Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Литература

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 04 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Всеки любител на доброто четиво рано или късно посяга към кримито. Литература, която обикновено намира своето място в графата "булевардна" - малко пренебрежително на пръв поглед, безспорно, но пък и доста акуратно, предвид че основно се чете по спирките, а и качеството и обикновено е наистина тротоарно. За сметка на това обаче, истински качествената кримка се предава от поколение на поколение, заедно с библиотеките, с малко повече късмет - и от издание на издание - като неколцината автори на подобна литература са се превърнали в същински идоли. А от малко по-модерното поколение, доколкото за модерно се брои втората половина на отминалия век, към тях се числи и шотландецът Алистър Маклейн - може би не чак толкова безкрайно продуктивен като част от колегите си, но пък с афинитет към

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 28 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Съвсем бегло ще маркираме първото "Фантастично пътешествие" на Азимов, тъй като в качеството си на книга писана по филм страда от недостатъците на самата лента. Доколкото американският автор е успял да придаде някаква дълбочина, то е само в рамките, очертани от оригиналния сценарий. От там идва и втората слабост, а именно прекалено малката научност, за научната фантастика такава, каквато познаваме и сме виждали от писателя. Въпреки това и двете се отличават с любопитно, грабващо приключение, добър стил и като цяло успяват да забавляват. Все пак предпочитанията ми, а всъщност и на самия автор са към собственото му творение. Миниатюризацията сама по себе си е интересна база, но да оплетеш в нея американски учен изследващ мозъчните вълни в помощ на руснаците разработващи я вече си е

Автор: Иван Ж. Атанасов, неделя, 24 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

На едно момче от племето на оросините му предстои да се превърне в младия благородник Талвин Хокинс, за да се изправи срещу лудостта на чистото зло, в една цитадела, където магията не може да проникне. Но първо трябва да постигне най-големия си успях и да отмъсти за целия си народ. И да спаси света. Изключителен товар, който Нокът на сребърния ястреб ще понесе, за да се завихри още едно грандиозно приключение в света на Микдемия, поднесено ни с финес от американския писател Реймънд Фийст. "Нокът на сребърния ястреб", книга първа от поредицата "Конклав на сенки" се отличава с това, с което като цяло блести цялото творчество на автора. Грабваща е, интересна е и приключението е от най-висока проба. Така че в крайна сметка читателят бива бързо увлечен и изключително трудно се

Автор: Ангел Генчев, събота, 23 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Трябва да призная, че големият испански писател Мануел Васкес Монталбан ме остави изключително раздвоен след първото ни запознанство. Като любител, макар и не заклет, на добрата кримка, без грам колебание мога да изкажа твърдението, че най-известната му може би творба – „Южни морета” – като съвременен, а всъщност и какъвто и да е криминален роман граничи буквално с голата водица. Не защото фабулата е безинтересна, а защото е предвидима – най-лошата възможна черта за всяко произведение в жанра - и и липсва онази тръпка, онова усещане за несигурност, което да те държи в напрежение от първата, та до последната страница, където мистерията се разплита. А в същото време говорим за една неповторима новела, с уникална и осезаемо жива атмосфера, която буквално те поглъща и не те оставя на мира

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 22 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Книга първа от поредицата „Пътят на убиеца” може би има една слабост – сравнително наивна е. За сметка на това, обаче, показва едно действително ясно начало на копелето на Рицарин-ите – Фицрицарин Пророка. Нерадостното детство; пътищата, които се оказват една-единствена виеща се пътека към бъдещето – всички те определено грабват с любопитната си история, майсторството на авторката в областта на изграждането и интересните образи и прилично оплетената интрига около съдбата на незаконнородения Пророк. Две думи за историята – детство, захвърлено дете на прага на крепостта; абдикация, и всички последствия около събитието. Всичко това в услуга на една по-голяма история – не само на три поколения Пророци, но и на Шестте херцогства. Алените кораби заплашват държавата, докато кралят и неговите

Автор: Ангел Генчев, четвъртък, 21 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Има нещо у Дъглас Кенеди. Няма да си кривя душата и да не призная, че въпреки горещите препоръки, заради които в крайна сметка се изкуших от неговото "Изкушение" - новела, чиято анотация и заглавие предвещават по-скоро донякъде мелодрама с холивудски краски - тя не ми беше точно първия избор. Въпреки това обаче, ирландският автор с американски произход - само по себе си необичайно съчетание - някак неусетно ме увлече, и дори останах малко изненадан, когато книгата изведнъж се оказа прочетена. В интерес на протокола, анотацията е акуратна, макар че романтиката, доколкото я има, е от съвсем друг тип. В центъра на събитията се озовава Дейвид Армитидж - доживотен идеалист, който за разлика от голямата част от сродните си наистина успява да заживее в мечтата си. А именно - да се превърне в

Автор: Иван Ж. Атанасов, сряда, 20 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Ако имаше нещо хубаво във "време оно", то със сигурност се намираше в книжарниците. Макар да нямахме възможност да се докоснем до чак толкова широк кръг литература, поне в географски смисъл, все пак можехме да се насладим на доста, при това относително евтини книги, някои от които за жалост надали ще видят бял свят в наши дни. Например, кога за последен път сте виждали заглавие на латвийски автор на стелажите измежду заливащата ни англоезична литература? Е, аз честно казано не помня да съм мяркал дори веднъж. Едно от тези произведения, с които надали ще се срещнем отново, ако не намерим старо издание, е "Три дни за размисъл" издадена в един том с "Човекът, който бягаше по улицата", дело на латвийския прозаик, драматург и сценарист Андрис Колбергс. Предполагам, че двете са намерили

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 18 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Едва ли има по-идеологически оцветен автор не само в научната фантастика, но и в художествената литература изобщо. Въпреки, че е убеден комунист и това си личи от първата до последната страна на произволна негова книга, въпреки че романите му трябва буквално да се четат през един солиден филтър, все пак Иван Ефремов заслужава най-малкото вниманието на любителите на научнофантастичните произведения. Защо? Със сигурност не заради чак толкова богатото наследство, което е оставил зад себе си, не и заради някакви бог знае какви прозрения, но заради качеството му на разказвач и именно това, че е убеден във философията на комунизма. Защото докато други си играят на дисиденти, следвайки партийната линия, Ефремов, колкото и странно да звучи, си позволява да критикува режима, изграждайки

Автор: Димитър Грозданов, неделя, 17 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Вече говорихме за двата най-популярни интернет комикса – Penny Arcade и Player vs. Player – и най-лесното определение, което бих могъл да дам за Ctrl+Alt+Del (CAD) е, че той е смесица между двете. CAD има сравнително голям фокус върху гейминга подобно на PA, но същевременно развива една последователна история с персонажите си както PvP. Без да стига висотата на първите два, той същност се намира в една „златна среда”, бивайки достатъчно интересен и приятно лековат за четене. Автор е двадесет и осем годишният Тим Бъкли, непрофесионален художник. Сам казва за себе си, че е най-вече самоук и освен с рисуване се занимава и с компютърна анимация. Ctrl+Alt+Del той изработва първо на ръка, а после чрез Photoshop CS2. Характерният стил на четивото е може би един от

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 15 май 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Три кратки романа. От това се състои първоначалната трилогия "Землемория" на ненадминатата създателка на светове Урсула льо Гуин, по-късно допълнена до пет новели и сборник разкази. Три книжки за деца от единадесет до сто и единадесет. Това без съмнение е може би най-краткото определение, което може да се даде за този великолепен цикъл на носителката на всички основни и не чак толкова основни награди в областта на приключенската и научна фантастика. Магия, почти нереален приказен свят - бих казал, че именно тук виждаме най-добрата демонстрация на литературна вселена. Много автори са опитвали, доста са успявали, но много, много рядко се среща такава детайлност и дълбочина, която почти да успее да те накара да повярваш, че тези острови разпръснати сред необятното море, в друго време,


Страница: « : : 3 4 5 6 [7] 8 9 10 11 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.