Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Филми и анимацияСивостен
Последни статии
Puss in Boots (2011)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 21 ноември 2011.

Публикувано във Статии :: Филми и анимация

Котаракът в чизми (2011)

Не съм сигурен дали очарованието на Шрек просто не позавяхна за десетилетието, изминало откакто се появи за пръв път на екран, или пък очакванията ми към вероятно най-симпатичния персонаж, подвизавал се из поредицата, бяха прекалено високи. Или пък и двете. Едно е сигурно, обаче - „Котаракът в чизми“ остава твърде далеч от онова, което сме свикнали да ни предлагат огрето и шарената му дружина.

Всъщност, най-лошото, което мога да кажа за последната продукция на Дриймуъркс е, че ако не беше анимирана, лентата щеше да се подреди точно сред еднотипните детски филмчета от типа на „Деца шпиони“, с които Антонио Бандерас има странния навик от време на време да се захваща, без при това да жъне някакъв небивал успех.

Да, обичайната приказна каша е налице, но този път доста оскъдна, а и сякаш подбрана на малко случаен и повърхностен принцип – Котаракът (Шарл Перо) и Джак с бобеното стъбло (Братя Грим) поне се борят с великани, но защо точно в компанията на Хъмпти Дъмпти (Луис Карол) остава мистерия. Нещо повече, липсва знаковата за филмите с Шрек стилна пародия, а историята е поднесена по един очарователно наивен и твърде детински начин, който спокойно можеше да носи щемпела на Уолт Дисни. Особено с добавката на продължителни музикални епизоди.

Самият сюжет всъщност не стъпва и крачка встрани от онова, което бе обявено някъде около излизането на последния Шрек – животописът на самия
Tron: Legacy 3D (2010)

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 03 февруари 2011.

Публикувано във Статии :: Филми и анимация

"Трон: Заветът" (2010)

Нека започнем с това, че "Трон: Заветът" е от онези филми, които си заслужават да се гледат на кино, за предпочитане IMAX. И спокойно могат да се пропуснат ако телевизорът ви не е поне около 40-тина инча и не сте се обзавели с доста мощно озвучаване за личното си домашно кино. Просто защото специалните ефекти – както във визуалната, така и в звуковата си част - са онова, което прави лентата добро развлечение.

Сюжетът – бягството от реалността. Главният герой – синът, пропилял живота си поради липсата на бащинска ръка, която да го насочва в правилната посока. Последният – Сам Флин, саботира собствената си компания, донякъде за да изпълни бащините си идеи, донякъде просто за да се позабавлява. В този момент изниква старият семеен приятел, с още по-древния си пейджър и го праща в тайна подземна лаборатория, скрита зад джага. И тъй, Сам се озовава във виртуалната реалност, където ще се присъедини към баща си в епична битка със злия кибер-двойник на Кевин Флин – Клу. Естествено, минаваме през схватки, саможертва и стигаме до щастливия край.

Диалогът определено е забавен. И спокойно може да мине без него. Може би са го сложили поради простата причина, че в нямото кино се изисква бая майсторство, за да предадеш историята без думи. Ако е така – браво, майсторски е лишен от почти всичко излишно. Тук-там някое изречение можеше да се поизчисти, но пък щяхме да загубим отделни 3D сцени, а те така или иначе са
The Crazies (2010)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 29 март 2010.

Публикувано във Статии :: Филми и анимация

Лудите (2010)

Едва ли някой е хранил илюзии, че тази година ще се разминем без поредната доза римейкове, като естествено челна позиция отново ще заемат филмите на ужаса. "The Crazies", специално, пък носи малко по-висок заряд и поне леко изпъква сред изобилието от заглавия не поради друго, а защото оригиналът от 1973 г. е дело не на друг, а на Джордж Ромеро, комуто до немалка степен дължим цяла сюжетна подгрупа в лицето на зомби-лентите.

Може би все пак първо трябва да споменем, че първоизточникът не е чак от нивото на "Живите мъртъвци" в различните им превъплъщения, при все че за времето си е доста добро постижение. Историята - и в двете версии - всъщност е изключително елементарна, което обаче никога не е било чак такъв проблем за жанра. В общи линии, Огдън Марш, малко градче нейде из Айова, става свидетел на странни изблици на брутално насилие, които отгоре на всичко започват страховито да приемат размерите на епидемия, а за да бъде хаосът пълен се намесва и военен контингент.

С други думи, оцеленческа лента, без някакъв страшно дълбок смисъл, хепиенд и подобни сладникави забежки, за сметка на което изпълнена с изобилие от кръв. Тук вече следва да допълня, че римейкът определено минава в графата успешен - темпото е доста високо, сцените на ужас следват постоянно, без да се разводняват от залитания в посока пространни обяснения или изграждане на и без това не толкова нужни персонажи, като същевременно "The Crazies"
Cop Out (2010)

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 18 март 2010.

Публикувано във Статии :: Филми и анимация

Скатавки (2010)

Ако ви е много домъчняло за ленти от типа на "Полицаят от Бевърли Хилс", последното заглавие на Брус Уилис идва тъкмо навреме, за да попълни липсата. Или накратко казано, "Скатавки" е най-новата сред онези не особено остроумни, не точно криминални, но все пак весели полицейски комедийки, запълващи без усилие час и нещо свободно време.

За целта, естествено, първо ще ни е нужна двойка леко щурави ченгета, което довежда до срещата ни с детективите Монро (Уилис) и Ходжис (Трейси Морган). Първият - отслужил ветеран, разведен и на път да ожени щерка си, вторият - гонен от параноята, че жена му изневерява. Но пък и двамата запалени любители на криминални филми, което пък ги предизвиква да разиграват луди спектакли пред заподозрените.

Така или иначе, двоицата набързо се оказва отстранена от длъжност за пореден път, което на свой ред влошава и без това нерозовото финансово положение на Монро, комуто предстои да се охарчи безбожно за предстоящата сватба, принуждавайки го чак да продаде безценната си бейзболна картичка. Която обаче бива открадната, намесват се и мексикански гангстери, а от там нататък... добре се сещате какво се случва.

Че филмчето е безбожно клиширано едва ли има нужда да споменавам изрично, само бързият преглед над сюжета е достатъчен, за да го установи човек. Но въпреки това "Скатавки" като цяло се е получил. Ще да се дължи на приличния брой попадения при лафовете, постоянно
Agora (2009)

Автор: Ангел Генчев, сряда, 17 март 2010.

Публикувано във Статии :: Филми и анимация

Агора (2009)

Алехандро Аменабар си е изградил име на човек, охотно заемащ се с предизвикателни сюжети, и макар и не толкова многобройни, филмите му по правило са интересни. И в първия си опит в историческото кино, чилиецът отново не изневерява на себе си, спирайки на доста възлов, дори преломен момент в развитието на човешката цивилизация - падането на последния бастион на Античността и възхода на ранното християнство, епоха на безмилостни религиозно-политически схватки, предшестваща при това друго особено значимо събитие, разделението на Римската империя. Всичко това представено чрез може би последната фигура, олицетворяваща златната ера на философската мисъл - Хипатия от Александрия.

Всъщност, освен всичко друго, темата е и донякъде щекотлива, поставяйки конкретно християнството в светлина, в която рядко го виждаме. Но пък трябва ли да бъдем коректни към историята, в онези си ранни години, в борбата си за оцеляване и налагане, то с нищо не е по-малко жестоко от останалите религии - а и съвсем неотдавна е получило голямото си призвание и подкрепата от страна на римския престол. С други думи - непритежавана до момента, но жадувана власт. За съжаление, довела не само до поредното унищожение на едно от чудесата на античния свят, но и на огромно количество от неговото наследство, що се отнася до разбирането на заобикалящия ни свят.

И бих казал това, че Аменабар е заложил на реалната историческа картина единствено придава
The Road (2009)

Автор: Ангел Марчевски, сряда, 17 март 2010.

Публикувано във Статии :: Филми и анимация

Силна продукция от почти безизвестни режисьор и сценарист – едно сравнително рядко, но изпълващо душата явление. Особено ако се сетим за някои спорни или направо неуспешни ленти от иначе прочути имена. Пък и жанровата комбинация приключенски трилър, клонящ към драма, сама по себе си събужда силно любопитство.

„Пътят” е доста нестандартен филм на постапокалиптична тематика. Историята разказва за баща и син, борещи се за оцеляване в един жесток и опасен свят. Това, което прави изключително добро впечатление, бе пълната липса на клишета, наследени от екзотичната и нашумяла таматика на лентата. Интродукцията не се занимава да ви запознава с историята на трагичните събития, довели света до разруха, вместо което с няколко думи се споменава основното, без да му се предава какъвто и да е политически или национален привкус. Цялата лента е наситена с чист, груб реализъм. Може да се каже, че събитята протичат доста монотонно, но затова пък автентичната и много силна атмосфера ще ви забавлява по своему в течение на цялото приключение. За самия сюжет няма много какво да се каже, без да започна да преразказвам сценария, пък и самите повратни моменти не са толкова много на брой. След всяка сцена обаче, режисьорът е добавил по ретроспекция, запознавайки ви с миналото на главните герои.

„Пътят” засяга някой безсмъртни екзистенциални дилеми и социални спорове. В жестокия постапокалиптичен свят всеки се бори за оцеляване без оглед цената. Индивидът не може да
Edge of Darkness (2010)

Автор: Ангел Генчев, вторник, 16 март 2010.

Публикувано във Статии :: Филми и анимация

Поне на пръв поглед, "Edge of Darkness" следва да бъде доста силна продукция. Сценарист е отличеният с Оскар за "От другата страна" Уилям Монахан, режисьор - добре познатият поне от двете си ленти за агент 007 и двете постановки на Зоро с Антонио Бандерас Мартин Кемпбъл, а в главната роля най-сетне се завръща Мел Гибсън. И отгоре на всичко това, филмът е базиран на едноименната английска серия от средата на осемдесетте години, наградена в шест отделни категории от Британската филмова академия и смятана за един от особено добрите трилъри с екологичен привкус, заснемани въобще.

При тези предпоставки, или може би точно на техен фон, лентата се оказва малко изненадващо повърхностна. Цялата история се завърта около Том Крейвън (Гибсън), детектив от бостънската полиция, пред чиито очи бива застреляна дъщеря му. Първоначалната версия обаче, че покушението е насочено срещу него, отпада относително бързо, а Крейвън установява, че в дъното на историята стои нелегално производство на оръжие, група активисти и - някак неизбежно - твърде големите корпоративни интереси, за чиито челюсти отделните хора са нищожни хапки.

Не, че от подобна постановка не излиза филм - всъщност, "Edge of Darkness" се гледа, но не носи някакво особено удовлетворение. Действието реално се движи изцяло от желанието за мъст на главния герой, което води до доста двойнствен резултат - наистина, темпото е доста добро, но за сметка на това целият фон остава почти изцяло скициран и
Brooklyn's Finest (2009)

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 15 март 2010.

Публикувано във Статии :: Филми и анимация

Бруклинските стражи (2009)

Ако наистина дълбоко желаете да погубите два часа от живота си, идеалният кандидат е пред вас. Не си спомням кога за последен съм гледал толкова отегчителен полицейски филм, пък и в жанра дори третокласните заглавия предлагат ако не друго, то поне малко престрелка или преследване. Всъщност, олово има и тук, особено в кулминацията, но за целта трябва да първо издържите два часа пълна скука, а доколко това си струват някакви си десет минути патаклама - преценете сами.

Проблемът на "Бруклинските стражи" е, че една събираща се сигурно в петнадесетина минути предистория, която отгоре на всичко не е и толкова впечатляваща, е разтегната, разкъсана и пръсната като пъзел върху невероятно много екранно време. Или, по-точно - три такива. Разполагаме с трима дългогодишни и несвързани помежду си блюстители на реда, всеки от които със свой собствен проблем - на Еди (Ричард Гиър) най-сетне предстои пенсия, след дългогодишна и не толкова блестяща служба, Сал (Итън Хоук) изнемогва финансово, докато семейството му всеки момент се очаква да се разшири допълнително с двойка близнаци, а къщата отдавна им е отесняла, а на Танго (Дон Чийдъл) предстои развод, докато междувременно той отчаяно се опитва да се измъкне от продължителната си работа под прикритие. И същевременно, можем да видим накъде ги тласка всичко това - най-вече Сал, който е на път да се превърне в мръсно ченге. С което общо взето се изчерпва почти всичко, което може

С най-висок годишен рейтинг
 
Кратки @ Сивостен
По оценка на ревюиращия
 
По читателска оценка
Най-четени във Филми
 
Най-висока средна читаемост
Още статии
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.