Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Бележити учени

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 13 май 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Архимед е един от малкото гении, чиято работа е определила съдбините на науката за векове наред. От всички математици и физици, неговото име, както и това на още шепа учени, е сред известните не само на тясната общност, оперираща в конкретната област на познанието, а на цялото човечество. Така че не е учудващо, че с него са свързани огромен брой легенди, истории и анекдоти. Ето защо, нека се запознаем с този прелюбопитен исторически образ, който е дал толкоз много на света. Архимед е роден през 287 г.пр.н.е. в град Сиракуза, Сицилия. Баща му, астрономът Фидий, вероятно от ранно детство възпитава у сина си любовта към математиката, механиката и астрономията. Счита се, че на младини известният учен е пътувал до Александрия и е работил в небезизвестната библиотека. Там се запознава с

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 23 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Ойлер е не само един от най-великите математици на своето време, ами и може би на цялото съществуване на тази наука изобщо. Освен това е забележителен учен в областта на физиката и неслучайно някои казват, че за тези две науки осемнадесети век спокойно може да се нарече „векът на Ойлер”. Проявява и завидно научно дълголетие – почти шестдесет години без прекъсване се занимава с тази дейност. Прави изследвания в астрономията, физиката, техниката и, естествено - най-вече математиката. Пълните му трудове в тези области надвишават седемдесет тома, а в курсовете по анализ огромна част от методите, формулите са именно на негово име. Всичко това надявам се обяснява защо решихме да ви запознаем с биографията на този бележит математик и учен. Леонард Ойлер е роден на 15 април 1707 г. в Базел.

Автор: Ангел Генчев, петък, 27 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

В златните летописи на биологията, редом с множеството блестящи умове и бележити имена нерядко стоят и техните опитни компаньони. Без съмнение, най-известно в световен мащаб е легендарното куче на Павлов, но вероятно някъде веднага след него се нарежда едно на пръв поглед незабележимо създание, допринесло обаче в огромна степен за развитието на днешната биология, и в частност носещо немалка вина за вида на съвременната генетика - плодовата мушица Drosophila melanogaster. Именно експериментите с нейно участие позволяват на американския генетик и ембриолог Томас Морган да демонстрира добре познатия днес факт, че наследствените гени се съдържат в хромозомите, и на практика последните се явяват механичния носител на унаследяването. По-късно това довежда и до първата Нобелова награда за

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 24 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

За съжаление до нас са достигнали прекалено малко фрагменти от съчиненията на гръцките учени от шести век преди новата ера, така че се налага да се правят изводи за този период по произведенията на по-късни автори. Основна база са както Платон и Аристотел, така и знаменитите „Елементи” на Евклид, в които са приведени резултатите от математическите теории през последните три века, както и коментарите към нея. Откъси от съчинения на Хипократ от Хиос също допринасят за доизясняването на този период, което важи, макар и в по-малка степен, и за Архит Тарентски. Въпреки това и тук имаме намеса на трето лице, така че този период от развитието на математическата наука се основава на немалко спекулации. Едно е ясно обаче - VI в. пр.н.е. е време на бурно развитие на натурфилософските школи.

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 19 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Информация за самия Питагор черпим от откъси от неговите съчинения, но основен източник се явяват преразкази на други автори. Въпреки това едно е ясно – единодушно всички приписват коренното преустройство на математика именно на легендарния грък. Бихме могли да се обърнем към Прокъл, който по този повод пише в „In primum Euclidis Elementorum librum commentarii”, че „Питагор преобрази тая наука във форма на свободно образование. Той я изучаваше, като тръгваше от първите и основи, и се стараеше да получава теоремите с помощта на чисто логическо мислене, вън от конкретните представи. Питагор откри теорията на ирационалните и построяването на петте космични тела.” Може би трябва да поясним, че Прокъл под "ирационалните" има предвид пропорциите, а за космични тела по това време са се

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 08 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Името на Роберт Кох отдавна е записано със златни букви в историята на биологията, а що се отнася до микробиологията - немецът на практика се смята за един от нейните основатели. Роден на 11 декември 1843 година в градчето Клаустал в Горен Харц, Кох произхожда от семейство на минен инженер, и един от най-ранните митове, който витае около личността му, е че още на пет-годишна възраст се научава да чете напълно самостоятелно с помощта на периодичните издания, които семейството му следи. Дали е вярно няма особено значение, но е факт, че години по-късно германският учен става легендарен с изключителната си методичност и последователност, които в съчетание с природната му интелигентност го превръщат в толкова значимо явление на научния небосклон. Роберт Кох проявява интерес към биологията

Автор: Константин Делчев, неделя, 07 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

Информатиката, въпреки че почти всеки в Западния свят се ползва от нея ежедневно и ежечасно, рядко успява да направи героите си известни на широката публика. Като че е минало е твърде малко време от модерните й основи, а пък и твърде често е трудно да обясниш какво е фундаменталното и значимото на нещо, което нито кара градовете да изчезват от картата, нито се мъчи да обясни началото на Вселената, или пък да търси онова "липсващо звено" в еволюцията на човека, което вече липсва основно в главите на разните шарлатани. Теорията на информацията е едно от тези неща - на пръв поглед суха и схоластична, измерваща странно нещо като това точно колко информация е минала по жицата или търсеща метод двама човека поотделно да не знаят нищо, а заедно - всичко. Няма да се пънем да обясняваме колко

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 01 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

Дмитрий Иванович Менделеев е роден в Тоболск, Сибир, на 7 февруари 1834 г. Бележитият учен е най-малкият от четиринадесет деца. Или, по-точно – между единадесет и седемнадесет, в зависимост от използваният източник, тъй като точният брой на братята и сестрите му е все още предмет на диспут в историческите среди. За разлика от много от учените от своето време, Менделеев има заможен произход - семейството на майка му Мария притежава стъкларска фабрика, която тя започва да управлява след смъртта на съпруга си, Иван Павлович Менделеев - образован човек и директор на местната гимназия. Като малък Дмитрий е любимец на майка си и получава толкова подкрепа и възможности да преследва целите си, колкото семейството изобщо може да си позволи. Тя започва да спестява пари още в ранното му детство,

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 10 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

Луи Жан Пастьор е едно от най-изтъкнатите имена в областта на микробиологията, и дори и някои от твърденията му да са неточни, а други от постиженията му – твърде остарели само стотина-сто и двадесет години по-късно – съвсем ненапразно бива наричан баща на микробиологията. Също така неслучайно, може би най-известната в световен мащаб неправителствена научна организация носи името "Институт Пастьор". Подобно на голяма част от учените от своето време, Луи Жан произлиза от общо взето обикновено семейство - макар и заможно, но без особени амбиции - и пробива, и се утвърждава благодарение на вродения си интелект. Също така, подобно на съвременниците си, е доста широкоспектърен изследовател, чийто принос далеч не се ограничава просто в един или два аспекта на отделна дисциплина, дори не

Автор: Ангел Генчев, вторник, 04 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

Сър Александър Флеминг може да е както носител на рицарска титла, така и Нобелов лауреат, но въпреки това едва ли се нарежда сред най-широко известните имена на двадесети век. Биолог и фармаколог, сър Александър работи дълги години в сферата на имунологията и бактериологията. Самият му жизнен път обаче не е кой знае колко интригуващ. Роден е през 1881 г. в Източен Айршир, Шотландия, в голямо семейство на най-обикновени фермери. Учи в местни училища, придобили повече известност около неговото име, отколкото той покрай тях. През 1901 г., по стъпките на един от по-големите си братя, се захваща с медицина, където видимо проявява талант - пет години по-късно завършва училището към лондонската болница "Света Мери" с отличие и опцията за кариера като хирург. По стечение на обстоятелствата,


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.