Доста по-добре, но има все още какво да се желае. Това като цяло, може би, би била най-кратката рецензия на книга втора от поредицата „Споделящият нож” на Лоис Макмастър Бюджолд. Но за жалост съм забелязал, че толкоз кратко ревю рядко, какво ти рядко - направо никога не се вписва в представата на редакционния екип за статия, така че ще се наложи да ви позанимая и с малко детайли. Историята на „Наследство” започва непосредствено след края на „Омайване”, донякъде продължаваща наложения стил в предходната книга. Казвам донякъде, защото с още след на урок първи по оседлаване на мъж, блудкавостта се изпарява и настава значително по-социално ориентиран роман. Бюджолд създава вече далеч не сладникаво любовен текст, но развива онова което маркира в миналата си творба – проследяването на някои