Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: История на математиката

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 27 май 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

В предходния материал, посветен на индийската математика, споменахме, че ако базата на модерната геометрия лежи някъде в Древна Гърция, то при алгебрата и още по-точно при аритметиката, корените намираме в Древна Индия. В следващите редове ще разгледаме именно някои аритметични действия, срещани в древните текстове от тази част на света. Индийците включват към основните аритметични действия освен събирането, изваждането, умножените и делението, и повдигането на квадрат и куб, както и извличането на квадратен и кубичен корен. Интересно е да отбележим, че по това време са смятали на специална за целта дъска, покрита с прах, и затова има някои специфики на тези действия, които трудно могат да се възпроизведат на хартия. Наричали аритметичните пресмятания "дхули-карма", или

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 24 май 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Ние ги наричаме арабски, арабите пък ги наричали индийски, някъде тук можем да попитаме "що е то?" и да направим гатанка, но вече споменахме в първата статия разглеждаща математиката в арабския свят, че иде реч за цифрите. Така че нека хвърлим един бърз исторически поглед над индийската номерация. Броенето в Индия от край време има десетичен характер. Дори ако сравним числителните в санскрита - "ека", "дви" "три", съответно за едно, две и три, ще забележим прилика с доста индоевропейски езици говорени на континента. Така че надали е странно, че десетичната позиционна система идва именно от Индия. Но преди това трябва да кажем, че на санскрит имената на числата били образувани на адитивния и субстрактивния принцип. Повече за двата можете да прочетете в материала

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 20 май 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Още в средата на третото хилядолетие преди новата ера, в долината на Инд имало развита цивилизация. А един от центровете и бил онзи град, разкопан близо до хълмовете Мохенджо Даро. Тази цивилизация, основана от първоначалното население на Индия, била разрушена около второто хилядолетие преди Христа от арийските племена, идващи от Хималаите. Останали само потомците на тези първи държавници на полуострова - дравидите в Южна Индия. Завоевателите пък създават робовладелски държави през първото хилядолетие преди новата ера. Разкъсвани от борба за власт, между войните - кшатрите и свещениците - брахманите, в тях често избухвали и възстания на подтисканите от двете групи съсловия и касти. Така че трудно би могло да се говори за стабилност и мирно управление, но за сметка на това именно в този

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 13 май 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Архимед е един от малкото гении, чиято работа е определила съдбините на науката за векове наред. От всички математици и физици, неговото име, както и това на още шепа учени, е сред известните не само на тясната общност, оперираща в конкретната област на познанието, а на цялото човечество. Така че не е учудващо, че с него са свързани огромен брой легенди, истории и анекдоти. Ето защо, нека се запознаем с този прелюбопитен исторически образ, който е дал толкоз много на света. Архимед е роден през 287 г.пр.н.е. в град Сиракуза, Сицилия. Баща му, астрономът Фидий, вероятно от ранно детство възпитава у сина си любовта към математиката, механиката и астрономията. Счита се, че на младини известният учен е пътувал до Александрия и е работил в небезизвестната библиотека. Там се запознава с

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 28 април 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Въпреки че до нас не е достигнала много информация за научните спорове от края на шести и пети век преди новата ера, нито за причините, довели ги до такива мащаби, е сигурно, че това е било доста бурно за математическата наука време. По откъслечни текстове можем да съдим, че страстите са били доста разгорещени, и като цяло науката е била в криза. Издигали се различни идеи за преодоляването и. Измежду причините за тези странни събития било, че математиката започнала да поема в посока, която обуславяла, с нарастващото количество абстракции, доста логически трудности в разбирането и. Това довело до идеите на Протагор за отричане на всички абстракции. Че как тъй, казвал гръцкият математик, ще има линии без ширина и точки, които нямат размери. Та ако имаше такива неща никой не би ги виждал.

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 20 април 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

В предишния материал споменахме името на Мохамед ал Хорезми и неговото ръководство. Може би сега е моментът да допълним, че той споменава и начините за извличане на квадратни корени. Само че спира дотам - приближеното пресмятане на „ръба на куба” или кубичният корен се споменава от братята Бану Муса в трактата им „Книга за измерването на равнини и сферични фигури”, а пълно изложение на метода намираме около хилядната година в „Достатъчно за индийската аритметика” на Али на Насави, ученик на Кушияр ибн Лабан. Същата тема е развита и в друг трактат - „Книга за измерването на ръба на куба” на Ибн ал Хайсам, където обаче е изложен различен метод. Нареченият от авторите „метод на сделките” всъщност е доста различен от „индийския метод”, но за сметка на това и той намира

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 09 април 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Надали има човек, завършил средното си образование, който не е чувал името на Франсоа Виет. Поне като словосъчетанието „формули на Виет”, а именно онези, които дават връзка между корените на квадратното уравнение и коефициентите пред старшата, първата степен и свободния член. Освен с тях, обаче, французинът допринася за израстването на математиката и в много други насоки. Внася, например, значителни подобрения в алгебричната символика, има дял в разработването на тригонометрията и изобщо е един от най-бележитите математици на своето време. Виет е роден във Фонтале ле Конт, провинция Поато. По образование е юрист и от деветнадесетгодишна възраст се заема с адвокатска практика в родния си град. Освен това обаче, френският математик се занимава и с преподаване. Дори докато учи дъщерята на

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 23 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Ойлер е не само един от най-великите математици на своето време, ами и може би на цялото съществуване на тази наука изобщо. Освен това е забележителен учен в областта на физиката и неслучайно някои казват, че за тези две науки осемнадесети век спокойно може да се нарече „векът на Ойлер”. Проявява и завидно научно дълголетие – почти шестдесет години без прекъсване се занимава с тази дейност. Прави изследвания в астрономията, физиката, техниката и, естествено - най-вече математиката. Пълните му трудове в тези области надвишават седемдесет тома, а в курсовете по анализ огромна част от методите, формулите са именно на негово име. Всичко това надявам се обяснява защо решихме да ви запознаем с биографията на този бележит математик и учен. Леонард Ойлер е роден на 15 април 1707 г. в Базел.

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 20 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Арабската математика се отделя от другите течения на тази наука през вековете с дълбокия синтез на стремежите, насочени към задачите от практическия живот. Водещата наука е астрономията, но при интензивната работа в тази насока математиката се явява неоценим помощник. Теоретичната мисъл се придържа към най-добрите гръцки традиции, доказателствата се стремят към по-голяма строгост и всичко това помага за издигането на науката на толкова високо ниво и на изчислително-алгоритмичните проблеми до степен, която Европа тепърва ще преоткрива. Тези тенденции са характерни за арабската математика още през девети век, но по-важното е, че се развиват постоянно с равномерни темпове чак до петнадесети. Резултатът е развитието на аритметиката в най-широкия смисъл на думата – от смятането до

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 08 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Основни математически понятия като число, като най-простите геометрични фигури са възникнали не само преди първите писмени източници, но и преди появата на математиката изобщо като наука. Модерният човек практически ги научава в най-ранна детска възраст и му се струват токова естествени, че никога не се замисля за гениалността, която стои зад изобретяването им. Замислете се – подобни абстрактни понятия са могли да се появят само след продължителна и тежка умствена работа. Да вземем например думите ябълка и круша – те биха могли да се появят сравнително рано, защото човекът е имал необходимостта да ги различава, но събирателното – плод? На какъв принцип да ги обединиш, защо да го правиш? По същия начин първоначално възникват две ръце, една глава, десет пръста и чак по-късно някой прави


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.