Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Избрана световна фантастика

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 07 февруари 2011.
Публикувано в Статии :: Литература

Ако някой изобщо би могъл да сътвори свят, толкова странен и едновременно напълно достоверен, толкова невъобразим и едновременно човешки, то едно от имената, които веднага биха изникнали в съзнанието ми е това на Бюджолд. Така че изобщо не се учудих при срещата си със странните криокорпорации оплели в мрежите си цял един свят, протягащи се към други светове с единствената цел да властват и да богатеят. Което всъщност е основната тема в "Криожега" на американската писателка. Трудно е да се опишат достойнствата на роман, без да се навлезе поне в някакви детайли в историята, но понякога се налага. Случаят с "Криожега" е именно такъв. Затова нека вместо да се гмуркаме в историята да погледнем идеите, които Бюджолд е заложила вътре. Да започнем от правото на избор – доколко то е

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 01 февруари 2011.
Публикувано в Статии :: Литература

Крис Бънч без Алън Кол - е, не звучи толкоз еретично колкото братя Стругацки без единия брат или семейство Боатенг в един и същи национален отбор по футбол, особено предвид богатата самостоятелна библиография на калифорниеца, но все пак винаги е любопитно събитие, когато се появи на пазара. Така че "Звезден Риск ООД" определено приковава вниманието още с името на автора си. Пък и тематиката за космически охранителен бизнес с привкус на малка частна армия винаги предвещава нещо приятно за четене, щом в нея е набъркан единият от авторите на "Стен". Накратко за историята - Фридрих фон Балдур, бивш военен с доста мъгляво и леко намирисващо минало, събира около себе си подобни нему типажи, за да навлезе в сенчестия... охранителен бизнес, който обаче вече е зает от една много голяма и

Автор: Иван Ж. Атанасов, събота, 13 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Първото нещо, което чух за "Проломът" на американеца Патрик Лий, беше коментарът на един приятел, който ми сподели, че "това не е фантастика". Но какво разбираме под фантастика? Нима е необходимо да има космически кораби, извънземни или пък действието да се развива в странно или страшно бъдеще, за да попада една книга в този жанр? Или е достатъчно да има измислени елементи като загадъчен пролом и предмети, идващи от друго време или друг свят. Може би първото е онова, което повечето читатели си мислят, когато чуят думата, така че е добре от самото начало да уточним - ако вие сте от тях, то да - това не е фантастика в същия смисъл. Въпреки това обаче е адски добър роман. Сюжетът е наглед простичък, но доста интригуващ, добре замислен и изпипан до последния детайл. Пролом между нашия и

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 08 февруари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Математика, извънземни със странни имена и още по-странни намерения. Политика и академичен дух. Война и мир. По двойки звучат почти абсурдно, а представете си какво става, когато ги налеете целокупно в една не чак толкоз дебела фантастична книга. Отговорът би съвпаднал с очакванията, с които човек би подходил към "Последната теорема" – турлюгювеч с гарнитура от небесни кули. И би бил грешен, още повече щом иде реч за заглавие на двама от най-бележитите фантасти не само на нашето време – Артър Кларк и Фредерик Пол, успяващи от всички тези поотделно забавни, но уж невъзможни за комбиниране компоненти да забъркат хомогенна смес, с качества, които ни позволяват да я наречем вкусно ястие за душата. При това без никакво колебание. Книгата проследява живота на едно момче - Ранджит

Автор: Петър Коев, вторник, 19 януари 2010.
Публикувано в Статии :: Литература

Какво се случва, когато две дебели брадати и похотливи старчета изкопаят тридесет годишен труп от фризера и извикат един младок, за да си направят щур купон? Картините, които изскачат в мисълта на човек, едва ли са най-приятните и мисля почти всеки би изпитал поне лек стомашен дискомфорт при мисълта. Изключение обаче се намира от всяко правило и за доказателство тук идва "Бягащият ловец". Датиращата от близо тридесет години история е започната не от друг, а от една от най-влиятелните личности в света на научната фантастика – редакторът на списание Азимов Гарднър Дозоа (дебело старче номер едно), човекът дал начален старт на не един и двама от големите в модерната фантастика. Историята започва с мъж затворен в мистериозен контейнер... И дотук. Един гол скелет. Десет години по-късно,

Автор: Петър Коев, неделя, 01 ноември 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Тежко се пише за някой, чието име отдавна е станало еталон за качествена фантастика. Особено когато думите, които напират, съвсем не са очакваните суперлативи по адрес на писателя, сътворил неща като “Странник...” и “Звездните рейнджъри”. И наистина тази книга твърде много се отличава от предни заглавия. Не защото липсват задължителните елементи за Хайнлайн, не ме разбирайте погрешно – всичко е там. Социална критика, политически коментар, религиозен, морален, сексуален... И тук ще спра, защото в момента, в който на сцената излезе секса всичко приключва. Не, че имам нещо против задъханите и изкривени сексуални фантазии, разиграващи се на футуристичен фон – напротив доста голям фен съм, но сексът в тази книга измества всичко останало. Самата "Няма да се уплаша от злото" започва много

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 18 октомври 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Ако има роман, за който девет от десет читатели биха казали: "Интересна книга, с любопитни идеи и нелош стил, но не бих я прочел отново", то това без съмнение е "Дарвиния" на носителя на наградата "Филип К. Дик" Робърт Чарлз Уилсън. Всъщност надали човек може да се сблъска с художествена литература, която едновременно да клони към определенията "нищо особено" и "невероятно", при това както в смисъл на заложените идеи, така и по отношение на развиването им във фабулата. Отговорът защо е така, обаче далеч не е толкова прост, а всъщност и не би могъл да бъде след подобен, звучащ като оксиморон увод. Тук някъде трябва да отбележим, че "Дарвиния", както пише в анотацията, действително е разказ за различен, призрачен и странен двадесети век. Друг е въпросът, че използваните

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 23 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато в предишните материали за поредицата "Стен" на Алън Кол и Крис Бънч споменавах, че най-доброто предстои не се шегувах. И ето го и него – арката между "Флотът на прокълнатите" и "Отмъщението на прокълнатите" без съмнение е може би върха във всичките осем книги – като динамика, като разнообразие на историята, сюжета, дори героите ако щете. Всичко това поднесено във стилна опаковка, солидна предистория и наистина много, много екшън. Стен и Алекс Килгър се пренасят в космоса. Вече като флотски офицери попадат в най-зле управляваната база на флота при командващ малоумник. И тъй началните условия за една заплетена история в най-добрите традиции на военната фантастика са изпълнени. Още по-доброто обаче е как са изпълнени – с великолепен размах на въображението, обрати, които

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 09 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Едно приключение може да се вихри на много различни места. А опасностите пък имат навика да изскачат тъкмо където изглежда най-спокойно. И Алън Кол и Крис Бънч са решили с третата книга от поредицата "Стен" да ни докажат именно това. Действието се пренася в столицата на империята, дворът на императора, а нашият герой се оказва командващ личната му стража. Обаче докато в забутаните части на галактиката опасностите са малко или много очевидни, тук са прикрити и изискват всички способности на Стен и Килгър, за да се стигне до добър край. И така нова доза интрига, от различен характер, ново количество обрати и всички стари позитиви. Стилът продължава да е на познатото ниво, фабулата вместо да се изтърква става все по-интригуваща и все по-любопитна, екшънът е от най-висока проба. Но новият

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 07 август 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Определението "чете се" рядко отдава нужната чест на което и да било литературно произведение. Факт е обаче, че с по-лесното излизане на всякакви автори на пазара, количеството книги, които наистина си струват започват да изглеждат като съвсем нищожно количество на общия фон, а тези, които "се четат" стават все по-примамливи. Тъй като човек по-рядко попада на тях. Защо обаче започвам увода именно с това уточнение. Защото за "Ватерлиния" на Александър Громов като че ли подобно определение е най-точното. С уговорката, че го поставям в най-добрата му светлина. Защо? Защото романът на руския фантаст се чете леко, стилът е приятен, отделните компоненти от историята сами по себе си са любопитни. Иначе казано всичко изглежда да е наред. И действително, книгата се "изяжда" буквално за


Страница: « : ‹ : [1] 2 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.