Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Библиотека "Галактика"

Автор: Ангел Генчев, събота, 15 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Френската фантастика си е заслужила меко казано особено име. Дори закоравелите почитатели на жанра пристъпят към нея с известна предпазливост - твърде често и прилягат определения като експериментална, ексцентрична, а по-хлевоустите нерядко я заклеймяват съвсем без заобикалки като трудно до съвсем не- читаема. И в интерес на истината, не без известно право. Колкото до причините, или по-точно поводите за раздумка по темата, може да се отбележи, че рождението на местната школа малко закъснява, и по време на появата и попрището е доволно разработено, принуждавайки пробивните французи да търсят малкото останали неоползотворени ниши или пък съвсем невероятни интерпретации. Други биха споменали и без това нетипичното им литературно наследство, което винаги се е подвизавало по пограничната

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 04 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Всеки любител на доброто четиво рано или късно посяга към кримито. Литература, която обикновено намира своето място в графата "булевардна" - малко пренебрежително на пръв поглед, безспорно, но пък и доста акуратно, предвид че основно се чете по спирките, а и качеството и обикновено е наистина тротоарно. За сметка на това обаче, истински качествената кримка се предава от поколение на поколение, заедно с библиотеките, с малко повече късмет - и от издание на издание - като неколцината автори на подобна литература са се превърнали в същински идоли. А от малко по-модерното поколение, доколкото за модерно се брои втората половина на отминалия век, към тях се числи и шотландецът Алистър Маклейн - може би не чак толкова безкрайно продуктивен като част от колегите си, но пък с афинитет към

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 30 април 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Отново и отново. И отново Клифърд Саймък. Американският фантаст може да има не чак толкова богата творческа биология като някои други видни и изключително плодовити писатели, но затова пък всяка негова отделна творба е уникална сама по себе - жива, убедителна, носеща онзи специфичен дух на фантастика, познат ни като мечти от детството. Времето, когато си представяхме, че се борим с извънземни, летим с ракети и завладяваме чужди светове. "Отново и отново" не е точно най-оптимистичният роман на Саймък, въпреки, че финалът му е по-скоро позитивен, колкото и противоречиво да звучи това. Особено на фона на цялостната история, където главния герой умира два пъти по пътя към изпълнението на своята съдба. Да напише книга. Да напише, че всички ние, човеците, сме равни и дълбоко свързани с

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 11 март 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

С какво пленява „Денят на трифидите”? Заплахата, която описва, надали е нещото, което привлича читателите десетилетия наред към тази великолепна творба на британския фантаст Джон Уиндъм. От една страна дори да е съществувала, вече до голяма степен е отминала. От друга, всъщност е съмнително дали изобщо някога е имало подобна опасност. Е, в някои вариации, можем да намерим дори модерни аналози, но не това е важното. Както и в „Чоки”, тук фокусът е на друго място, независимо от социално-политическата страна, която може да се пренебрегне, централните идеи неизбежно приковават погледите и пленяват сърцата. Вече споменахме една от безсмъртните творби на британеца, друга такава е „Какавидите”, носеща същия дух и заряд, които срещаме в настоящата творба. Всъщност даже повече

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 26 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Конрад Фиалковски е един от онези фантасти, на които може би най-много приляга определението автор на научна фантастика. Дори само защото е учен. Но професорът от Варшавската политехника, специалист по математически машини, е и малко по-особен случай - първо започва да се занимава с писане, а чак после с наука. Полякът може би не е най-продуктивният автор, със сигурност не е и най-популярният, но без съмнение е ценен с разказите си за любителите на жанра. И макар че за модерния читател може да звучи странно, дори архаично с техниката си, а дори и с стил и постановка на творбите, в които може да се проследи цялото развитие на социалистическото течение на жанра, то на идейна и морална основа продължава да бъде актуален и в наши дни. В „Нулево решение” са събрани пет от любимите на самия

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 05 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Четейки книгите на Джон Уиндъм, човек може да остане с впечатлението, че авторът е поредният мизантроп, творящ в полето на научната фантастика. Нещо, което казано така звучи абсурдно, когато се отнася към човек с толкова дълбока вяра в човека. Да, истина е, че голяма част от творбите си роденият в Иджбастън през 1903 г. британски писател са наситени с критика към най-върховото постижение на хомо сапиенс – обществото, цивилизацията в този и вид. Но въпреки това, въпреки дефектите, които вижда, които ни предава и които ни внушава, че трябва да изчистим, Уиндъм вярва в човека. Вярва, че има достатъчно хора, достатъчно индивиди, заради които човечеството заслужава неговата и наша любов, които могат да променят това, което трябва да бъде променено. В „Чоки”, може би най-поетичната му творба,

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 24 юни 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

В интерес на истината възхищението ми от точно тази творба на Алексей Толстой идва не от това, че ми харесва. По-точно не в онзи смисъл, в който ми допадат повечето фантастични книги - четат се леко и забавляват. Впечатлява ме по-скоро от другата си страна - с прозренията, идеите си, цялостната концепция в контекста на времето, в което е писана. Не че е неприятна за четене, даже напротив. Може би даже ако я бях чел преди петдесетина години щях да остана възхитен, но за жалост научната част от фантастиката в "Аелита" е безнадеждно остаряла и това няма да се промени. И въпреки че не е на нивото на "Ходене по мъките" и "Петър I", тази новела на мастодонта на руската литература и своего рода пионер на научната фантастика в световен мащаб - поне като за началото на двадесети век - си

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 05 май 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

„Градът”, книга считана за най-добрият роман на Саймък. Книга, който едновременно е толкова саймъковска, колкото и не е. Чисто стилово перото на американския фантаст се различава в липсата на здрави взаимовръзки между отделните глави. Дори героите се менят, като общият знаменател е само фамилията, която променя обществото, която разрушава текущия ред, за да предаде щафетата на цивилизацията на следващия вид. Доколко точно кучетата са естествен продължител на делото на човека е малко спорно - от една страна са с нас от най-древни времена, от друга звучи странно и граничи дори със забавното. Но както не един път съм казвал - научната фантастика не винаги е ценна с двата преплетени елемента на името си. Даже по-често не е. В много от случаите най-важното в нея е не толкова фона, макар че

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 19 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

Четейки научна фантастика, човек рано или късно осъзнава, че жанрът - макар и насочен често към бъдещето - третира проблемите на настоящето. И както изглежда, най-големите в жанра се обръщат към по-скоро моралните такива, в което има резон. Защото именно човешката философия, религия, взаимоотношения са основата, върху която се гради бъдещето. Техническият растеж си върви с едно равномерно ускоряващо се темпо, така че измежду вечните книги остават именно тези, които отправят другия поглед в бъдещето. Това прави и Саймък в повечето си книги, като „Гробищен свят” не е изключение, даже напротив. Чрез този роман, американският фантаст от една страна демонстрира увереността си, че дори да се стигне до всеунищожителна война, човешкият род е достатъчно як, че да оцелее. Не само да оцелее, ами

Автори: Ангел Генчев, Иван Ж. Атанасов, петък, 04 април 2008.
Публикувано в Статии :: Литература

В днешно време е популярно Първият контакт да е или с враждебно настроени видове, или пък с добронамерени такива. Но, все пак, съществува и трети вид. Не просто можем да се окажем тотално игнорирани, а това е на практика и най-вероятния сценарий. Замислете се за момент – десет на ента планети, от които десет на емта евентуално населени, от които десет на елта цивилизовани, но с цивилизация, коренно различна от нашата. Какъв е шансът за допирни точки? Почти нулев. Имайки предвид колко различни пътища за развитие на една цивилизация съществуват дори само от земна гледна точка - пътища, по които нашите общества вече са тръгвали и не са се разбирали помежду си – дори тях не можем да обгърнем с кратък поглед, а ще ни е нужен гигантски труд. Колкото до извънземното – него дори не можем да си


Страница: « : ‹ : [1] 2 3 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.