Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: История на математиката

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 24 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

За съжаление до нас са достигнали прекалено малко фрагменти от съчиненията на гръцките учени от шести век преди новата ера, така че се налага да се правят изводи за този период по произведенията на по-късни автори. Основна база са както Платон и Аристотел, така и знаменитите „Елементи” на Евклид, в които са приведени резултатите от математическите теории през последните три века, както и коментарите към нея. Откъси от съчинения на Хипократ от Хиос също допринасят за доизясняването на този период, което важи, макар и в по-малка степен, и за Архит Тарентски. Въпреки това и тук имаме намеса на трето лице, така че този период от развитието на математическата наука се основава на немалко спекулации. Едно е ясно обаче - VI в. пр.н.е. е време на бурно развитие на натурфилософските школи.

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 19 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Информация за самия Питагор черпим от откъси от неговите съчинения, но основен източник се явяват преразкази на други автори. Въпреки това едно е ясно – единодушно всички приписват коренното преустройство на математика именно на легендарния грък. Бихме могли да се обърнем към Прокъл, който по този повод пише в „In primum Euclidis Elementorum librum commentarii”, че „Питагор преобрази тая наука във форма на свободно образование. Той я изучаваше, като тръгваше от първите и основи, и се стараеше да получава теоремите с помощта на чисто логическо мислене, вън от конкретните представи. Питагор откри теорията на ирационалните и построяването на петте космични тела.” Може би трябва да поясним, че Прокъл под "ирационалните" има предвид пропорциите, а за космични тела по това време са се

Автор: Константин Делчев, събота, 14 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Преди около една година, по повод празника на свети Валентин, се запознахме с някои интересни случки, свързващи любовта с математиката, и още тогава си дадохме обещание да не останем длъжници и на другия светия. И ето, че настъпи и този ден. Теоремата за пияната птичка. Както вече беше видяно в първи случай с „Теоремата за хепиенда”, математическите обекти понякога живеят с крайно особени названия. Ние познаваме още и „Теорема за двата полицая”, „Методът на зайците и костенурките”, „Лакомият алгоритъм”, „Парадоксът на бръснаря”... В случая, „теоремата за пияната птичка” е една от важните вероятностни теореми и се състои от две части, които съвсем общо и неформално гласят следното: Нека си представим безкрайна шахматна дъска. Ако едно квадратче от нея

Автор: Константин Делчев, вторник, 19 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

На пръв поглед едното няма много общо с другото. То всъщност и на втори, и на трети също няма, но авторът има дори лични причини да свързва двете и макар че тук не смята да отваря дума за тях, ще компенсира с няколко любопитни случки, случили се в по-близко или по-далечно минало. Задачата с щастлив край. Има едно нещо, което казват за връзките на работното място. Е, понякога не е вярно! Най-яркият пример в математиката са двамата съпрузи Дьорд Шекереш и Естер Клайн Шекереш, чиито брак продължил шестдесет и седем години, приключвайки със смъртта им на един и същи ден през 2002. В средата на тридесетте години двамата са част от един изключително силен математически кръг в Будапеща, който включвал имена като Ердьош и Пал Туран и се събирал ежеседмично, обсъждайки различни

Автор: Константин Делчев, вторник, 01 юни 2004.
Публикувано в Статии :: Популярни

Когато се спомене за научно откритие, направено от аматьор, човек обикновено се сеща за пещерата ‘Ласко’, Мачу Пикчу или някой нов животински вид, по случайност попаднал в любителския обектив. Почти никой не предполага, че в математиката, една от най-абстрактните науки, която привидно няма никаква връзка с ежедневието ни, дава поле за изява на хора без дългогодишна практика и висше образование в областта. В настоящата статия ще се опитаме да убедим читателя, че за нея все още оригиналната мисъл и упорития труд са не по-малко значими от дълбоките теоретични познания, като за целта ще го запознаем с работата на Ричард Джеймс III и най-вече Марджори Райс. В края на по-миналия век постепенно се оформя математически интерес към различните мозайки, който постепенно се разраства и

Автор: Милена Русчуклиева, понеделник, 16 февруари 2004.
Публикувано в Статии :: Популярни

Дълго се чудих за какво да пиша и реших, че няма по-добър избор от Великата теорема на Ферма (наричана още последна или голяма теорема на Ферма). Това е една теорема, която е с огромно научно значение, драматична история и едновремено с това постановката й може да бъде разбрана от всеки, който криво-ляво е изкарал шести клас. Тя гласи: уравнението xn + yn = zn няма целочислени решения при n > 2. Лесно се вижда, че за n = 1 има безброй много решения. За n = 2 положението е същото, макар там да трябват малко повече усилия за да се намерят решения. Всъщност при n = 2 решенията са т.нар. питагорови числа като (3,4,5), (5,12,13), (7,24,25), (8,15,17) … (27,36,45) … (112,384,400) и т.н. Всички те са целочислени решения на уравнението x2 + y2 = z2 (Питагорова теорема) и са безкрайно много.


Страница: « : : 1 [2] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.