Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Опера

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, понеделник, 03 август 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Операта в Сидни е една от най-известните и емблематични сгради, строени през XX век. Тя е единствената, издигната през последното столетие, която застава редом с такива велики архитектурни символи като Биг Бен, Статуята на Свободата и Айфеловата кула. Наред с Тадж Махал и Света София това здание принадлежи към висшите културни достижения на човечеството за последното хилядолетие. През 2007 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно наследство. В нея се реализират театрални, балетни, оперни и други музикални продукции. Тя е седалище на Операта на Австралия, на Театъра на Сидни и на Симфоничния оркестър на Сидни. Ръководството и е в ръцете на Opera House Trust, публичен организъм под контрола на Министерството на изкуството на Нов Южен Уелс. Театърът e разположен в

Автор: Константин Делчев, вторник, 28 април 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Отдавна софийският меломан не бе виждал така натоварена музикална седмица за почитателите на класическата музика. В рамките на седем дни завърши многострадалният Конкурс за млади оперни певци „Борис Христов”, а на сцената на зала „България” се изяви Симфоничния оркестър на Баварското радио под палката на самия Марис Янсонс. Принципно, ако столичната публика може да се похвали с нещо, това е честото гостуване на известни диригенти, нещо повече – само преди седмици у нас бе и сър Невил Маринър. Виждали сме и гостувания на оркестри, водени от имена от ранга на Гидон Кремер и Юрий Башмет, но това отдавна не бяхме виждали – симфоничен оркестър от такъв ранг, считан за един от най-добрите десет в света, заедно с главния си диригент. За широкия почитател, маестро Янсонс е известен най-вече

Дата: понеделник, 20 април 2009.
Публикувано в Кратки :: Музика

За първи път от десетилетия насам Софийска опера ще види седем спектакъла в пет работни дни, защото след месеци интервал между втори и трети тур, в операта най-сетне ще се проведе заключителната част на конкурса „Борис Христов”, това което го прави ценен в оперния живот – изпълнение на цяла роля. За разлика от първите два тура, сега всичко е много по-класическо, и, да се надяваме – лишено от неприятни изненади. В спектаклите, освен състезателите и солистите на операта, се очакват и гостуващи певци, а финалът на конкурса ще бъде даден с Гала концерт на 26 април. Списъкът от опери, даден за трети тур е до голяма степен очакван и класически – „Бохеми”, „Набуко”, „Бал с маски” и Риголето”. Операта не предложи нито една от премиерите си тази година, „Джани Скики”, „Сестра Анджелика”,

Автор: Константин Делчев, петък, 13 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Има нещо много похвално в това да се разнообразява репертоара на Софийската опера, който десетилетия наред, първо поради номенклатурата, после - поради безпаричие или откровено казано скандално управление, е имал доста ограничаван вид. От друга страна, има нещо много изкривено в това едновременно да искаш да запознаеш публиката с едно непоставяно у нас произведение, а в същото време така да развихриш полета на режисьорското си творчество, че от оригиналната идея на места да не остане нищичко. Именно заради това, новата постановка на "Дон Кихот" остави безкрайно смесени впечатления, макар определено да се нарежда измежду по-добрите за настоящия сезон. Историята на "Дон Кихот" на Масне в България е доста дълга. Знаем, че покойният Гяуров, чието изпълнение на смъртта на Дон Кихот е

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 10 март 2009.
Публикувано в Статии :: Музика, Популярни

Вокалното изкуство винаги е запленявало човека по начин, по който инструментът трудно може да постигне. Неслучайно, когато една група смени вокалиста си обикновено настава ропот измежду нейните почитатели, защото масовият слушател се концентрира именно върху гласа, върху певеца. Англичаните го наричат фронтмен - онзи, който е отпред и това съвсем не е случайно. В поп-музиката пък нещата са концентрирани върху изпълнителя - Мадона, Кайли Миноуг, Анастейша, колко хора знаят кой е написал музиката, кой акомпанира? Рядкост. Хората по света се запленяват от мистиката на родопското пеене, или пък тиролското. Е, и от екзотиката създадена от инструментите - не може да се отрече тяхната роля и никой не го прави. Гениалността може да блесне по много начини. Но умението да създаваш музика с гласа

Автор: Константин Делчев, събота, 24 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Музика

Като че стана традиция чуждите посолства да се намесват значимо в столичния музикален афиш, и трябва да споменем, че това е един от факторите, разнообразяващ инак не толкова силния сезон у нас. Така вчера, под патронажа на Руското посолство в България, се състоя премиерата на Рахманиновата опера „Алеко” и балетът „Шехеразада” с музиката на Николай Римски-Корсаков. В светлината на последните премиери – две трети от Пучиниевия триптих и „Момичето от Златния запад”, очакванията за цялостна постановка вече бяха паднали достатъчно ниско, така че основна притегателна сила вечерта имаше завръщането на големия наш диригент Емил Табаков на пулта на Софийска опера и участието на баса Юлиан Константинов. И действително, оркестърът звуча така, както никога не сме го чували в

Автор: Илиана Т. Илиева - Дъбова, петък, 26 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

През 1669 година, Луи XIV - Кралят-Слънце, който по думите на знаменития Александър Дюма затъмнил с блясъка си всички звезди в своя владетелски двор, учредявa институцията на Френската опера и разпорежда построяването на сграда, в която да се изпълняват оперните спектакли. От тогава до днес, в Париж са построени четиринадесет здания на Операта, като последното е разположено на Рю де Бастий, и е открито за посещения от публиката през 1989 година. Днес това учреждение и построената през втората половина на XIX век Парижка опера, са обединени в “Държавна парижка опера” – (Opéra nacional de Paris). Но безспорно най-красивата и известна оперна сграда е пале Гарние, или "Дворецът Гарние" (Opéra Garnier), наречена на името на архитекта, който я проектира. По време на Втората

Автори: Константин Делчев, Ива Коевска, петък, 21 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Музика

На 14 този месец в Софийска опера се състоя не чак толкова дългоочакваната премиера на „Сестра Анджелика” и „Джани Скики”, две от оперите, съставящи Пучиниевия триптих. „Мантията” не бе играна, при все че Пучини е имал силни резерви към разделянето на тези три опери, но това някак е в унисон с тенденцията у нас нещата в операта да се правят по съкратената програма. А защо премиерата не беше особено дългоочаквана – защото обществена разгласа нямаше, а човек по дефиниция не може да очаква нещо, за чието съществуване не подозира. За близо петнадесетте години, през които ходя активно на опера, трябва да си призная, че не съм имал възможност да гледам Триптиха на живо нито на сцена, нито в концертно изпълнение. Той се изпълнява рядко, а в България – съвсем рядко, макар все още да се помни

Автор: Константин Делчев, вторник, 22 юли 2008.
Публикувано в Статии :: Музика, Публицистика

Борис Годунов се разхожда с фрак и монокъл. Луиза Милер се самоубива с хероин. Радамес след като сладко се е излежавал по време на поста си, повежда старгейтска армия срещу етиопците. Ламермурската невеста се появява на сцена с неопределимо двуметрово нещо, бегло навяващо асоциации с японска анимация. Отело и Яго спят заедно... Е значи или са ви сервирали халюциногенни гъби, или авангардна постановка. Някъде от след Втората световна война започва развитието или ако предпочитате – метастазирането на една определена категория режисьори, които особено много желаят да предадат на публиката своето собствено виждане за дадено произведение и за това, което авторът е искал да ни каже с него. В долните редове ще се опитам, от гледната точка на един обикновен любител да изредя поводите за

Автор: Константин Делчев, четвъртък, 03 юли 2008.
Публикувано в Статии :: Музика, Публицистика

Десетина дена след края на Международният конкурс за млади оперни певци... Умишлено изчаках, надявайки се все пак някъде да чуя нещо за него. Но не би. Едновремешният гвоздей на лятната културна програма затъна бавно но тежко в пълната безизвестност. И то впрочем нямаше и как иначе да бъде, при положените усилия от страна на Дезорганизацията на конкурса. В долните редове ще се опитам да подходя с ирония, защото инак просто няма да имам сили да ги напиша. И от уважение към великия българин, няма да наричам този конкурс „Борис Христов”. Топъл юнски ден. Задушница. Един ентусиазиран опероман се запътва към Зала „България”, където е обявено, че ще се проведе вторият тур на конкурса. Както едно време. А защо не се е запътил за първия ли? Защото той вече е само по записи. Не както едно време.


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.