Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: Литература

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 21 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Винаги съм намирал за особено трудно да се пише за поредица, която въпреки че може да се чете дори в разбъркан ред, все пак се опира на обща сюжетна линия. Но тъй като все пак хвърлихме поглед на финала, после и на началото, е редно да видим какво става помежду тях. Основните позитиви, които маркирахме по отношение на останалите три книги от "Стен" на американците Алън Кол и Крис Бънч са налице и във "Вълчи светове". Историята продължава да е прелюбопитна, да се развива с бясно темпо, хуморът е все така на доста високо ниво, героите - плътни, реалистични и близки. Тъй че какво може да се каже за книга втора, разказваща за приключенията на лейтенант Стен от "Богомолка" 13 - екип за специални операции, или с други думи - банда самоубийци. Можем например да отбележим, че някъде от

Автор: Иван Ж. Атанасов, вторник, 21 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Може би Кевин Дж. Андерсън действително е гуру на епичната фантастика, вероятно е великолепен писател, дори гениален и аз нищо не разбирам от литература и никога не съм се докосвал до интригуващо, било то интелектуално или по друг начин, четиво. Тъй като считам, че последното не е вярно ще си позволя за първи път, откакто коментирам изкуството на писаното слово, да кажа още в увода, че "Сага на седемте слънца" може да служи само за рециклиране. А репутацията на автора и навярно идва единствено от съавторствата му и по-точно онова с Дъг Бийсън, номинирано за "Небюла". Тъй като в самостоятелните му творби не си личи достатъчно класа за подобно постижение. И докато в книжките базирани на някой филм или игра все пак се представя на някакво читаемо ниво, то "Сагата", чиято книга пета е

Автор: Димитър Грозданов, петък, 10 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Няма да скрия, че сред безбройните герои от света на диска, за мен личния състав на Градската стража на Анкх-Морпорк има особено място. Колкото хора, толкова и вкусове, но от многобройните настроения, които носят различните минипоредици в Света на Диска, атмосферата, която съпровожда стражниците на Ваймс ми е безспорно най-интересна. Макар тъкмо тази серия да страда от известна повторяемост като тематика, запомнящите се персонажите и особеният стил на Тери в тези книги ги превръщат в задължително четиво за почитателите на Пратчет. „Стражите! Стражите!” е първата книга от поредицата, но оценката за качествата й трябва да надхвърли измеренията на конкретната серия. Накратко казано – не е най-добрата книга за Анкх-Морпоркските пазители на реда, но безспорно е сред най-добрите книги на Тери

Автор: Ангел Генчев, вторник, 07 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Когато един автор сам се определя като графоман, на практика ти връзва ръцете. Нито можеш да го обвиниш в безцелна писарущина, нито пък да наточиш зъби и да го захапеш на някакво специално основание. Има идеалното литературно алиби. Не зная дали белгийката Амели Нотомб си е правила подобна тънка сметка, едва ли, но пък за сметка на това е напълно ненужно - в сравнение дори с представители на знайни и незнайни школи из всичките полукълбета, минаващи за професионалисти, родената в Япония млада дама е най-малкото на едно равнище. Да бъдеш романтик през двадесет и първи век е предизвикателство. Не в смисъла на поредната полудраматична лигня, вървяща в комплект с крокодилски сълзи и пакетче салфетки - това всеки го може, някои правят дори бизнес. Историята за странната сплав от чувства в

Автор: Ангел Генчев, понеделник, 06 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Не е лесна работа да се пише за толкова самобитен и колоритен автор, какъвто е модерният класик на американската литература Труман Капоти. А още по-малко - за сборник разкази, или по-точно събраната му къса проза, което на практика представлява "Дървото на нощта и други истории". Деветнадесет истории, повечето от които писани през четиредесетте и началото на петдесетте години на миналия век, в началото на творческата му кариера, разкриващи до голяма степен необработения още талант на американския творец и позволяващи донякъде човек да проследи развитието му на писател - макар че, трябва да призная, Капоти има доста странно отношение към късия разказ. По съвсем различен повод, и в доста по-нелицеприятен контекст, върлият му литературен противник Гор Видал нарича стила му суров и

Автор: Димитър Грозданов, петък, 03 юли 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Историята, казват някои, е като река. А както знаем от Хераклит и „Апокалипсис сега”, никога не можеш да прекосиш една река два пъти. Затова и всяка историческа книга може да предаде едно и също събитие по различни начини. Съзнанието е способно да изкриви факта, да го пречупи през особена призма, да му даде морална оценка, независима от действителността. Гай Светоний Транквил не прави изключение. В „Дванадесетте цезари”е вплетено както едно безпристрастно отразяване и базиране на събития и случки, беседи и разговори, които авторът е открил в архивите на Рим или в собствените си спомени, така и едно много тънко, почти недоловимо, лично отношение към принцепсите (принцепс - „пръв сред равни” – римските императори доста по-късно се решават да сложат “царска диадема” на главата си).

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 26 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

По принцип харесвам добре написаното фентъзи. Тъй де, на кой не би му допаднала една приказка за порастнали деца, вихрещи се приключения на фон от странни общества, още по-причудливи земи, в свят, който пробужда онова детско въображение у възрастния човек. В частност изпитвам подчертана симпатия към Робин Хоб. Комбинацията от силни, живи герои, любопитно и относително нестандартно използване на магическия елемент и пъстрият свят, който изгражда е наистина перфектна за отпускане след работа, или тежък ден. Така че с нескрито удоволствие се заех да ви представя третата книга от последната трилогия на Хоб. За жалост колкото тя надхвърля и надскача посестримите си, толкова и носи един леко дразнещ негативен отпечатък. А именно, че започва тромаво и няколко десетки, дори стотина страници

Автор: Иван Ж. Атанасов, петък, 26 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Да се пише за началото на поредица от осем книги, надминаваща отметката от един милион думи винаги е трудно. Още повече, когато като качество далеч надхвърля средното, както по отношение на отделните си съставни части, така и като едно цяло. А именно такъв е случаят с поредицата на американските фантасти Алън Кол и Крис Бънч и фантастичната им приключенска поредица "Стен". Книга първа се отличава с няколко основни достойнства. Написана е със стил - самобитен и неповторим, крайно характерен за авторите. Идейна е, като действието на нито един етап не звучи познато. И държи читателя в напрежение от самото си начало до самия си край. И подобно на останалите романи за Стен и компания може да се чете както напълно самостоятелно, така и в светлината на голямата картина, изграждана през

Автор: Иван Ж. Атанасов, понеделник, 22 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Книга втора от поредицата "Конклав на сенки" на американския майстор на фентъзито Реймънд Фийст се характеризира с приятна, завладяваща история. Бих добавил и близки, добре изградени образи, ако не бяха по същество същите, които срещаме и в "Нокът на сребърния ястреб". Но най-характерното е, че забавлява, доразвивайки една мащабна история за предателство, безумно зло и борбата срещу него. Макар че в общи линии американският автор развива почти един и същи сюжет във всяка една от поредиците си, нещо не чак толкова нетипично за жанра като цяло, винаги облича основния скелет в нови, вълнуващи приключения. Така се случва и в "Конклав на сенки" като цяло и "Лисичи крал" - в частност. Действието ни заварва там, където ни остави в предишния роман, но въпреки това и трите се четат

Автор: Иван Ж. Атанасов, четвъртък, 18 юни 2009.
Публикувано в Статии :: Литература

Последната книга от впечатляващия по размах приключенски цикъл за Стен може би има един дребен недостатък. А именно, че продължава доста пряко действието от "Вихър", което я прави трудно читаема като самостоятелно произведение. За сметка на това, положителните и черти са не една и две, особено за тези, които са се докосвали до поредицата на Крис Бънч и Алън Кол. Защото осмият том не само завършва една изключителна по мащабите си история, но поглежда и назад - към началото, но не на живота на Стен, а на империята и Вечния Император. За онези, които обаче не са проследили живота на родения на Вулкан верен служител на Императора, може би една препоръка би била на място - наистина, запознаването с "Вихър" е напълно достатъчно, за да влезнете в крачка, но останалите шест


Страница: « : : 2 3 4 5 [6] 7 8 9 10 : : »


Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.