Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Опасни за живота

Автор: Ангел Генчев, петък, 24 април 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Нерядко сочени като притежатели на невероятно силна отрова, респективно изключително опасни - две твърдения незадължително неверни, но зависещи от твърде много условности - морските змии са и едни от доста разпространените отровни животни в световен мащаб. Срещат се в топлите морета на Индийския и Тихия океан, а специално жълтокоремната морска змия (Pelamis platurus) може да бъде намерена и по крайбрежието на Централна Америка. Класификацията на тези красиви и особени животни е доста спорна, дори леко объркваща. Със сигурност, те са в близко родство с аспидовите змии, и еволюционно се предполага, че са произлезли в някакъв исторически момент от техен клон, вторично завърнал се към воден живот. За съжаление, както при всички змии, скелетът им е доста крехък, и палеонтологичните

Автор: Ангел Генчев, сряда, 15 април 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

От край време се водят диспути - дори не толкова спорове, колкото дискусии - коя или кои са най-опасните отровни змии. Няма да е особено изопачение обаче да кажем, че опре ли се до тази тема, учените глави по-скоро се забавляват, а същинска съпоставка или точна класация реално не може да се направи. Причини за това има много, или по-точно за опасността, която представлява кое да е подобно влечуго, значение имат твърде много фактори. Чисто екологични - ареал на разпространение, предпочитан хабитат - общофизиологични и поведенчески, в това число размер, подвижност, агресивност, реакция специално спрямо човека, както и някои по-специфични специално за отровните змии, на първо място сред които идва семейството. Класификацията на отровните змии, също както всеки друг дял от систематиката,

Автор: Ангел Генчев, сряда, 11 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

За непретенциозното око, португалската фрегата (Physalia physalis, англ. Portuguese Man-o-war, bluebottle) ще да представлява голяма медуза. За маниаците на тема плавателни съдове пък ще спомена, че man-o-war-ът всъщност влиза в клас фрегати, а - вече за любителите на биологията - доколко тази конкретна фрегата е медуза, няма никакви съмнения. Тя просто не е. Това любопитно създание принадлежи към подклас на мешестите, познат като сифонофори (Siphonophora), който е родствен на хидрите или полипите, и е по-близък до тях, отколкото до същинските медузи. Всъщност, дори систематично, сифонофорите принадлежат към клас Хидровидни (Hidrozoa). Повечето представители са доста дребни - от сантиметър-два до половин, един метър, но португалската фрегата, специално, може да

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 07 март 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Една от най-красивите котки, леопардът (Panthera pardus), или ако предпочитате пантерата, тъй като двете названия са взаимозаменяеми, в сравнение с другите представители на семейството е сравнително дребен. Рядко надвишава 88 килограма, като средното тегло на мъжките екземпляри е 68 кг. Достига височина при рамото 75 сантиметра и дължина от около 2,4 метра. За разлика от ягуара (Panthera onca), опашката е дълга, малко по-къса от половината от дължината на тялото, и по-деликатна. Леопардът, въпреки по-малките си размери, все пак е един от най-силните хищници. Може да преодолява скални корнизи, които повечето котки биха избегнали. Способен е да прави скокове с дължина от 12 до 15 м. и височина до 5 метра. Освен това е изключително добър катерач и едно от

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 22 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Ягуарът (Panthera onca), познат още с прозвището el tigre, е най-голямата котка, обитаваща Новия свят. Като, разбира се, въпреки че е наричан "тигърът на Новия свят", е само негов братовчед. На външен вид дори повече наподобява леопарда (Panthera pardus), с разлика в средния размер – дължина на тялото от 1,12 до 1,85 м. спрямо 0,91 до 1,67 м., както и по-къса и заострена опашка, между 45 и 75 сантиметра, сравнена съответно с 58 до 110 при леопарда. Освен това, американската котка се характеризира с по-тежко (36 до 158 кг. срещу 28 до 90 кг.), по-мускулесто тяло, по-голяма глава и крака, като лапите са по-заоблени, особено на предните крака. Също така, ягуарът се отличава с относително по-големите си, но по-къси предни кучешки зъби и по-малки зъби като цяло в сравнение с

Автор: Ангел Генчев, сряда, 18 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

При толкова поетични имена, няма как по гърба на човек да не пролази хладна тръпка. Нещо повече - отровнозъбите гущери, за които ще стане дума в настоящето четиво, са преки роднини на отровните змии, което допълнително уплътнява ореола им от мрачна слава. Дали той е заслужен обаче следва да разберем. Всъщност, единственият род Отровнозъби гущери (Heloderma, сем. Helodermatidae) е съставен от едва два вида, към които се отнасят всичко на всичко шест подвида. Това са гущерът гила, който именно се радва на прозвището чудовище (gila monster, H. suspectum) и отровнозъбият гущер, наричан на запад и мънистов, или мънистен, точно защото кожата му изглежда като декорирана с равномерно разпределени мъниста (beaded lizard, H. horridum). Гилата се среща в две разновидности -

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 08 февруари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Счита се, че името на най-голямата от четирите големи котки, или с други думи представители на род пантери - тигърът (Panthera tigris) - произлиза от персийската дума за стрела. И действително, с удивителната си и смъртоносна за почти всяка плячка сила и бързина този хищник по нещо напомня на едно от най-използваните оръжия на онова време. В исторически план ареалът на разпространение на тигъра е включвал голяма част от Азия - от Кавказ и източната част на Турция, през Сибир та чак до Индонезия. Но в периода от осемнадесети до деветнадесети век практически изчезва от западната част на континента и през двадесети и двадесет и първи век ареалът се фрагментира, и към момента включва западен Китай, Индия или най-общо югозападна Азия, както и поречието на реките Амур и Усури в югоизточен

Автор: Константин Делчев, четвъртък, 22 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Въпреки, че несъмнено може да бъде наричана "опасна за живота", където също гостува, зелената мухоморка (Amanita phalloides) се различава по един много сериозен признак от всички други организми в поредицата - не е убила никого. Просто много хора са били убити, или са се самоубили, къде волно, къде неволно, с нейна помощ. Даже се спекулира за участието й в няколко сериозни политически убийства, включая тези на Клавдий, Шарл IV и папа Климент VII - твърдения, които дори да не могат да се докажат, звучат достоверно. Най-малкото, тя съдържа една от водещите по съотношение на качество към достъпност отрови, която дори идва с други желани от отровителите качества, като бавно действие и честа инвалидизация на оцелелите. За да сме честни, обаче, мрачната й слава на убиец се допълва и

Автор: Ангел Генчев, неделя, 18 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Едва ли има други животни, обградени от толкова много митология, колкото гигантските змии. От доенето на крави (легенда, доста сходна с тази за някои смокове) до "Анаконда", "Боа срещу питон" и всякакви сродни трето- и четвърторазрядни филмови продукции, тези страховити поне на пръв поглед създания пленяват фантазията на човека от древността та чак до днешни дни. Преди да разгледаме някои от по-любопитните сред тях обаче, няколко думи за самите животни. За да бъде наречена една змия гигантска, основно значение естествено има размерът, а върху него точно са изписани безкрайни количества хартия. В крайна сметка, за такива все пак се приемат всичко на всичко шест вида - два от сем. Бои (Boidae) и четири от сем. Питони (Pythonidae), както следва - зелена анаконда

Автор: Ангел Генчев, вторник, 06 януари 2009.
Публикувано в Статии :: Популярни

Сред множеството животни, хипотетично опасни за човека, се нарежда и една особена група, чиито способности граничат почти с фантастиката - електрическите риби. Това са около четиридесет вида водни обитатели, както морски, така и речни, съчетаващи едно общо свойство - това да произвеждат електрическа енергия. Наистина, като теоретично опасни могат да се класифицират два, а като потенциално смъртоносен - един единствен вид - но последното не ги прави особено по-приятни при близка среща от съответния тип. Всъщност, всички живи организми - от най-примитивните до човека, включително - произвеждат известно количество електричество. По принцип обаче това е вътрешноорганично явление, което се изразява чрез функциите на нервната система, и единствено електрическите риби - които имат


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.