|
Сивостен :: Споделящият нож
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Трудно е да се каже нещо повече от това, което е казано за предишните три книги, когато иде реч за четвърта, особено при положение, че читателят се сблъсква със стабилно развитие на историята и клонящ към нула спад в качеството. Но от друга страна е още по-трудно да се говори за един добър, увлекателен, роман. Защо? Като за начало, нямаме лукса да изброим набързо основните недостатъци. Не можем безразсъдно да разкажем сюжета, без да се притесняваме дали ще развалим удоволствието на читателя, което така или иначе надали ще възникне, по обясними причини, след което ловко да добавим малко заключителни думи в смисъл "не си давайте труда".
Така че логично идва въпроса какво бихме могли да кажем за една наистина добра книга, като "Хоризонти", която продължава по великолепен начин
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Доста по-добре, но има все още какво да се желае. Това като цяло, може би, би била най-кратката рецензия на книга втора от поредицата „Споделящият нож” на Лоис Макмастър Бюджолд. Но за жалост съм забелязал, че толкоз кратко ревю рядко, какво ти рядко - направо никога не се вписва в представата на редакционния екип за статия, така че ще се наложи да ви позанимая и с малко детайли.
Историята на „Наследство” започва непосредствено след края на „Омайване”, донякъде продължаваща наложения стил в предходната книга. Казвам донякъде, защото с още след на урок първи по оседлаване на мъж, блудкавостта се изпарява и настава значително по-социално ориентиран роман. Бюджолд създава вече далеч не сладникаво любовен текст, но развива онова което маркира в миналата си творба – проследяването на някои
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
|
 |
|
 |
|
 Приказна романтика с щипка приключение. Иначе казано едно добро забавление, това е „Омайване”, книга първа от поредицата „Споделящият нож” на Лоис Макмастър Бюджолд. Действително екшънът, доколкото го има не е в онази доза, в която му се иска на човек, а романтиката съвсем леко е попрехвърлила мярката. Но въпреки всичко е една различна книга. Само ако беше онова, което бихме очаквали от родената в Кълъмбъс, Охайо майсторка на перото.
Книга първа от поредицата ни въвежда в един свят на общество възстановяващо се от голямата война с ултимативното зло. Поглеждаме в едно разделено на езерняци и фермери човечество, едните поели ангажимента да се борят с остатъците от великия конфликт между доброто и злото, защитавайки вторите. Попадаме в свят, където двама представители, всеки, от които не
|
|
|
|
|
|
 |
|
 |
Страница: « : : [1] : : »
|
|