Робърт Шекли бе казал, че най-лесно се пишат разкази. Измисляш си герои, поставяш ги в безизходно положение и им даваш невъзможна цел. Е, естествено, ако беше толкова лесно всички щяха да пишат, така че трябва и нанизаните в изречения и цели параграфи думи да са достатъчно интересни за читателя. Реймънд Фийст без никакво съмнение знае как се постига това и го е доказал за пореден път в „Завръщането на изгнаника”, книга трета от поредицата „Конклав на сенки”. Главният герой още от страница първа е захвърлен в ситуация, в която е съвсем резонно да загуби живота си и това състояние в малка или по-голяма степен се запазва до края. Като опасността идва в различни форми и количества. Което прави разказа за живота на детронирания херцог на Оласко изключително задъхан и грабващ вниманието. От