Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Гъбена градина

Автор: Ангел Генчев, вторник, 05 май 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Една от най-ароматните и вкусни гъби, които могат да бъдат намерени у нас, масловката е особено популярна, за което допринася и фактът, че няма отровен двойник. Това обаче далеч не е единственото достойнство на гъбата, която е сродна на манатарките. Масловки (Boletus luteus, Suillus luteus) могат да бъдат намерени из иглолистните, особено борови гори из цяла България, почти през цялата година, с изключение на най-горещите и най-студени периоди - август, декември, януари, февруари. Разпознават се относително лесно. Гуглата им е с форма на полусфера или по-разлата, тъмнокафява на цвят, подобно на шоколад, по-рядко с жълтеникав оттенък. Също така донякъде лигава, леко лепкава и лъщяща, все едно намаслена - особено при роса. На диаметър варира между 4-5 до 10-12 см., и е доста

Автор: Ангел Генчев, сряда, 08 април 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Макар че познанията ми по отношение на гъбите, особено ядливите, в частност у нас, да са в пъти по-ограничени от тези на мосю Делчев, с известно - и лошо прикрито, трябва да призная - задоволство, най-сетне го хванах в крачка. Макар и задочно. Историята всъщност е кратка, съвсем не толкова интересна, но за целите на протокола и нуждата да си завърша увода, ще я доизпиша - покрай последния материал в Гъбената градина за кораловите гъби останаха някои неизвестни. Наистина, красивата Artomyces pyxidatis (или Clavicorona pyxidata) не се среща на българска територия, но за сметка на това - както ни подсказаха - в Родопите и Стара планина, макар и рядко, се намират коралки. От друг род, но кой се интересува от толкова дребни подробности - и без това изглеждат

Автори: Иван Ж. Атанасов, Константин Делчев, понеделник, 23 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Има един вид доста любопитни като външност, разпознаваеми и едновременно с това разпространени на няколко континента гъби, за които ще си поговорим този път. Става дума за Artomyces pyxidatus. Интересно е да се отбележи, че до 1981 година, тази коралка не е попадала в отделен род и именно за това е по-известна под названието Clavicorona pyxidata. Но от една страна морфологичните различия, които сами по себе си са достатъчно значими, от друга ДНК изследванията го потвърждават, така че заедно с близко свързаните с нея гъби биват пратени в ново, собствено семейство. A. pyxidatus е доста добре изучена. Среща се в Северна Америка, Европа и Азия, но не е намирана на Българска територия. Екземпляри от различните континенти, макар да проявяват съществени различия от

Автори: Константин Делчев, Ангел Генчев, вторник, 03 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Най-тривиалните гъби - печурките - всъщност не са вид, а род (Agaricus), при това доста богат на видове, както ядливи, така и отровни. В настоящия материал ще обърнем внимание основно на три вида – култивираната (A. bisporus), полската (A. campestris) и карболовата (A. xanodermus). Представителите на целия род се отличават с късо и дебело пънче с пръстен, цвят на гуглата от бял до кафяв, и реснички, които при повечето видове постепенно потъмняват до кафяво, макар да варират по цвят при младите гъби. Култивираната печурка е една от първите изкуствено развъждани от човека базидиеви гъби, а със сигурност – най-популярната гъба на масата. Даже до такава степен, че ястие с гъби почти се отъждествява с ястие с печурки, освен ако нещо не е изрично споменато друго.

Автор: Константин Делчев, четвъртък, 22 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Въпреки, че несъмнено може да бъде наричана "опасна за живота", където също гостува, зелената мухоморка (Amanita phalloides) се различава по един много сериозен признак от всички други организми в поредицата - не е убила никого. Просто много хора са били убити, или са се самоубили, къде волно, къде неволно, с нейна помощ. Даже се спекулира за участието й в няколко сериозни политически убийства, включая тези на Клавдий, Шарл IV и папа Климент VII - твърдения, които дори да не могат да се докажат, звучат достоверно. Най-малкото, тя съдържа една от водещите по съотношение на качество към достъпност отрови, която дори идва с други желани от отровителите качества, като бавно действие и честа инвалидизация на оцелелите. За да сме честни, обаче, мрачната й слава на убиец се допълва и

Автор: Константин Делчев, вторник, 13 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

В настоящия материал ще обърнем внимание на род Сърнели (Macrolepiota, срещат се източници, които ги класифицират в Lepiota) и по-точно - на няколко вида ядливи гъби от този род, които се срещат в България. Като общи белези за тях можем да изведем високото право пънче, което израства още преди разтварянето на гуглата, голямия размер на гъбите, способни да достигнат в изключителни случаи до почти половин метър височина при едрите видове и широката плоска "шапка" на възрастната гъба, нормално в диаметър между 15 (за по-дребните) и 30 см (за по-едрите видове). Също така следва да се отбележи парцаливият вид както на пънчето, така и на горната част на гуглата, наподобяващ понякога дървесна кора и големия пръстен. Обикновената сърнела (M. procera), която е

Автори: Константин Делчев, Ангел Генчев, сряда, 31 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Гигантската пърхутка (Calvatia gigantea, Langermannia gigantea) е още една от гъбите, преживяла тежки таксономични сътресения през последните години. Дори споменатите названия съвсем не са единствени, а просто са измежду най-често срещаните. Въпреки че не е лишена от отровен двойник, гигантската пърхутка е една от най-лесно забележимите гъби в България, че и не само. Като цяло е трудно да пропуснеш чисто бяло кълбо насред поляната. А отделни екземпляри, когато са с големината на футболна топка, могат да бъдат забелязани от огромни разстояния. Теоретично, това е и една от най-големите гъби, с диаметър, достигащ над метър и максимално тегло от двадесетина килограма. Шансът да срещнете подобен екземпляр обаче е доста малък. А късметът да го срещнете, докато е още ядлив –

Автор: Константин Делчев, събота, 20 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Рижиката (Lactarius deliciosus) е една от първите гъби, за които имаме свидетелство, че са били използвани за хранене. Тя се открива на фрески в Херкулан, по-късно е споменавана и през Средновековието, а названието й, дадено от самия Карл Линей, е Agaricus deliciosus - или "вкусна гъба". Малко незаслужено оставаща в сянката на печурки и манатарки по нашите земи, рижиката е много високо ценена от кулинарна гледна точка в Западна Европа, особено на териториите на Испания, където цената й може спокойно да стигне до 25 евро за килограм и заслужено се счита за деликатес. По принцип е умерено твърда гъба, което позволява добър изход от голям брой кулинарни експерименти, но печенето на скара или слагането й на шишчета и шашлици не е най-добрият избор. Не е предпочитана и за

Автори: Константин Делчев, Ангел Генчев, четвъртък, 11 декември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

Дойде време да обогатим гъбената градина с още една ядивна гъба, която макар и високо ценена както от гъбарите, така и от кулинарите, все пак не се нарежда сред най-широко популярните представители. Причина за последното е най-вече фактът, че пачият крак не се поддава добре на отглеждане в оранжерийни условия, и за любителите на тази не толкова екзотична, но ароматна гъба остава възможността да се наслаждават на диворастящите популации. Самият пачи крак (Cantharellus cibarius) е по-разпространеният измежду двата вида в рода си - или поне беше преди последните промени в систематиката, обособяващи нов род и нов вид, до този момент считан за подвид именно на пачия крак. На външен вид представлява жълтеникаво-оранжева гъба, чиято гугла има силно неправилна форма - понякога изкривена

Автори: Константин Делчев, Ангел Генчев, събота, 29 ноември 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни, Кулинария

"Всички гъби са ядливи. Веднъж.". Авторството на тази саркастична полупословица може и да се е загубило в миналото - а е доста вероятно това нейно минало да е доста отдалечено - но тя самата все така продължава да отговаря на истината, макар и това твърдение да може да се коментира по буквално диаметрално противоположни начини. От една страна, гъбните отрови наистина се нареждат сред най-неприятните неща, които могат да се случат на човек, и с тях трябва да се внимава, най-добре - прекомерно. От друга - с изключение на двойниците, т.е. такива гъби, наподобяващи чисто физически ядивните видове - повечето същински отровни представители са достатъчно непривлекателни, за да не предизвикват най-елементарно желание дори у примрелия от глад човек. На трета ръка, обаче, ядивните гъби на свой ред


Страница: « : ‹ : [1] : › : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.