от тихия напев на вятъра, който нежно те побутва в твоето пътешествие към вечно замръзналия полюс, скован сред ледовете на безбрежна белота. Пътуването винаги е занимание самотно, но дали устремени в преследването на някоя съкровена мечта, не пресичаме пътеката си с други пътници? Все си мисля, че Земята се върти не заради някакви сложни геофизични процеси, включващи нажежен метал, а защото е увлечена от крачките на

Автор: Денис Лапицкий, събота, 12 юли 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Източник: kubikus.ru* Превел: Т.Христов Ех, отдавна не ми беше попадало в ръцете нещо постапокалиптично! При това, така да се каже, нещо ама съвсем в стария, проверен от времето вариант - имам предвид, книга за живота след ядрена война. Впрочем, няма нищо чудно в това. Въпреки че постапокалиптиката като такава изобщо не е излизала от полезрението на фантастите, ядреният Апокалипсис се оказа до известна степен изтласкан на заден план, след като на преден излязоха съвсем други "световни страхове". Едни писатели, "отговорни" за края на света, измислят нови вируси - без значение дали с естествен произход, или появили се на бял свят благодарение на невъздържаното любопитство на учените (или заради също толкова невъздържаната глупост на генералите с големи


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.