|
Сивостен :: Ужаси
 |
|
 |
|
|
|
|
|
|
|
 Преди няколко години, някой се присети, че Якоб и Вилхелм Грим освен всичко друго се нареждат и сред по-ранните събирачи на централноевропейски фолклор – докато самото народно творчество, на свой ред, е първоизточник на повечето истории на ужаса. Две и две, както в повечето случаи, доведе до четири, и въпреки че „Братя Грим“ като филм не страдаше от някакви невероятни достойнства, с лекота го докара до приятна комедийка с лек свръхестествен аромат.
Някой друг на свой ред беше заявил, че идеите, особено нелошите, рядко се губят завинаги. И ето, че я намираме отново. Аз обаче бих добавил, на свой ред, че всяко следващо копие неизменно става все по-бледо, и за да приключим най-сетне със заобиколните твърдения – „Грим“ твърдо не достига нивото дори на средната фентъзи сапунка.
Лошо
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Всички ние, любителите на зомби-ленти, дълбоко в себе си сме готови да признаем, макар и с не чак толкова въпиющо желание, че наистина гледаме все една и съща стара история, малко разнообразена в зависимост от доброто настроение на автора. Това обаче хич не ни пречи регулярно да си начесваме крастата, а добрите изблици на черен хумор и, по-рядко, вдъхновен сценарий, да издигаме в култ. И няма как да не отбележим, че самата идея за шестчасова телевизионна серия наместо обикновения пълнометражен парад на изненадващо подвижни и гладни кадаври, си бе живо откровение свише, вуду или откъм посока поредния луд гений, създал и той не знае какво в потайната си лаборатория.
Това обаче се случи преди година, а „Живите мъртви“, за всеобща изненада, не само навлезе с леко провлачване на правилния
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Лудите (2010)
Едва ли някой е хранил илюзии, че тази година ще се разминем без поредната доза римейкове, като естествено челна позиция отново ще заемат филмите на ужаса. "The Crazies", специално, пък носи малко по-висок заряд и поне леко изпъква сред изобилието от заглавия не поради друго, а защото оригиналът от 1973 г. е дело не на друг, а на Джордж Ромеро, комуто до немалка степен дължим цяла сюжетна подгрупа в лицето на зомби-лентите.
Може би все пак първо трябва да споменем, че първоизточникът не е чак от нивото на "Живите мъртъвци" в различните им превъплъщения, при все че за времето си е доста добро постижение. Историята - и в двете версии - всъщност е изключително елементарна, което обаче никога не е било чак такъв проблем за жанра. В общи линии, Огдън Марш, малко
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Легион (2010)
Още една лента, отплувала по широкия и ароматен канал "добър замисъл, слаба реализация". И жалко, наистина - "Легион" е филм, който седи върху купчина нелоши замисли, в които обаче се е отъркал на най-неправилните места.
Ако филмът може да ви загуби първоначално, това ще се случи около първата минута, когато на фона на изключително терминаторското (втора част) интро ви се обяснява, че каквото и да предстои нататък, то е защото на Господ му е писнало от всички тия глупости. Сериозно, аз самият по никакъв начин не съм набожен човек и няма да възнегодувам от нещо подобно по принцип, но "He got tired of all this bullshit" - надявам се да цитирам коректно по памет, като за втората половина обаче съм сто процента сигурен - е едно от най-тъпите неща, които съм чувал
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Човекът-вълк (2010)
Със самата идея за римейк на едноименната лента на ужаса от далечната 1941 г., създателите на "Човекът-вълк" обещават на любителите на жанра забавление от най-класически тип. А хубавото е, че не ги подвеждат - версията от 2010 г. може и да се различава като развитие на сюжета, а и в някои отделни детайли от оригиналния сценарий, но усещането на филма е именно класическо.
Научавайки за жестокото убийство на брат си, Лорънс Талбот се завръща в родното имение, в Англия, за пръв път от дълги години. Въпреки не особено приветливото посрещане, по-специално от страна на баща му, сър Джон, Лорънс все пак преценява да остане у дома и да разнищи странните обстоятелства около неговата смърт - като немалко влияние върху решението му оказва и красивата годеница на
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
 Не, че обичам да си кръщавам статиите на ингилизки, просто ми дойде отвътре - заедно с басовото "пич" на Дийн. "Свръхестествено" се омаза толкова много, че чак мен ме хвана срам. Не за друго, ами защото го бях похвалил невероятно - и все още, струва ми се, заслужено, след края на четвърти сезон. Както и след пилотния епизод на настоящия. А то - мале, к'во стана...
Едно голямо нищо, това стана. За дванадесет епизода (досега), Крипке и компания ни върнаха в детската градина на подрастващите телевизионни забавления - сиреч, пети сезон нямаше да е лош, ако беше... първи. Лек хумор, тотално неадекватни към цялостната история и несвързани помежду си серии. Чат-пат - рокендрол. Абе, тук не ставаше ли дума за Сатаната и Деня на Страшния съд?
Гледах и си мислех -
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Страница: « : ‹ : [1] 2 3 4 5 : › : »
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
