Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 1995

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 26 август 2010.
Публикувано в Статии :: Игри

„Transport Tycoon Deluxe” без съмнение беше едно от крайно любопитните заглавия преди десетилетие и половина. Стратегическа игра, в която целта е да изградиш транспортна империя по въздух, земя и вода, да превозваш пътници и товари по най-добрия възможен начин, с оптимална печалба. OpenTDD по същество е оупън сорс версията на творението на Крис Сойер, с добавени именно онези елементи, които отсъстваха в оригиналната игра и... работеща на новите операционни системи. Оригиналът всъщност имаше няколко основни проблема. От една страна програмният език, на който беше написан, я правеше несъвместима с модерните компютри, което без съмнение е доста сериозен минус за античните геймъри, които искат да си припомнят миналото. От друга дори последните свикнахме на по-солиден изкуствен интелект и

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 18 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Въпреки че "Кралицата на мрака" и "Възходът на търговеца принц" следват горе долу логиката на повечето произведения на американския автор на приказни фантастични светове Реймънд Фийст, в тях за пореден път виждаме, че всъщност добра и приятна книга за четене може да се базира и върху относително сходни идеи и обща схема. Иначе в най-общи линии отново в четири книги се сблъскваме първо с неизвестното зло, водещо след себе си голямата заплаха, битка в грандиозни мащаби и идентифицирането на тази еманация на тъмните човешки страсти и сразяването и. Така че спокойно можем да кажем - да, факт е, че Фийст не се стреми да избяга от тази схематична подреденост на романите в отделните си поредици, дори врага в крайна сметка остава един и същ, както и част от героите, но именно новите

Автор: Димитър Грозданов, събота, 22 август 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация

"Играта на играчките" (1995) Анимацията е деликатно изкуство. От една страна, тя има постоянна аудитория, подновяваща се практически всяка година – децата. Това често е оправдание за създаването на неевтини, глупави и неадекватни продукции – вероятно под предлог, че малките няма да усетят липсата на неща като сюжет, смисъл и стил на рисуване. Което, разбира се, е огромна заблуда, но няма да задълбаваме излишно в темата. Другата страна на нещата е, че ако е достатъчно интересна, оригинална, забавна и добре замислена, една анимация лесно би могла да хване една далеч по-широка и платежоспособна публика – възрастните. На това ни научиха кралете на рисувания жанр – Pixar – за които голямата игра започна тъкмо с „Toy Story” през 1995 година. Гледайки Toy Story четиринадесет години

Автор: Димитър Грозданов, вторник, 28 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Игри

Спомняте ли си първият път, когато прочетохте любимата книга от детството си? Защото идентично е усещането от изиграването на Chrono Triger – една от безсмъртните ролеви класики на Super Nintendo генерацията, пренесена по-късно на първия Playstation, а преди няколко месеца – и на Nintendo DS. Може би играта не е толкова позната на българската публика, тъй като никога не е била издавана за компютър, но качествата й със сигурност я нареждат сред всепризнатите легенди от света на видеозабавленията. Square Enix отдавна са си извоювали място в сърцата на JRPG феновете – Final Fantasy поредицата и особено нейната седма част, e може би най-популярният представител на жанра, с огромна маса фенове от двете страни на Тихия океан. Звездата на славата им обаче заблестя с пълна сила с други две игри

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 24 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран

В Стар Трек вселената има няколко, но затова пък считани, поне до известно време, за основни канони. Например, действието да се развива на кораб, при това този кораб да бъде Ентърпрайз. Капитанът да е силна натура и да има специфично мъжко обаяние. Също така е важно да си има реплика. И тъй нататък, да не изброяваме. Но някъде след "The Next Generation" всички тези неотменими стандарти, наложени с годините, и образите на десетки любими герои започнаха един по един да изпадат от екрана. Първо "Deep Space Nine" изличи не само Ентърпрайз като институция, но и корабът като централен фокус. А после Вояджър се върна към пътуването, но за сметка на това направи няколко крачки напред. Като за начало Брага, Пилър и Тейлър решиха, че след експеримента с чернокож капитан, могат да продължат с

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 22 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Книга първа от поредицата „Пътят на убиеца” може би има една слабост – сравнително наивна е. За сметка на това, обаче, показва едно действително ясно начало на копелето на Рицарин-ите – Фицрицарин Пророка. Нерадостното детство; пътищата, които се оказват една-единствена виеща се пътека към бъдещето – всички те определено грабват с любопитната си история, майсторството на авторката в областта на изграждането и интересните образи и прилично оплетената интрига около съдбата на незаконнородения Пророк. Две думи за историята – детство, захвърлено дете на прага на крепостта; абдикация, и всички последствия около събитието. Всичко това в услуга на една по-голяма история – не само на три поколения Пророци, но и на Шестте херцогства. Алените кораби заплашват държавата, докато кралят и неговите

Автор: Ангел Генчев, събота, 16 май 2009.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран

Изцяло милитаристичната фантастика по принцип не е толкова често явление, а още по-рядко намира мястото си на екрана, въпреки че може да бъде доста ефектна. Всъщност, ако изключим от уравнението "Звездни рейнджъри" в различните му превъплъщения, "Терминатор" и до известна степен "Бойна звезда Галактика", която обаче далеч не е само военна, едва ли остават някакви особено сериозни примери, които да бъдат взети. Това не е толкова случайно обаче. Военната фантастика по задължение е поне малко патетична, което не се услажда съвсем на всеки зрител - докато в литературен вариант все пак е някак по-приемливо - и всъщност лесно може да изпадне и в крайност. В допълнение, е също толкова податлива на демагогия, а възможността да превърне в посредствена пуцалка е меко казано огромна. А в

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 11 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Трудно ми беше да приема на сериозно „Тъмните му материи”. Дали заради екранизацията на книга – „Златният компас”, който се характеризираше с думите: „Мечки! Големи бели мечки! С броня! Вещици, демони, номади, летящи кораби и навсякъде магически прах”, или по друга причина – нямам представа. Всъщност първите около сто и петдесет страници далеч не ме разубедиха. И ако не беше задължението да прочета трилогията до самия и край, вероятно щеше да лежи някъде изоставена, без така и да успее да ме прелъсти. Именно в това е слабостта на иначе доста забавните и приятни книги на Филип Пулман. Започват прекалено мудно, оставяйки усещане за нещо средно между К. С. Луис и Дж. Р. Р. Толкин, ама някак си по-блудкаво. Човек е готов още в самото начало да лепне етикета „поредното зле

Автор: Димитър Грозданов, четвъртък, 09 април 2009.
Публикувано в Статии :: Игри

Преди от EA окончателно да омаскарят всичко хубаво в игрите, които правеха, много техни заглавия се бяха превърнали в навик и любима, почти никотинова страст за много геймъри по света и у нас. FIFA бе сред тях достатъчно дълго време – феновете знаят защо. Сещат се за ниско моралните нощни мрежи на 99 или 2002, придружени от бира, цигари и викове, сякаш фигурите на екрана бяха истински играчи, борещи се за баш купата. Строшени клавиатури, метнати по стената джойстици – „фифата” винаги можеше да разпали искрата у противниците, да направи всеки дуел интересен и уникален. С развитието на видео игрите, обаче, за добро или лошо се наблегна на реализма, за сметка на аркадността. Pro Evolution Soccer поредицата измести FIFA и се доказа като по-добрият симулатор. Поне досега, защото новичката

Автор: Ангел Генчев, вторник, 02 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Филми и анимация, На малкия екран

При целия арсенал научнофантастични сериали, пък дори и пълнометражни филми в жанра, рядкост са онези, които носят духа на същински научното от фантастиката в себе си. Безспорно, всеки отделен съдържа някакви елементи - при едни по-внимателно структурирани и подредени, другаде по-скоро подхвърлени - но дори и да не ни се иска понякога, трябва да признаем, че не там е основният акцент. Всъщност и самата научна фантастика не предполага особено зрелище, даже обратното - колкото по-сериозна става, толкова е и по-ялова откъм храна за окото. Дори исторически погледнато, опитите да се екранизират някои от нейните класически творби завършват някъде в диапазона между слаб и катастрофален резултат - с естествените единични изключения. Но на фона на всичко това, все пак съществува и такова нещо


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.