Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Из пиратските хроники

Автор: Александър Арсов, събота, 01 март 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

Избрах да завърша поредицата портрети от Златната епоха на пиратството с Бартоломю Робъртс, защото той със сигурност може да се нарече най-успешния пират на своето време. Макар че в неговата история липсват загадъчното съкровище на Кид или мистериозната съдба на Ейвъри, нито пък е имал късмета да се оттегли и да живее от плячката си, никой друг не е имал толкова дълга пиратска кариера и не е плячкосал повече кораби от Черния Барт, както е по-известен. Като прибавим към това твърде интересния му и колоритен в почти всяко отношение характер – като се започне от облеклото и се стигне до устава на борда – не е трудно да се разбере защо Бартоломю Робъртс се е превърнал в легенда. Макар че името му не е кой знае колко известно на по-широката аудитория пиратолюбители, според мен той заслужава

Автор: Александър Арсов, събота, 09 февруари 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

Тук вече няма майтап – изправяме се пред най-голямата пиратска легенда в историята – Едуард Тийч, далеч по-известен като Черната брада. Можете да го срещнете още като Тач или дори Таш, но това няма никакво значение, защото той по всяка вероятност е най-прочутият от всички пирати на Златната епоха, макар че неговите пиратски подвизи са едни от най-кратките – едва 15 месеца. Черната брада е една от най-емблематичните фигури в историята на пиратството въобще. За мнозина той е първата асоциация при споменаването на думи като “пират” или “морски разбойник”. Естествено е да си зададем твърде интригуващия въпрос: “Откъде, по дяволите, се е взела тази легендарна слава?!”. Сигурно ще ви разочаровам, но трябва да ви кажа, че тя се дължи преди всичко на Чарлс Джонсън и неговата “История”, където

Автор: Александър Арсов, събота, 26 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

Сигурен съм, че всички много добре знаете какво е “шведска тройка”, но най-вероятно и идея си нямате що е то “пиратска тройка”. Затова ще ви разкажа за нея малко по-подробно. Тя се състои – не много оригинално боя се – от един мъж и две жени, ама не кои да е, а точно Джак Ракъм, Ан Бони и Мери Рийд. Тази тройка е останала в аналите на пиратството от началото на XVIII в. благодарение изключително на разнообразната си полова структура и интересните отношения вътре в нея. В този ред на мисли това е още един чудесен пример как може да останете в историята – дори да придобиете легендарен статус – с привързаността си към нежния пол или дори само със... самия нежен пол. Това е една история за зората на еманципацията и на пиратския Дон Жуан, с леки оттенъци на сапунена опера. Вляво: Джак

Автор: Александър Арсов, събота, 05 януари 2008.
Публикувано в Статии :: Популярни

Стид Бонет определено е една от най-странните птици сред целия колорит на Златната епоха, в която ги има всякакви образи. Известен като “пиратът-джентълмен”, той е останал в историята по-скоро с живота си извън пиратството – изпълнен с обрати и белязан от променливия му характер, а понякога и от липсата на такъв. Колкото и да се вглеждам в пиратската му кариера, просто не мога да открия каквото и да било значимо събитие в нея, особено от гледна точка на плячкосване, но не само. Въобще целият живот на Бонет е един низ от неуспехи – от трън, та на глог – и като че ли повече личността му е причина все още да се говори за него след толкова много години. Всъщност, има и друга причина за популярността на Стид Бонет и аз съм сигурен, че вие вече се досещате коя е тя... “Историята” на Джонсън,

Автор: Александър Арсов, понеделник, 17 декември 2007.
Публикувано в Статии :: Популярни

Това е още един пират от най-големия разгар на Златната епоха, който е останал в историята най-вече благодарение на колоритното описание в „Историята” на Джонсън, което обаче по всяка вероятност има толкова общо с действителността, колкото и Хари Потър. Вейн не е бил съвсем карък, но не и гепил нито една особено богата плячка през всичките 16 месеца на своето пиратстване (не особено дълга кариера за бранша впрочем). Най-големите му постижения всъщност са безобидната подигравка с един губернатор и един легендарен пиратски запой, които с времето са придобили такива мащаби, едва ли не на света никога не е съществувал по-дързък в своите постъпки и по-обичан от съдбата пират. Истината е къде-къде по-прозаична... По ирония точно на съдбата Чарлс Вейн започнал своята пиратска кариера (1716 г.)

Автор: Александър Арсов, вторник, 27 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Популярни

Уилям Кид безспорно е едно от най-известните имена в аналите на пиратството. Кой не е чувал за капитан Кид? Да, не виждам много вдигнати ръце. В действителност неговата пиратска кариера е била крайно неуспешна, макар и сравнително продължителна за бранша – 30 месеца (май 1697 – април 1700). Някои дори смятат, че той никога не е действал като истински пират, а само като капер. Останал е в историята повече с грандиозния политически скандал, който го съпровождал на съдебния процес и с жестоката съдба, която го постигнала след това, отколкото с някакви пиратски/каперски подвизи. Историята му е интересна и твърде показателна как човешкото въображение може да направи от мухата не един слон, ами цяло стадо. Тя е и доста интересен пример за политическа престъпност и корупция – все същите в

Автор: Александър Арсов, неделя, 11 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Популярни

Сигурно ще се изненадате, но това романтично словосъчетание не се отнася за ерата на буканиерите (както някои погрешно смятат). Макар че техните действия са били с чисто пиратски характер, не бива да се забравя, че те са действали почти изключително като капери, т. е. под закрилата на някоя велика Европейска сила. Учените пиратолози наричат “Златната епоха на пиратството” историческия период от самия края на XVII в. (залеза на буканиерите) до около 1730 г. През тези няколко десетилетия се наблюдава най-големия разцвет на чистото – необременено с никакви формалности – пиратство в историята на мореплаването, като освен в Карибския басейн, то се разпростира и по Източното крайбрежие на Северна Америка, край Западна Африка и дори в Индийския океан. Това е епохата на Капитан Кид, Черната брада

Автор: Александър Арсов, сряда, 07 ноември 2007.
Публикувано в Статии :: Популярни

Не случайно реших да започна серията портрети на легендарни капитани от Златната епоха на пиратството с Хенри Ейвъри, наричан понякога „Дългият Бен” (един Господ знае защо). Неговата загадъчна история прилича повече на приказка и донякъде опровергава моите антиромантични представи за пиратството. В известен смисъл Хенри Ейвъри дори би могъл да се възприеме като една от далечните причини за възникването на Златната епоха, тъй като той всъщност е действал малко преди нейното начало (само 15 месеца през 1694-95 г.) и неговата пиратска кариера е била източник на вдъхновение за много други, които се отдали на пиратството. Е, това вече е прекалена романтика, разбира се. Вие ще се уверите, че Дългият Бен съвсем няма нужда от нея. В началото на 90-те години на XVII в. Хенри Ейвъри плавал на

Автор: Александър Арсов, понеделник, 22 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Популярни

Зад това заплетено и трудно за произнасяне име се крие най-известният холандски буканиер на XVII в. След като ви разказах накратко за най-големите английски и френски главорези, реших да завърша поредицата буканиерски портрети с де Грааф – един славен, макар и малко позабравен пиратски капитан. Понякога, не особено правилно, го смятат за французин, тъй като дълги години е служил по един или друг начин на френската колония Сен Доминг, но той всъщност е холандец. Вляво: Карта на Карибския басейн, натисни за по-голям размер За ранните години на де Грааф се знае по-малко, отколкото за съществуването на Атлантида, а за произхода и външния му вид има повече слухове, отколкото хипотези за легендарната страна. Роден е около 1651 г., най-вероятно някъде из Ниската земя.

Автор: Александър Арсов, понеделник, 15 октомври 2007.
Публикувано в Статии :: Популярни

След като вече ви разказах за Хенри Морган, най-легендарния от британските буканиери, сега бих искал да ви спомена с две думи и за неговия френски еквивалент – Мишел дьо Грамон. Освен дързост при пиратските набези и особена лична харизма, Грамон се прочул най-вече като един от най-големите военни стратези сред буканиерите. Заради неговите тактически познания и твърде умели ходове при множество битки го наричали “Генерал Грамон” или просто “Генералът”, а твърде вероятният благороден произход му донесъл прякора “Кавалерът”, т. е. Le Chevalier – френска титла с доста разтегливо значение, горе-долу означаваща някаква форма на рицарство и благородство. Сред френските буканиери от XVII в. Мишел дьо Грамон, независимо от прякора, определено е човекът, който се е покрил с най-много слава. Ето


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.